Жена беше нападната от кучета: Уплашена майка пита кмета: „Какво правим, г-н Портних?!“

Майки с бебета и колички от Варна бяха принудени три пъти да звънят на тел. 112 заради опасността да бъдат нахапани от агресивна глутница кучета. Тя върлува в Морската градина в около оградената площадка за разхождане на домашни любимци и в жк „Чайка“. По разкази на очевидци, атаките на глутницата са всекидневни.
Варненка разказа подробно в какъв кошмар се е превърнала разходката й в празничния ден на Съединението. Ето и нейния разказ, публикуван във фейсбук, в който тя поставя директни въпроси на кмета на Варна Иван Портних:
„Питам се докога, г-н Портних, ще търпим това?! Ето как мина разходката ни днес: 3 майки с малките си бебенца в колички и любимият им четириног приятел Арес решихме да се разходим из Морската градина. Тръгнахме от „Хоризонт“ посока „Максим“ и видяхме жена на видима възраст 60-70 години с малкото си кученце – плачеше и трепереше. Роклята й беше разкъсана от безстопанствено куче, намиращо се до голямата кучешка градинка. За щастие, някак си не бяха пострадали. Сигнализирахме на тел. 112.

9-kucheta
Разходката ни продължи през квартал „Чайка“, където над бар „Шерами“ ни подгони глутница кучета, за щастие бяха далеч и успяхме да избягаме. Отново сигнализирахме на тел. 112. На  връщане променихме маршрута си по единственият възможен, от долния край на улицата, покрай блока, там ни видяха отново същите кучета, но бяха по-близо и ни нападнаха.
Едвам се спасихме в близкия плод-зеленчук. Обадихме се отново на 112, че не можем да продължим на никъде, заради кучетата. Господин, който беше в този момент в магазина, явно живеещ наблизо, каза, че това се случва ежедневно тези кучета да нападат. Операторът на 112 ни каза, че единственото, което може да направи, е да изпрати линейка, ако има ранен, и нямало ли кой да ни прибере от там.
Решихме да звъннем на Общински приют за безстопанствени кучета с. Каменар, но телефонът, който излезе, като потърсихме в Google, беше невалиден. Събрахме смелост и излязохме. Господинът ни изпрати обратно през заведението, в което бяхме.
Продължихме по булеварда и нагоре, покрай стадион „Черно море“, където тротоарът срещу стадиона е напълно непроходим на места, от корените на дърветата. Налагаше се да минаваме „по черно“, за да можем да минем изобщо. За щастие, след доста премеждия се прибрахме благополучно!
Какво правим, г-н Портних?! А и между другото – Честит празник!
Въпросът е кой трябва да реагира или да поеме отговорност…
Има ли институция?!“