В късното лято на 1878 г., след като по силата на Берлинския договор Лозенградският и Одринският окръзи се предоставят на Турция, група тракийски бежанци от село Коево потеглят към Добруджа и се заселват в близкото до Варна село Пашакьой. Привличат ги богатата земя, красивата околност, изворите, зеленината и близостта до големия град. Заселването на бежанци от Беломорска Тракия в селото става на няколко етапа. След Първата световна война тук идват и заселници от Добруджа. През по-късните години близостта до града привлича и хора от северните райони на областта към селото. През 1934 г. то е преименувано на Владиславово, в чест на храбрия полски крал Владислав ІІІ Ягело, който през 1444 г. води тук битка с войските на Отоманската империя и загива в името на християнската кауза. Село Владиславово е официално обявено за квартал на град Варна през 1974 г. През 1975 и 1976 г. са построени първите панелни блокове. Според тогавашната градоустройствена стратегия Варна е трябвало да се развива на запад, поради съсредоточаването на промишлеността основно в Девня. До началото на 80-те години на ХХ век са завършени повечето блокове с номера от 1 до 36. До средата на 80-те са построени основно сградите, чиито номера започват с 300 и 400. През 1986 г. „Владислав Варненчик“ е обособен в отделен район.
Кайсиева градина (блокове, започващи с 200) е построена на част от мястото на изоставена поради старост кайсиева градина, откъдето идва и името на микрорайона. Всички блокове там са построени от 1984 до 1988 г. С малки изключения район „Владислав Варненчик“ кварталът е придобил сегашния си вид до 1990 г. В следващите години, преди новата вълна от строителство, са построени само няколко пломби, къщи, училището в Кайсиева градина и няколко пазарчета. Изградени от едноетажни магазини и заведения с леки конструкции.