„Моряците“ са прекършени от ЦСКА и Левски в София
19-годишният Христо Стоичков играе за „червените“, 41-годишният Йордан Филипов пази на варненския тим
Отборът на Черно море губи два финала за Купата на Съветската армия в разстояние на 3 години – през 1985-а и 1988-а, срещу грандовете ЦСКА и Левски. И двата мача за трофея са на Националния стадион „Васил Левски“ в София, и предвид конюнктурата в родния футбол по онова време, „моряците“ на практика нямат шанс срещу отборите на властта.
През сезон 1984/1985 Черно море елиминира последователно Лудогорец, Балкан (Ботевград), Левски и Ботев (Враца), преди да срещне „червените“ на финала.
От въпросните срещи, естествено, най-оспорвана е тази с Левски на 20 февруари 1985 година на стадион „Юрий Гагарин“ във Варна. Година по-рано „сините“ са взели трите купи и са устремени към втори поред требъл. В крайна сметка сметките им излизат криви.
За домакините играят Георги Попов, Светозар Светозаров, Валери Каров, Неджиб Хамидов (112-Тинко Въжаров), Красимир Диамандиев, Огнян Радев, Пламен Ганев (101-Иван Стоянов), Юлиян Спасов, Рафи Рафиев, Милен Бакърджиев и Никола Спасов, а в съставът на гостите са: Борислав Михайлов, Пламен Николов, Красимир Коев, Петър Петров, Красимир Чавдаров, Емил Велев, Руси Гочев, Наско Сираков, Михаил Вълчев, Емил Спасов и Пламен Цветков (106-Николай Тодоров).
Двубоят се играе при много студено време и на заледен терен. При тези трудни условия голови положени липсват и след редовното време и продълженията резултатът остава 0:0. Така победителят е излъчен след дузпи. В първите пет задължителни съперниците правят по един пропуск – чрез Рафи Рафиев и Руси Гочев. Впоследствие от „сините“ бърка и Николай Тодоров-Кайзера, а Тинко Въжаров е точен за крайното 7:6.
В герой за домакините се превръща вратарят Георги Попов, който при 4:4 спасява петата решителна дузпа на национала Гочев и оставя своите в играта.
„Преди изпълнението на Гочев, видях как Велев, Сираков и другите тръгват към тича, за да се прибират в съблекалните. Явно бяха решили, че вече са ни елиминирали. За първи път направих нещо, което го бях тренирал само. Мръднах надясно, после наляво и пак надясно, сменяйки три пъти посоката. Това разколеба Гочев и спасих удара му. След като дузпите продължиха до определяне на победителя, от тях пропусна и Кайзера. След неговия шут леко закачих топката, тя се отклони от страничната греда и излезе в аут“, спомни си за „Народно дело Седмицата“ Георги Попов.
„На тежкия терен футбол не се игра, но в края на второто продължение вътрешно в себе си почувствах, че ще имаме късмет при дузпите и ще ги победим. Точно така стана, след като Въжаров ги довърши“, върна се назад във времето за „Народно дело Седмицата“ и друг титуляр на варненци – Милен Бакърджиев. Любопитно е, че една от дузпите за „моряците“ вкарва настоящият треньор на отбора Никола Спасов.
На финала Черно море губи от ЦСКА с 0:4. В 74-ата минута в игра за „червените“ влиза 19-годишният Христо Стоичков, който е привлечен 4 месеца по-рано от Хеброс (Харманли).
Впоследствие армейците вдигат и купата на България след 2:1 в скандалния мач с Левски.
През сезон 1987/1988 Черно море за втори път стига до последната среща в турнира, след като изхвърля Локомотив (Пловдив), Червено знаме (Павликени), Спартак (Пловдив) и Локомотив (Сф) след 1:0 на „Тича“.
На финала варненци удържат 0:0 до 56-ата минута срещу шампиона Левски, но след това с два бързи гола Наско Сираков убива интригата.
Интересно е, че на вратата на „моряците“ пази 41-годишният Йордан Филипов.
Турнирът за Купата на Съветската армия (КСА) е учреден през 1946 година и се провежда до 1990 година. През този период той е със статут на национална купа и финалистът участва в европейския турнир за КНК. След като КСА отпада от календара на федерацията, носителите на трофея и финалистите се прибавят към историята на турнира за купата на България.
Така Черно море има четири финала за купата на България – през 1985, 1988, 2006 и 2008 г. Отборът обаче достигна своя връх през 2015 година, когато вдигна за първи път трофея след паметното 2:1 над Левски в Бургас.
Финал за КСА – 9 май 1985 г.
ЦСКА – Черно море 4:0
Голмайстори: Лъчезар Танев-16, Георги Славков-18, 59, Стойчо Младенов-58
ЦСКА: Красимир Досев, Недялко Младенов (78-Красимир Безински), Ангел Червенков, Васил Тинчев, Георги Димитров, Ради Здравков, Илия Войнов, Георги Славков (74-Христо Стоичков), Лъчезар Танев, Костадин Янчев, Стойчо Младенов
Треньор: Манол Манолов
Черно море: Георги Попов, Светозар Светозаров, Тодор Марев, Юлиян Христов, Красимир Диамандиев (58-Валери Каров), Тодор Атанасов, Юлиян Спасов, Пламен Ганев (66-Марио Вълков), Милен Бакърджиев, Рафи Рафиев, Никола Спасов
Треньор: Тодор Великов
Съдия: Иван Йосифов
Стадион „Васил Левски, 15 000 зрители
Финал за КСА – 1 юни, 1988 г.
Левски – Черно море 2:0
Голмайстор: Никола Спасов-56, 70
Левски: Борислав Михайлов, Кирил Вангелов, Красимир Коев, Петър Петров, Николай Илиев, Стоил Георгиев (79-Сашо Начев), Емил Велев, Наско Сираков, Петър Курдов (71-Росен Крумов), Георги Йорданов, Божидар Искренов
Треньор: Васил Методиев
Черно море: Йордан Филипов, Боян Христов, Тодор Марев, Стефан Бачев, Христо Котев, Тодор Атанасов, Георги Стойчев (79-Иван Стоянов), Огнян Радев (46-Николай Николов), Иван Петров, Милен Бакърджиев, Тинко Въжаров
Треньор: Божил Колев
Съдия: Недялко Тахтаджиев
Стадион „Васил Левски“, 20 000 зрители