Бие го категорично и след още една победа става олимпийски шампион
Варненецът слиза от ринга слез 345 победи и само 7 загуби
Варна е дала на българския спорт големи състезатели, а може би най-големият е олимпийският шампион по бокс Ивайло Маринов. Той е роден на 13 юли 1960 г. в морската столица, а като всяко малко дете започва да се увлича по футбола. Влиза за първи път в боксовата зала чак на 17 години, а само три по-късно вече се бие на олимпиадата в Москва в категория до 48 килограма, където грабва бронзов медал.
След това става световен шампион от първенството в Мюнхен през 1982 г., четирикратен европейски шампион, вицешампион на Европа за 1985 г., златен медалист от летните олимпийски игри в Сеул през 1988 г., многократен държавен първенец и победител в различни турнири. Той слиза от ринга след 345 победи и 7 загуби от 352 мача.
Името му е принудително сменено от Исмаил Мустафов на Ивайло Маринов по време на Възродителния процес. Приключва спортната си кариера през 1997 г. През 2001 г. е обявен за най-добрия български боксьор на ХХ век от Българската федерация по бокс.
Награден е с орден „Стара планина“ II степен „за изключително големите му заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта“ (2010).
Създава Боксов клуб „Ивайло Маринов“ (Варна). Занимава се и с частен бизнес. Женен е, има три деца.
Кариерата на Ивайло Маринов е свързана и с много любопитни случки. Две от тях са от олимпиадата в Сеул. „Преди полуфиналната ми среща попаднах в една съблекалня със съперника ми в мача. Аз обаче нямах никаква представа за това, тъй като организаторите просто са направили грешка. Започнах да му давам съвети и да му показвам техники как да бие своя съперник. Викам си – този трябва да бие в своя полуфинал, защото е слабичък и ще ми е лесен на финала. И какво става – излизам аз на ринга и го гледам същия човек срещу мен. Това обаче ме успокои, тъй като той наистина беше ниска класа за мен и го разбих“, спомня си Маринов.
Преди самия финал пък Ивайло решава да свали напрежението. Той изпушва една цигара до ринга, излиза и размазва съперника си, за да триумфира като олимпийски шампион.
Маринов признава, че именно златото в Сеул е най-скъпото му отличие. „Бяха ме наказали за две години, тъй като се уплашиха, че мога да избягам в чужбина. Аз обаче исках да докажа на всички, че не само ставам за бокс, но съм и най-добър в категорията си. След като две години не участвах в турнири, само след месец и половина пълноценна подготовка отидох в Сеул и взех златото“, върна се назад в спомените си Ивайло.
Избран е за боксьор номер едно на България за XX век.
Взима „Волга“ и 2500 долара за златото в Сеул
Премията, която Ивайло Маринов получава за олимпийската титла в Сеул през 1988 г., е автомобил „Волга“ и 2500 долара. За една от европейските си титли пък варненецът получава 1200 лева. Суми съвсем далечни от настоящите 200 000 лева, които бяха обещани за олимпийско злато в Лондон. „Сега премиите са напълно нормални. Нека да бъдат високи, спортистите ги заслужават. Естествено, ако се бях родил сега, щях да съм много добре финансово. Можеше и да не се занимавам с ресторантьорство, въпреки че нямам нищо против да го правя“, споделя с усмивка 55-годишният бивш боксьор.
Варненецът: По мое време спортът ни беше по-красив
Ивайло Маринов направи интересно сравнение на бокса по негово време и сега. „Промяната е много голяма. По наше време имаше много по-хубави и качествени боксьори. Просто развалиха бокса с компютрите, които навлязоха. Не гледат техниката, а само кой удар къде бил. По наше време показвахме красотата на бокса, а сега вече всичко е само бой“, сподели олимпийският шампион от 1988 г.
Освен всичко друго Маринов е известен и с това, че никога не отказва помощ на приятели. Често той приема различни състезатели в своето заведение „Спортна среща“ до морска гара, като неведнъж обедите са били за негова сметка.
Щатите му давали 1 милион
През 1990-а от САЩ са изпратили оферта на Ивайло Маринов за професионален бокс срещу 1 млн. долара. Легендата обаче така и не разбира, че има такова примамливо предложение. „Без да ме питат, от федерацията са отговорили на американците, че не съм съгласен. Това го научих чак след години, но не съжалявам. Явно не ми е било писано да спечеля големи пари от бокса“, признава Ивайло.
Той прибира добри пари и от двугодишния гурбет в Партизан (Белград) в началото на 90-те.
За Маринов е чест също, че през 1982-ра в Мюнхен става първият българин със световна титла по бокс: „Първите винаги се помнят. Когато станах олимпийски шампион, вече имахме такива, но преди мен никой не е ставал първи на първенство на планетата.“
Маринов слиза от ринга след 345 победи и 7 загуби от 352 мача.