Веселин Златков
„Чайка“, „Кайсиева градина“, 17-и микрорайон в „Приморски“ – това не са имена само на варненски квартали. Това са и имена на проблеми на общината и на гражданите, за решаването на които се събират подписки, водят се публични спорове, организират се протести. Към тях можем да прибавим още – „Изгрев“, „Аспарухово“, „Възраждане“, Евксиноград… Голяма част от кварталите, селищните образувания и местностите във Варна имат проблеми, заради които се появяват инициативни комитети, сдружения, граждански организации, които са готови на сериозен сблъсък с общината. Всичко това, разбира се, носи вреди и на двете страни – и на общината, и на активните варненци, които губят време и енергия в спорове с властта, които в някои случаи стигат и до съда.
Откъде идват тези локални сътресения, има ли начин кварталните разногласия да се решават без скандали и повишаване на тон? Тези въпроси започват да изпъкват с все по-голяма сила. На практика в момента те са най-важните в диалога на общинската власт с гражданите на Варна, които са все по-убедени, че само с протести могат да влияят на това, което се случва около входовете и под прозорците им. Неслучайно именно въпросите за бъдещето на „Кайсиева градина“ и „Чайка“ станаха основната тема на дебат на последното заседание на общинския съвет миналата седмица.
Произходът на тези локални проблеми е доста интересен. Преди години най-сериозната заплаха за комплексното развитие на Варна беше липсата на планове. Хаотичното строителство, при което уж всичко беше законно, създаде поражения, които ще личат дълго време. В крайна сметка, след много усилия и дебати с гражданите, общината се сдоби с нов Общ устройствен план (ОУП). Наред с всичко останало, процесът на неговото обсъждане и приемането му трябваше да успокоят варненци, че хаосът, в който всеки си прави каквото иска, а после то се узаконява, е минало.
Недоверието в управляващите е разковничето на проблема
Дали варненци изобщо се успокоиха за бъдещето на кварталите си, е спорно. Факт е обаче, че те станаха особено бдителни, в някои случаи дори и подозрителни, към всяка нова реконструкция, стартирана от община, дори и към всеки нов ремонт на инфраструктурата. В тази обстановка пък общината сякаш предпочете да не се старае особено превантивно да им обяснява действията си. От това недоверието стана още по-голямо и съпротивата срещу всеки нов проект все по-шумна и категорична. Дали тя е основателна, се оказа далеч по-маловажно.
Резултатът от това е, че общината започна да губи възможността си да реализира проекти, които се планирани отдавна, необходими са и за които има възможност да бъде получено финансиране. Това отчете на последната общинска сесия и кметът Иван Портних. Той припомни, че така беше провалена иначе добрата идея да се построи социален блок, в който да има подходящи условия за живот на хора с увреждания и социално слаби. Първо той трябваше да е във „Възраждане“, но протести на хора от квартала спряха решението за изграждането му. После уж се намери място за блока в „Аспарухово“, но се повтори същото – гражданите се обявиха против и строителството на социални жилища пропадна окончателно. Важно е да подчертаем, че парите за него нямаше да са от бюджета на общината, а от външен източник. Самите варненци, които се противопоставиха на проекта, оставиха със своята гражданска позиция доста смесени чувства. От действията им излезе, че тези социално ангажирани хора са против съжителството с инвалиди и роми, което не говори никак добре за нивото им на социална отговорност.
Районните кметства трябва да водят по-активен диалог с гражданите
Как могат да бъдат избегнати кварталните конфликти? Тъй като причината за тях е преди всичко недоверие в реалните намерения на местните управляващи, изходът е в постоянен и активен диалог. При всички случаи районните кметства като част от общинската администрация могат да свършат повече в този процес. Именно те са първата линия на досег с гражданите, с неформалните лидери на локално ниво. Ако в диалога с тях се прилага пълна прозрачност, ако смислените предложения на хората, които в крайна сметка са избрали властта в града ни, се вземат под внимание, процесът ще е доста по-безболезнен. Засега обаче е по-скоро добро пожелание. За съжаление Варна се управлява от ГЕРБ и съюзниците им, които все по-надменно игнорират предложенията на опозицията в общинския съвет. Пренебрежението към политическите опоненти, които в много случаи дават ценни идеи на база солидния си предишен опит като управляващи, се превръща в постоянна характеристика на местната власт във Варна. Ако същата тактика се прилага и към гражданските структури, протестите в града ни едва ли скоро ще намалеят.