Виолета Тончева разговаря с Маестро Борислав Иванов – диригент, директор, артистичен директор на Варненската опера. Той е живата история на оперния театър, творецът с най-големи заслуги за израстването и извеждането му на международната сцена. Затова и неговите възгледи за хармонията в музиката и между хората са особено ценни.
– Маестро Иванов, прекланям се пред Вашата изключителна творческа кариера и огромния Ви административен и творчески принос за изграждането на Варненската опера, като един от най-добрите оперни театри в България. Във Вашата блестяща кариера на диригент, аплодиран на 4 континента, Вие никога не прекъсвате връзките си с родния оперен театър. И тази любов започва от самото начало, един наистина удивителен факт.
– През 1947 г., когато бе основана Варненската опера, аз бях втора година ученик в Първа мъжка гимназия и едновременно с това извънреден ученик по цигулка в Музикалното училище при г-жа Гюдерова. Създаването на Варненската опера беше много голямо събитие за града и така се случи, че аз бях пряк наблюдател на организирането на институцията и на първото представление. До ден-днешен си спомням вълненията около първото представление на „Продадена невеста” от Сметана с режисьор Петър Райчев и диригент неговия син Руслан Райчев. С Петър Райчев сме роднини по бащина линия, Руслан Райчев ми се пада братовчед, а диригент на оперния хор беше свако ми Димитър Младенов.
– След завършването на Музикалната академия в София се връщате във Варна като заместник-директор на Варненската опера, един период, в който се пише най-важната история на нашия оперен театър. Кои личности от онова време бихте откроили?
– Тогава директор беше Емил Трифонов, а главен диригент – Йоско Йосифов. Всяка нова постановка се подготвяше с голям ентусиазъм, всички идваха с желание на работа, вълнуваха се по време на репетициите, коментираха представленията. За няколко години поставихме опери от Верди и Пучини, аз започнах с „Дон Карлос”, но първата опера, която дирижирах на сцена, беше „Имало едно време” от Парашкев Хаджиев. Той ми беше преподавател в Академията по хармония и се славеше като страшилището на студентите. По-късно станахме добри приятели. Той хареса начина, по който представих неговата опера „Имало едно време”, предрече ми голямо бъдеще и оттогава държеше само аз да дирижирам премиерите на неговите творби. Така в репертоара ми влязоха „Луд гидия”, „Юлска нощ”, „Сребърните пантофки”, „Рицарят”. Запознаваше ме предварително с партитурите, още докато композираше оперите. Никога не променяше нито една нотка, присъстваше на всички репетиции и не даваше нищо да се променя. Много прецизен, много взискателен. Само някой да изсвири фалшив тон, спираше репетицията и ни заплашваше, че ще извика, ако някой сбърка на премиерата. Изключително плодовит композитор, играли сме повечето негови произведения, а с „Луд гидия” сме ходили в Испания, Палма де Майорка, Мадрид, Одеса и къде ли още не. Тази опера продължава да бъде една от най-представителните български опери, които се играят и в чужбина.
– По това време сте били и директор на ММФ „Варненско лято”.
– Да, точно така. През през първите 10-ина години длъжността беше почетна, не се заплащаше. В качеството си на фестивален директор организирах първото турне на Варненската опера в чужбина – Нови Сад, тогавашна Югославия. После на разменни началa докарах цялата опера на Нови Сад тук, в Летния театър. Подобен обмен направих и с оперните театри в Болоня, Братислава, Одеса и други градове. Прекрасни отзиви получихме за нашите гастроли в чужбина с първите големи варненски оперни солисти.
По това време организирах и първия балетен конкурс, заедно с Емил Димитров и директора на Концертна дирекция Димитър Кючуков. Руската балетна звезда Галина Уланова стана първият председател на журито. Освен директор, бях и нещо шофьор на такси, посрещах и изпращах всички гости.
Заведох Варненската филхармония на първото й турне в Западна Европа. В зала „Тиволи” в Копенхаген представихме Рапсодия „Вардар” от Панчо Владигеров, Вариации върху тема от Паганини за пиано и оркестър от Рахманинов и Пета симфония от Чайковски.
Като директор на Варненската опера в периода 1975-1979 организирах и първия гастрол на Варненската опера в Палма де Майорка. Това беше сложно турне и като дестинация, и като програма. Пътувахме 600 души с 2 самолета ТУ-154 и 4 камиона за декорите и в 6 последователни вечери представихме 6 различни заглавия – „Луд гидия”, „Княз Игор”, „Отело”, „Селска чест” и „Палячи”, „Трубадур” и „Аида”.
– В историята на Варненската опера остава фактът, че Вие извеждате оперния театър за пръв път на международната сцена и това се превръща във Ваш административен и творчески приоритет.
– Международната сцена създава най-добрия имидж на всеки театър. Само 8 месеца след завръщането от Палма де Майорка заведох Варненската опера пак с 300 души в Мадрид, където играхме цял месец руски и български заглавия – „Луд гидия”, „Княз Игрор”, „Борис Годунов” и „Златното петле”. Нашите представления се предаваха по телевизията, на тях присъстваха короновани личности от Испания, дори изгоненият от СССР Княз Владимир Руски, Дукеса Алба от прочутата фамилия Алба, която е финансирала пътешествието му до Америка. Най-интересното беше, че след тези големи успехи за Варненската опера, мене ме уволниха, защото не съм взел партийния секретар на турнето. Тогавашният окръжен секретар на БКП във Варна Тодор Стойчев ми каза; „Борислав, много добър организатор си, но не слушаш партията”.
– И затова си понесохте наказанието. То попречи ли на по-нататъшната Ви кариера?
– Не, не ми попречи. През 1979 г. бях поканен да стана главен диригент на Анкарската опера. По времето, когато Христо Игнатов заемаше директорския пост във Варненската опера, аз отново заведох нашия оперен театър в Палма де Майорка и Белгия, така че никога не съм забравял, че съм варненец. Съжалявам, че трябваше да напусна Варна и родния си град заради тези наказания, но такова беше времето.
– Маестро Иванов, какви основни принципи сте съблюдавали във Вашата дългогодишна кариера на мениджър, импресарио и диригент? Кои са тайните на успеха да ръководиш?
– Нямам тайни. Умея да бъда дипломат, да общувам с различни хора, да намирам пътя към различни партньори с различен манталитет и от различни страни. Второ – трябва да си изградиш авторитет, кажеш ли една дума, тя да е свършен факт. Премислям нещата, според поговорката 10 пъти мери, един път режи и когато кажа нещо, го изпълнявам точно. Колегите по цял свят ми имат доверие, така е било винаги, така е и до днес. Досега съм реализирал 127 големи международни турнета с различни състави и никога нито един импресарио не е поискал да прослуша солистите, които аз съм предложил. Те знаят, че когато предлагам някого за гастрол в чужбина, той е на необходимото ниво.
– Не е ли трудно в днешния разколебан в ценностите си свят да оставаш верен на духовните си ориентири?
– Не. Веднъж избрал пътя си, трябва да го следваш. Човек трябва да уважава професията, на която е посветил живота си, за него това е животът. За мен животът е изкуството, операта, музиката. Винаги се готвя за репетициите и представленията, стремя се да вниквам в същността на произведенията и да ги представям по замисъла на автора. Диригентът трябва да бъде верен на музиката, да няма фалшиви движения, мануалната му техника да не е изкуствена, да няма поза в дирижирането, а всичко да излиза от сърцето. Никога не съм изменял на тези си разбирания.
Виолета Тончева, PR ТМПЦ – Варна (със съкращения)