Веселин Златков
По предварителни разчети, Варна ще разполага с бюджет от 221 670 000 млн. лв. през следващата година. Или, казано по-просто, с около 44 млн. лв. по-малко, отколкото оползотвори реално през приключващата изборна 2015-а. Намалението идва в рязък контраст с предизборните обещания на кмета Иван Портних и партия ГЕРБ, че Варна ще продължи да обновява със същите темпове и след спечеления от тях местен вот. От отчета на местния бюджет за 2015-а, който беше представен публично в началото на седмицата, стана ясно, че общината не е изпълнила плана си нито за данъчните, нито за неданъчните преходи. Въпреки това в края на годината хазната й набъбва с над 6,5 млн. лв., заради налетите в града средства от правителството на Бойко Борисов. Числата в този бюджет обаче са само прогноза. Как ще изглежда балансът на местната хазна реално, ще се разбере в края на годината. Тази информация обаче ще си остане най-вероятно за ползване само от общинските финансисти, освен ако опозицията в местния парламент не поиска настойчиво тя да стигне до варненци възможно най-скоро. Ако на някого не му се вярва, веднага привеждам пример – окончателният отчет за бюджета за 2014-а беше представен публично едва през миналата седмица, малко преди да се изнесат данните за тази и за следващата година.
Кметът Иван Портних не се появи на общественото обсъждане на следващия бюджет на община Варна. Вместо него финансовата програма беше представена от „дясната му ръка“, зам.-кмета Пейчо Пейчев и новия председател на общинския съвет Тодор Балабанов. Този път обаче трябва да сме снизходителни към кмета. Все пак той трябваше да присъства на прословутото „наплашване на кметовете“, сътворено от Бойко Борисов. Дали призивът да се вдигат данъците, идеите за входна такса (като се предлага за София, защо не и за Варна, особено през лятото?) и другите „блестящи“ идеи, идващи от столицата, са му повлияли – тепърва ще разберем.
Както често се случва, обсъждането на проектобюджета на Варна премина при минимален интерес и при масирано присъствие на кметската администрация. Малцина от общинските съветници, които единствени могат да приемат или отхвърлят и отчета за 2015-а, и новия бюджет, си направиха труда да дойдат в зала „Пленарна“. Гражданите, които проявиха интерес, се брояха на пръсти, като сред аудиторията можеха да се познаят и редица „дежурни“ общественици.
Разбира се, като прочетеш представения от администрацията на Портних проект за бюджет 2016, нещата изглеждат доста по-оптимистични. Презентацията може да се намери от всекиго на сайта на общината и съветвам всеки варненец да я погледне поне от любопитство, дори и да не разбира нищо от финанси. Шансът за директни питания е изтърван вече, но не напълно. Активните граждани могат винаги да търсят общинските съветници, които в пряк и преносен смисъл се заклеха да бранят интересите им.
Неоснователни надежди се представят като „реализъм“
Не е необходимо да си финансист, за да видиш, че в проекта за следващия бюджет на Варна има някои необясними неща. Те започват още от първия приоритет в него – запазване на данъчната тежест като през 2015-а. Звучи добре, но какво точно значи това? Тук отговорът става малко по-сложен. Според прогнозата за тази година, общината трябваше да привлече приходи от данъци в размер на около 74,6 млн. лв. Това обаче е непостижимо и финансистите прогнозират крайният резултат да е реално около 67,5 млн. лв.
Колко са заложените приходи от данъци през 2016-а? Според проекта за бюджет – 70,4 млн. лв. Тоест, някъде долу-горе в средата между неоснователно големите надежди и реалността. Интересен въпрос е и как се запазва данъчната тежест за гражданите и фирмите, след като се чака по някакъв начин те да внесат около 3 млн. лв. повече в хазната.
Същият неотговарящ на реалността оптимизъм лъха и от прогнозата за неданъчните приходи на общината за 2016-а. През тази година общината трябваше да събере от наеми, глоби, такси, продажба на собственост и т.н. над 60 млн. лв. Очакваният реален резултат е по-скромен – около 55 млн. лв. Като се знае колко може да изкара общината по това перо, следва изненада. Планираните неданъчни приходи в бюджет 2016-а са… над 61 млн. лв. Тоест, повече дори от това, което тази година си постави местната власт за цел, но така и не постигна.
На този фон някак фалшиво звучи първото определение, което зам.-кметът Пейчо Пейчев даде за бъдещия местен бюджет. Според него, той бил „реалистичен“.
Бетонираното мнозинство на ГЕРБ ще си гласува каквото му скимне
За съжаление, колкото и да се опитваме да разсъждаваме на тема общински финанси, резултатът ще е един и същ – ГЕРБ и мнозинството около тях в общинския съвет ще си приемат точно такъв бюджет за 2016-а, какъвто сметнат за добре. Търкания може и да се появят, разбира се. Едни ще искат да се предвидят разходи за едно, други – за друго, съобразно това кой какво е обещавал преди изборите. При обсъждането на финансовата програма в комисиите на съвета може да се стигне и до караници, до скандали. Всичко това обаче най-вероятно ще се окаже не повече от буря в чаша вода.
Каквито и компромиси да са необходими за приемането на следващия общински бюджет – със здравия разум, междуличностни, дори и политически, доколкото в местния ни парламент реално може да се говори за истинска политика – те неминуемо ще бъдат постигнати.
При задълбочаващата се централизация на властта в държавата, трудно можем да очакваме и някоя от институциите, следяща за финансовата стабилност в общините, да размаха пръст или да направи проблем.
В това отношение, по-вероятно е процесите да протекат като в някогашната НРБ. Всичко ще се реши на партийно ниво, благодарение на „мъдростта“ на новия Първи в държавата. И, повярвайте ми, колкото и да призовава публично кметовете на ГЕРБ да спрат да се правят на добри, това е просто поредният цирк за пред телевизионните камери.
Днешна България все повече се управлява по модела на тоталитарна държава и първата свидна жертва на тази силова централизация ще е независимостта на местното самоуправление. Вече е очевидно, че Варна няма шанс да намери по-различен път на развитие от този, който бъде посочен от всевластната партия и лидера й, който стиска кормилото в София. По-лошото е, че това започва да се възприема като нещо напълно нормално както от политиците, така и от обикновените хора. Децентрализацията на финансите и на управлението, която уж толкова беше желана от Варна преди години, вече е забравено и кухо понятие. За сметка на това чуваме генерални послания от Бойко Борисов към кметовете от рода: „Ако и вие сте калпави, и вашите пари трябва да дойдат директно от бюджета.“ Разбирайте – от държавния бюджет. Така де, на кого му пука какво точно се гласува в една община, след като е ясно кой „кара влака“?