Навършиха се 60 години от рождението на славния футболист Стефан Найденов
Доктора остави ярки дири, по които да вървят поколения спартаклии
Стефан Найденов е роден на 16 август 1957 година в село Стубел, Монтанско. Играл е за Септемврийска слава (1975/1977), Берое (1977/1982), Спартак (Варна) (1982/1990, 1991/1993) и Черно море (1990-1991).
В „А“ група има 295 мача и 77 гола (193 мача и 56 гола за Спартак и 102 мача с 21 гола за Берое). В „Б“ група е записал 46 мача и 5 гола за Спартак, и 27 мача за Черно море. Рекордьор за Спартак по отбелязани голове в „А“ група – 56. Бронзов медалист с тима през 1984 и финалист за Купата на България през 1983 г. Има 7 мача и 1 гол за „А“ националния отбор (1982/1983), играл е също за юношеските и младежките формации и в 3 мача за Купата на националните купи. Смятан е за един от най-големите таланти в родния футбол. Стефан Найденов почина на 3 ноември 2010 година в родното си село Стубел.
Преди дни – на 16 август, се навършиха 60 години от рождението на един от емблематичните футболисти в историята на Спартак (Варна) Стефан Найденов. Той бе и сред най-обичаните играчи от феновете, които го боготворяха и галено го наричаха Доктора и Фалкао. Според специалистите Стефан е в топ 5 на великите в Спартак, редом до Илия Кирчев, Красимир Зафиров и Живко Господинов.
Стефан Найденов бе от онези самородни таланти в българския футбол, които вечно ще се помнят и заради които публиката се стичаше масово на стадионите. За малките бе кумир и именно заради футболисти като него те тръгваха да гонят топката и се запалваха по магическата игра.
Стефан започва с футбола в Монтана, но талантът му е забелязан от Берое и на 19 години се озовава под Аязмото. Преди това Иван Вуцов прави отчаяни опити да го привлече в Левски. Найденов дори прави няколко тренировки със „сините”, но в крайна сметка не остава при тях.
С екипа на Берое Стефан развива своя талант и е титуляр в историческите два мача с Ювентус от 1/8-финалите в турнира за КНК през есента на 1979 година.
Тогава в Юве на практика е събран целият национален отбор на Италия без излежаващия присъда за участие в черно тото Паоло Роси. На вратата е легендарният Дино Дзоф, а отбраната пред него се ръководи от грубиян № 1 на италианското калчо – Клаудио Джентиле и Антонио Кабрини. Халфовата линия изглежда убийствена с Гаетано Ширеа, Франко Каузио и най-голямата млада надежда на Италия Марко Тардели. Атаката е оглавявана един от най-големите голмайстори на „адзурите” за всички времена Роберто Бетега. Същият този отбор става световен шампион три години по-късно на испанския мондиал. Треньор пък му е един от най-големите стратези на италианския футбол Джовани Трапатони.
Заралии бият у дома с 1:0, а в реванша славните италианци едва се добират до 1:0 в редовното време, като в края беройци удрят греда и пропускат да изравнят. В продължението Юве все пак стига до 3:0 и продължава напред.
В града на липите Найденов е с основна заслуга за головете на Стойчо Младенов. „Именно Стефчо ме направи голмайстор № 1 на България”, признава години по-късно Младенов.
През лятото на 1982 година Найденов и Иван Вуцов най-после се събират в Спартак. Вуцата току-що е върнал варненци в елита след 4-годишно изгнание във втория ешелон и прави ударна селекция. Приоритет в нея е именно Найденов. И още в началото неговата приказка в Спартак започва по мечтан начин. Вкарва два пъти за успеха с 2:0 в градското дерби с Черно море на „Юри Гагарин”, в третия кръг бележи още два при 4:1 над Пирин, а в петия се разписва за третата поред домакинска победа – 1:0 над Славия. В следващите седем сезона Спартак неизменно е в „А” група и отбор, с който всички се съобразяват. Стефан прави страховит тандем с Жиката Господинов и двамата поднасят незабравими спектакли на публиката, която пука „коритото” по шевовете. Найденов е заобичан още повече от привържениците на Спартак заради фамозните и дежурни голове при победите срещу градския съперник Черно море. Те създават и един любим рефрен на спартаковската публика: „4 мача, 10 гола, Найденов!”
Стефан е с огромна заслуга спартаклии да се класират трети в България, да стигнат финал за Купата и да останат и до днес единствения наш отбор, играл официални мачове срещу световния гранд Манчестър юнайтед. През есента на 1983-та Спартак е елиминиран от англичаните след 1:2 във Варна и 0:2 на „Олд Трафорд”. Заради наказание Найденов играе само във втория мач в Англия, като в състава на съперника блестят футболните гиганти Брайън Робсън, Франк Стейпълтън (автор на двата гола), Норман Уайтсайд, Гари Бейли, Рей Уилкинс, Арнолд Мюрен, Марк Хюз, Артър Грейъм, Пол Макуин и други.
Головете и пасовете за учебник на Стефан Найденов, импровизациите, атракциите и нестандартните му отигравания пълнят през 70-те и 80-те години очите на запалянковците. За по-младите поколения пък е жалко, че тогава нямаше интернет, за да се насладят на футболния интелект на Найденов. Те ще научават за футболните му подвизи най-вече от дядовци, бащи и батковци, както и от откъслечни видеозаписи.
Много хора са гледали Стефан наживо, много повече – не, но всички поколения ще знаят със сигурност едно нещо:„В Спартак (Варна) е играл един голям футболист с име Стефан Найденов.”
Когато Стефчо си отиде в онзи 3 ноември 2010 година, „Народно дело” потърси мнения за него на легендарни съотборници и треньори в Спартак.
Припомняме ви ги днес:
Пламен Казаков: „Научих злокобната вест в Йоханесбург, където живея и работя от години. В града са българи, които имат роднини в село Стубел и от тях са разбрали, че Стефчо си е отишъл. Загубих един приятел и прекрасен човек и от ЮАР поднасям съболезнованията си на семейството му и скърбя за него. Със Стефчо се разбирахме със затворени очи на терена и плетяхме комбинации. Вечно ще го помня.“
Иван Петров: „Ужасно е, че си отиде завинаги един от нас, но този объркан и алчен свят в тази държава на лъжата за такива достойни и благородни хора място няма. Стефан Найденов–Фалкао, така го кръстиха истинските спартаклии. Той бе достоен и добър човек, истински приятел и голям футболист. Стефан, Живко Господинов и аз бяхме и си оставаме най-атомното и резултатно нападение в цялата история на някогашния славен професионален футболен „Спартак“, защото ние имахме чувство за любов към тази божествена игра и към нашия любим клуб. Нашите голове доставяха радост на децата и хората. За мен беше удоволствие да играя рамо до рамо с такъв талантлив футболист като Стефан. Освен безспорните си спортно-технически качества той имаше и благороден характер като човек, който обаче не бе оценен в „Спартак“, след като се отказа от футбола. Отиде си един от великата тройка, но не животът, а жестока съдба ни раздели, защото всички процеси в тази държава на лъжата са с нагласен сценарий. Болката е ужасна, но открито и на висок глас ще продължа да казвам това, което мисля. Не искам такива достойни и големи хора да умират като улични кучета. Бог и Исус, господар на нашия живот, си знаят работата. Ти, Стефане, никога няма да идеш в ада. Те ще те приберат при себе си в рая, за да може твоят образ вечно да свети. За жалост такива хора като теб останаха малко в тази богата, красива и свята земя, наречена майка България. Лека ти пръст, Стефане, вечна ти памет. Бог да те прости!”
Людмил Горанов: „Когато ми се обадихте от „Народно дело”, за да ми съобщите черната вест, първото, за което си спомних, бе човекът Стефан Найденов. Чист, прекрасен и добър. С футболния си интелект и безспорни качества той е сред самобитните и най-технични футболисти на Спартак. На терена бе фин, атрактивен и изобретателен, с остър комбинативен нюх. Остави ярки дири, по които поколенията спартаклиии да вървят.“
Иван Вуцов: „През 1977 година, след като Стефан се уволни от казармата, го поканих в Левски. От Берое обаче го „вързаха“ и не го пуснаха. Пет години по-късно го взех при себе си в Спартак, с който се бяхме завърнали при майсторите. В първите 5 кръга вкара 5 гола, като първите два при успеха с 2:0 в дербито на Варна. След това поех националния тим, но дойдох на стадион „Спартак“, за да гледам двубоя със силния тим на Локомотив (Сф). Домакините биха с 3:0 в дъжда, като Стефан откри резултата с глава след пас на Ангел Станков, а Жиката Господинов ги довърши с още два гола. При мен Стефан игра и за националния отбор на България. Стефан Найденов бе много добър футболист и човек, и футболът във Варна определено спечели с него. Скърбя за Стефан и съжалявам, че ни напусна толкова млад.”
Живко Господинов: „Мъката и болката ми са големи, тъй като се разделям с човек с добра и чиста душа, какъвто бе Стефан. Като футболни качества, няма какво да говоря. Всички знаят какво представляваше Стефан. С него се разбирахме, без да се поглеждаме на терена.“
Красимир Зафиров: „Не мога да повярвам, че Стефан си отиде така бързо. Каква техника имаше само, какъв добър човек беше.“