Панко Анчев, pogled.info
Корнелия Нинова обяви във Варна, че Изпълнителното бюро на Националния съвет сваля доверието от председателя на Градския съвет във Варна и възлага другиму ръководството на градската организация до конференцията, която щяла да се проведе през септември.
Не съм нито адвокат на сваления председател на Градския, нито прокурор или съдия на председателя на Националния съвет, но като небезразличен към делата и съдбата на БСП във Варна задавам няколко въпроса към самата Корнелия Нинова, макар да се съмнявам, че ще отговори разумно и убедително.
Първият въпрос е за причините, поради които се налага толкова неочаквана и скорострелна смяна. Не за самата смяна, а за припряността, с която е извършена. Още повече че резултатите от последните избори в град Варна съвсем не са катастрофални. Напротив, ако през 2014 г. за тогавашната Коалиция за България са гласували общо 13 022 души, то през 2019 техният брой е 18 954. Общият слаб резултат за III многомандатен варненски район идва от катастрофалното представяне в областта, а не в града. За Нинова увеличението на гласовете в страната със 70-80 хиляди са огромен успех лично за нея, а само за Варна тези близо 6 хиляди повече са провал за градската организация.
Вторият въпрос е за целесъобразността малко повече от три месеца преди местните избори да се прави такава радикална промяна в градската организация. Още повече че вече са започнали разговорите с евентуални партньори за общи координирани действия срещу ГЕРБ – в това число и за общ кандидат за кмет, който да се противопостави на сегашния. Тези разговори очевидно ще бъдат прекъснати. От сега вече е ясно какъв ще е резултатът на 27 октомври. Ако това е целта, то ръководството на БСП би трябвало да каже на всички съображенията и аргументите си.
Самата Нинова в прочувственото си слово на последното заседание на конгреса на БСП оттегли подадената от самата нея оставка с аргумента, че евентуалният избор на нов председател пред местните избори ще разколебае силно членовете и симпатизантите и ще донесе само отрицателни последици. Нима това не важи и за Варна. Или за Нинова това не е толкова важно? Да правиш конференция през септември за избор на председател, когато през октомври са избори за кмет на града и за градската власт, е или глупост, или варварска провокация, добре обмислена и изпълнена в услуга на нечия воля и желание.
Другият ми въпрос за правомощията на Изпълнителното бюро и на самата Нинова по отношение избрани легитимно от градска конференция или от друг орган на общинска партийна организация. На основание кой член от Устава на БСП това право им е дадено да свалят и поставят председатели, да свалят доверие и да натоварват с доверие по свое усмотрение? И какво означава да сваляш и да даваш доверие? Как така сваляш и даваш доверие, без знанието и съгласието на легитимния орган (конференцията). И как започва да изпълнява задълженията си човек, който не е натоварен за тях нито от Градския съвет, нито от градската конференция. Не знаех, че в БСП още действа или е възстановен принципът на „демократическия централизъм“. Май някой превишава правата си и създава злокачествен прецедент.
В скоби само ще добавя, че на последното заседание на конгреса заместник-председателят на НС Кирил Добрев е настоявал пред народен представител от Варна и пред председателя на Областният съвет на БСП да организират прекратяване пълномощията Гуцанов като делегиран член на НС. Подобен заговор влиза ли в правата и задълженията на ръководните функционери на висшето ръководство или те смятат, че ги притежават по право и по рождение?
Пак в скоби ще попитам дали не е вече обичайна практика националното ръководство да „приобщава“ лица, които преди активно са работили срещу БСП като членове на други партии, само защото бизнесът им върви и печалбите им са прилични? Самото „приобщаване“ е под формата на включване в депутатския корпус на БСП или в нейните ръководни органи. Налага ли се да гадаем за какво най-вече са полезни тези хора и дали са пригодни за манипулации и послушания. Ако хората по места мълчат, не означава, че не виждат.
Аргументът, че Градският съвет на БСП не е плащал определения наем на помещенията, които са му предоставени, е просто нелеп – особено в навечерието на изборите. Такива аргументи могат да бъдат валидни единствено в спокойна обстановка, а не в напрежението на предстоящи решаващи за БСП изпитания в пътя й към властта. Или Нинова и Добрев са поставили съзнателно прегради и пречки по този път? Ако е така, нека го кажат на цялата партия, за да не се залъгват хората с празни илюзии.
Този път Нинова прави решителен преход от типичните за нея удари във въздуха към радикални действия. Но тези действия ми напомнят поведението на слон в стъкларски магазин. Действията на слона в подобен магазин са винаги радикални и оставят след себе си само поразии. Няма как да се дивим и се сърдим на слона, попаднал в необичайно за него място.
Но малко странно е председател на най-голямата партия да си вярва, че действията й ще бъдат посрещнати с аплодисменти и възнаградени. Тя обаче трябва да знае и помни, че последствията от тях дълго ще бъдат отстранявани – ако изобщо са отстраними.
***
На последното заседание на конгреса на БСП, когато аргументираше оттеглянето на подадената от самата нея оставка, Нинова предупреди опонентите си, сякаш е собственичка, че БСП не се продавала. БСП няма как да се продаде, но може да се разруши и страшното е, че разрушението й е започнало и дори доста е напреднало. Само че Нинова го нарича „промяна“. И се хвали с тази промяна.
Промяната „а ла Нинова“ е оттеглянето на оставката, която тя даде като знак, че поема лична отговорност пред партията за поражението на изборите за Европарламент. Както и да обяснява комичната си постъпката, каквито и морални принципи да изтъква за свое оправдание, това бе позорен акт, проява на слабост и безпринципност и управленска немощ. Така Нинова постави на изпитание членовете и симпатизантите на партията, разколеба ги силно. От друга страна обаче, оттеглянето на оставката е част от поредицата нелогични ходове, които тя прави като председател на БСП. Действията й са волунтаристични, необмислени и, най-важното, несъобразени със същността на партията, с нейната нагласа, традиции и демократичност. Тя не позволява никому да се разпорежда с нея, да си играе с членската й маса, да обещава, а да не изпълнява. А това именно върши Нинова. Тя наложи промяна в Устава на БСП, макар сама да не го е чела и да не го познава. Че не го е чела и не го познава, показа отношението й към варненската партийна организация. Но на нея не й е необходимо да го чете, защото очевидно не желае да го спазва. Ако го спазваше, нямаше да обявява, че е прието решение без наличие на кворум, протокол и основание според член на Устава. Нейният устав е „свалям доверието“ и толкова.
Някому може и да смешно да гледа какви ги върши слонът в стъкларския магазин. Но това, което става в БСП и което Нинова с гордост нарича „промяна“, никак не е смешно. Трудно и болно ми е, но ще го изрека: случващото се в БСП е опасно. То застрашава нейното организационно, идеологическо и политическо здраве.
И трябва да се лекува, докато още може да бъде излекувано.