Измамиха известна народна певица от Варненско

 

Недко Петров

 

Известната народна певица от село Господиново, Варненско – Ганка Великова, вече осем месеца очаква да получи златния си медал от музикален конкурс. Тя е спечелила едно от петте първи места в индивидуалната надпревара на конкурс във варненски мол през ноември миналата година, след като с акордеониста Златко Костадинов се справят превъзходно с по една бърза и хороводна песен.

На другия ден организаторите поместват класирането в своя сайт, според което журито присъжда златен медал на Ганка. Отделно Великова е носител и на сребърно отличие в категория „групови участия”, където пее заедно с още девет жени в групата за автентични песни към читалище „Васил Левски” в родното й село.

Дни по-късно двата медала и грамотите за първо и второ място са изпратени в кметството на Господиново. Изненадващо обаче, Ганка не е потърсена, за да получи своята награда. 15 дни по-късно тя случайно разбира от позната, че златният й медал е пристигнал, и отива при ръководителя на групата, за да разбере дали ще й бъде връчен.

Казват й, че медал за нея наистина има, и я канят да си го вземе. След като Ганка отива в уречения ден и час, остава втрещена от това, което последва. Ръководителят й заявява в прав текст: „Какъв медал търсиш, след като ходиш да пееш без наше знание.”

„Отговорих, че аз нямам договорни отношения с групата и моите ангажименти са единствено когато се явяваме заедно на участия. През останалото време съм свободна да преценявам къде и с кого да пея. Специално за въпросния конкурс във Варна съм си заплатила сама разноските за пътя и таксата за участие в индивидуалната надпревара”, разкрива  Ганка Великова.

Малко по-късно певицата все пак получава отличие и грамота за първо място от кметицата, която любезно й обяснява, че този медал и другият са еднакви.

„Елегантният” ход на първия човек в селото обаче не успява да заблуди Златко Костадинов. Сценичният партньор на Ганка провежда собствено разследване, което потвърждава подозренията му – двата медала са различни, като златният се откроява с жълта ивица, и е връчен на друга жена от групата. На Ганка е дадено среброто от груповото участие, за да й замажат очите.

„Хубаво направихме, че преснехме класирането, поместено на другия ден след конкурса в сайта на организаторите, тъй като бях убеден, че някой може да направи впоследствие „тънки” корекции, както и стана. Но ние разполагахме с автентичното класиране и аз тръгнах по веригата, за да търся морално възмездие”, обяснява Златко.

За негово съжаление, всичките му опити за възстановяване на несправедливостта удрят на камък. Кметицата остава непреклонна, че двата медала са еднакви. Дори призивът на кмета на Бяла да си решат цивилизовано проблема на местно ниво е като глас в пустиня.

Секретарката на акад. Василев, под чиято егида пък е конкурсът, само потвърждава, че има класиране и мнението на журито не може да се променя.

Дипломатично е също и поведението на организаторката от Варна в краткия й телефонен разговор с Ганка: „В село Господиново сме изпратили двата ви медала с грамотите”, сопва се тя и тръшва слушалката. Златко обаче така и не може да преглътне тази обида, и вади последния си коз – пуска жалба в полицията, която наскоро дава първи резултат, след като медалът е иззет.

„За мен отношението към Ганка е на лична основа, но в случая става въпрос за морал. Жалбата беше последната ни възможна реакция и се оказа печеливш ход. Полицията иззе златния медал и разследването ще продължи в Четвърто РПУ – Варна. Ние искаме само едно – да бъде поправена една несправедливост и да получим морално възмездие, и вярвам, че това ще се случи”, казва Златко.

А Ганка допълва в заключение: „Не зная дали вече искам този златен медал, защото е омаскарен. Аз съм почтена и научена, че човек винаги трябва да взема това, което му се полага. Не само в музиката, а и в живота…”