Eмоция и топлота изпълниха Зала 1 на Фестивалния и конгресен център във Варна с първия в България концерт на младата фадо звезда Кука Розета. Гастролът на португалската певица се организира от Международния музикален фестивал „Варненско лято“ в партньорство с португалския културен институт „Камойнш“, София, при Посолството на Португалия у нас. Залата беше препълнена, но и правостоящите бяха безкрайно щастливи, че са част от този толкова вълнуващ концерт. Кука изпълни програма, в която в последния момент реши да миксира по-традиционни и по-нови свои песни и изборът й явно беше изключително успешен. Защото варненската публика буквално се влюби в елегантната португалка, тактуваше с аплаузи на нейните изпълнения, извика я на бис и дълго не я пусна да си тръгне с върволица от фенове за автографи. След концерта Кука Розета сподели своето вълнение в кратко интервю за новата вълна в португалската музика и за цветното, светло фадо на младите.
- Благодарим Ви за страхотния концерт! Докоснахте ни. Това е Вашето първо гостуване в България, как се чувствате тук, как намирате българската публика?
- Да, за пръв път съм в България, Варна е много красива, а хората тук са много интересни, защото и без да знаеш езика, разбираш, че те харесват и те обграждат с внимание. Прекрасна публика, която наистина чува и усеща това, което пееш. Много интересно е да открия култура като вашата, в която се чувства такъв прилив на емоции, да усетя енергията на българските хора.
- Казват, че българите и португалците си приличаме по сърдечното отношение към нещата от живота, топли хора сме. Ние го почувствахме на концерта, а това, че и вие сте го почувствали, е изумително. Вие сте представител на новото поколение във фадо музиката. Кое е новото при Вас?
- Новото е първо в избора на стихове, по които пееш, защото фадо е твоят опит в живота – житейската ти история. Фадо започва просто като пеене на близки хора, които изливат тъгата си в стихове и музика, а след това достига до целия свят като визитка на Португалия. В началото е само глас и китара, после се добавят и други инструменти. Мисля си, че това, което е ново, е четвъртият инструмент, който добавяме – перкусиите, сега не ги носим във Варна, но често ги включваме. А и поезията е много силна, пълна е чувства, с любов. Но историята, която новото фадо поколение разказва, е не толкова тъжна, колкото познаваме от традицията. Не казвам, че е щастлива, но е много по-светла. Мисля, че ние променихме цвета на фадото – обичайно хората го свързваха с черното, с мрачното, с тъгата, а сега ние виждаме млади хора, които харесват цветното фадо и го разказват с цялата палитра на емоциите. Фадо е една поезия, която разказваш с гласа си – песен, която идва от сърцето, предава се от душа на душа и няма граници на света, които могат да я спрат. Това е магия.
- Наистина, Вие ни грабнахте с усмивката си на този концерт, който няма да забравим. Но кое е онова, което никога не бихте променили в португалското фадо?
- Непоклатима във фадо е португалската китара, защото фадо е дует на глас и китара, разбира се, не бива да забравяме и другите инструменти. Друго непроменимо е, че фадо е истината за твоя собствен живот, можеш да пееш само за неща, които си преживял. Защото започнеш ли да пееш за неща, които не са твои, няма да докоснеш емоциите на хората. Има изумителни песни, които не само показват гласа ти, но и разказват проникновени истории. И това никога няма да се промени. Има и някои ноти, които са типични, които са толкова меланхолични, начинът, по който се пеят, е почти като плач, като вик – изблик на чувства. Това никога не бива да се променя, това е фадо.
Разговаря Нина Локмаджиева
Фото Росен Донев