Красимир Зафиров е вратар и капитан на спартаклии в историческите два мача със „сините” от София.
Пред „Народно дело Седмицата” Зафиров разказа какво си спомня от двете победи.
„В мача във Варна левскарите играха с нашите бели екипи, които им предоставихме. Дни преди срещата гостите бяха поискали да им дадем двете точки, тъй като се бореха за титлата. Ръководствата имаха разговори помежду си, но последната дума беше на нас, футболистите. Казахме си, че ще играем мъжки и за нашата публика. Направихме го и заслужено бихме. Левскарите до последно си мислеха, че ще им „легнем”, но това нямаше как да стане. Към края треньорът ни Людмил Горанов се прибра по-рано в съблекалнята. Преди да се качи по стълбите към втория етаж, стана разправия между него и наставника на гостите Добромир Жечев. Последният в яда си строши с юмрук витрина на първия етаж. Напрежение възникна и между шефове и играчи, но до батални сцени не се стигна.
След това при едно гостуване на Левски, те ни измамиха. За 0:0 не се даваха точки и към края се разбрахме да си вкараме по един гол. Аз пуснах топката в мрежата от фаул, но после те се наредиха отзад, ритаха моите съотборници, изритваха и топката, но не допуснаха изравняване. Прибрах се бесен от терена и счупих с крак вратата на съблекалнята.
За мача в Казанлък? Това е един от най-приятните и паметните ми мачове със „Спартак”. Стадионът бе пълен и всички викаха за нас. Хора бяха дошли с коли и автобуси и от Варна. Оставихме сърцата и душите си на терена. Пак ги бихме, играхме финала за купата, после излязохме на европейски терен, срещнахме „Манчестър юнайтед”… Това бе един голям и успешен отбор на „Спартак”. Радвам се, че бях част от него”, върна се назад във времето Красимир Зафиров.
Недко Петров