Във Варна, както във всеки един по-голям град в България, футбол се играе масово от хора на всякаква възраст. На общинските игрища, в училищните салони, на двора, в междублоковите пространства или в залата. Някои ритат и организирано в различни аматьорски турнири.
Най-дълго провеждащият се от тях безспорно е Градското първенство по футбол в зала, или както е по-известно – Лигата на Бисер Маринчев.
Турнирът се провежда в зала „Владислав“ още от 2001 г. Създават го бившият футболен съдия и колегата му и добър негов приятел Борис Борисов.
„Тогава по една или друга причина се наложи да спрем съдийските си кариери. Потърсихме възможност да сме близо до футбола, а освен това и преди сме се занимавали с организация на турнири. В края на август тръгна тази идея. Тогава залата беше опустяла, много рядко се ползваше. Искахме да почнем там с различен регламент от футзала. Назад в годините се правеха коледни турнири на звездите по идея на покойния вече Явор Георгиев. Събираха се много хора, имахме вече опита и решихме да направим целогодишно първенство. Така от дума на дума, от човек на човек, за кратко време се събраха 18 отбора“, каза за „Народно дело Седмицата“ Бисер Маринчев.
Първият шампион е отборът на BMS с Димитър Трендафилов в състава си. С най-много титли пък е отборът на СОД-DSC, който е и един от най-дългогодишните участници в надпреварата.
Любопитното е, че някои от бъдещите шампиони по футзал на България, сред които Пикадили и Рицарите (по-късно Одесос), са почнали именно в тази лига.
Шампионите и призьорите в Градското първенство по футбол в зала получават като награди купи и медали. Парични награди няма. Дори да има спонсори, Бисер Маринчев предпочита предметните пред паричните награди.
„При нас няма комерсиален момент. Отборите си плащат такси, които покриват наема на залата, хонорарите на лекари и съдии, както и закупуването на медали и купи. Никой не е отварял дума, че иска нещо друго. Хората се наслаждават на играта“, каза още Маринчев.
Досега над 50 отбора и общо над 1000 ентусиасти са минали през лигата за 15-те години от съществуването й. Има два или три сезона, в които тимовете са толкова много, че са разделени на групи, а после играят плейофи. В момента са само 12 отбора. Винаги са били основно махленски, фирмени или от приятелски кръгове.
Сред по-известните имена, които са ритали в Лигата на Маринчев, са Милен Петков, Димитър Трендафилов, братята Бойчо и Благовест Мареви, Георги Филипов, Калоян Генчев, Бойко Косев-Бобеца, Цецо Миланов и много други.
Освен варненски отбори, в първенството има и един от Провадия – Атлетик, който вследствие на участието си там реши да направи и тим на голям терен и сега е съперник на ФК Спартак Варна в „А“ окръжна група. Този клуб е рожба на Владо Коев.
„Направил съм този турнир заради момчетата, които обичат футбола. Прави ми удоволствие да ги виждам. Пред мен израснаха много деца, които днес дори са футболисти. Казвам им, че са деца на нашия турнир. Кристиян Пешков например още от първи клас баща му го водеше, сега той израстна, играе професионален футбол. Това много ме радва. Много от играчите бяха млади, сега има такива, набор около 2000 г., когато се е раждала лигата. Един огромен поклон пред всички момчета, че условията на залата невинаги са били супер подходящи за футбол. И е текло, и е било студено, но играят. Отлагали сме мачове, когато наистина е било много мокро, но е било, за да ги запазим от контузии. Ставали са травми, но никой никого не е упрекнал. Затова са за уважение тези момчета“, сподели още Бисер Маринчев.
Той е доволен, че сега в залата има ново осветление, а обещанията са, че ще я отоплят и покрият добре, за да не тече повече при всеки дъжд.
„Оспорвани мачове винаги е имало. Последният и първият да играят, винаги е имало емоция. Публика също е имало. Обикновено се събират 100-200 човека, а при решителни мачове е имало и пълни трибуни“, добавя моторът на Лигата Бисер Маринчев.
Най-малкият участник в първенството му е бил около 15-годишен, а най-възрастният – на 50.