Спомням си само преди години един интересен и по онова време скандален случай във Варна. Някой беше надраскал на стената на едно от училищата свастики. Инцидентът се превърна в новина, на мястото пристигнаха полицаи, екипи на телевизиите, фотографи и репортери. Всички бяха притеснени – директор, учители, родители. Самите деца дори бяха натъжени, че някой така вандалски е посегнал на любимото им училище и оставил там този грозен символ. Изобщо – скандал! Дори и органите на реда официално се ангажираха да положат усилия да издирят хулигана, чието действие беше счетено за доста по-опасно от обикновено драскане на глупости по стената.
Днес на всеки ъгъл могат да се видят грамадни свастики. Има ги и на не едно училище. И вече никой не се впечатлява от това. Фашистката символика се приема за нещо нормално в градския пейзаж. Тя откровено присъства по стадионите, превърнала се е в част от атрибутите на футболните агитки, които някак си естествено се надъхват допълнително от нея. Дори и да не ги приемаме за истински неонацисти, няма как да не отбележим, че тези предимно хулигански групи заемат твърде много от фашисткия начин на мислене и действие.
Агресия, шовинизъм, расизъм – на тези явления вече се гледа едва ли не като на нещо нормално в България. Особено когато не са индивидуални, особено когато са проявени групово и по някакъв конкретен повод. Все повече „умни глави“, които успешно се промъкват в медиите, говорят снизходително, един вид „с разбиране“, за тези явления. Оправданието обикновено се състои в констатацията, че в държавата ни липсва законност – довод, срещу който трудно можеш да се противопоставиш. И от там насетне всичко тръгва като добре смазан механизъм – хората, които мразят цигани и бежанци, се представят като обикновени граждани, които се самоорганизират, за да се защитят.
Ако отворим историческите книги, че открием, че именно така е положено началото на фашизма, най-ужасното зло на миналия ХХ век. Чакайте, зло ли казах? Да, точно така! Добре че не съм на маса или в компания. Ако днес наречеш фашизма зло, със сигурност си просиш най-малкото разпален спор, да не кажа бой.
Изумително е колко много съвременни, модерни хора изричат с убийствена лекота думите „Хитлер беше прав“. Направо си е стряскащо колко от тях не влагат и капка ирония, когато го казват. Почти неминуемо е да се съберат повече от петима български мъже на едно място и разговорът да не се превърне в спор кого трябва да мразим повече – циганите, черните, арабите или гейовете. И всичко това е съпроводено с вицове, смях, закачки. Абе изобщо – важното е да се забавляваме, купон да става.
Фашизмът не е забавен. Фашизмът не е купон. Татуираната свастика не прави никого по-расов мъж. Но ако се опиташ да го обясниш, единственото, което ще спечелиш, е да бъдеш наречен с най-голямата обида, която съществува за тези неомъжкари – „толераст“.
Наскоро се прибирах и на спуснатата щора на един магазин видях как някой е надраскал със спрей усмихнато лице. След това обаче някой беше добавил с друг цвят малко зализана косица, малки характерни мустачки и една свастика, за да не остане никакво съмнение какво представлява този графит.
Наистина, много малко трябва на обикновеното хулиганство да се превърне във фашизъм… Дано всеки си дава сметка колко е важно да не правим тази крачка.
Веселин Златков