Ескалация на нихилизма: Атакуваха с камъни централите на ГЕРБ и БСП в една нощ

Веселин Златков

Камъни влетяха през прозорците на партийните офиси на ГЕРБ и на БСП във Варна. Големи, тежки камъни, които можеха да убият някого, ако атаката се беше случила през деня, а не нощем. За щастие, пораженията са само по прозорците. Но освен това, те са и по репутацията  на Варна – град с амбиции да е най-европейският, най-добрият за живеене, и изобщо – най!
Когато за една нощ бъдат разбити стъклата на политическите централи и на управляващата партия, и на най-сериозната опозиционна сила, за съвпадение не може и да става дума. Почти със сигурност извършителят и на двете нападения е един и същ, а посланието е очевидно. Да хвърляш камъни и по едните, и по другите, е крайният вариант на байганьовската крилата фраза „На маймуни ни обърнахте, да ви вземе дявола с маскари…“
Което значи само едно – във Варна има хора, чието разочарование от цялата българска политика и всички, които са ни управлявали в последното десетилетие, е толкова голямо, че вече граничи с истерия.

2 - Prozorci
Да трошиш витрини е безспорен акт на вандализъм. При това доста глупав, защото поне пред централата на ГЕРБ във Варна има напълно видими камери за наблюдение. Много е вероятно извършителят или да е бил в нетрезво състояние и да не му е пукало дали ще го хванат, или пък съвсем съзнателно да иска да бъде арестуван. Втората възможност ще го постави в ролята на мъченик на всички, които също са стигнали до извода, че всички са „маскари“.
Подобни хулигански постъпки обаче трудно могат минат за проява на гражданска позиция. Едно е да осмиваш и провокираш политиците, като да речем разхвърляш мръсни чорапи в залата на общинския съвет, друго е да замеряш офиси с камъни, било и посред нощ, когато от  това няма кой да пострада.
Защо обаче подобна демонстрация се случва точно във Варна? Отговорът е ясен – въпреки всички обещания за прозрачно управление, за вслушване в мнението на гражданите, напрежение между местната власт и активните варненци съществува. Нещо повече, това напрежение ескалира, защото управляващите първо действат, а после мислят за последствията от действията си. Така се получава поредица от случаи, в които на кмета Портних, на съпартийците му от ГЕРБ и на съюзниците им в местната власт буквално се налага да „гасят пожари“ от гражданско недоволство, предизвикано от елементарни грешки. Скандалната ситуация със задръстванията по Аспарухов мост отпреди дни е само последният пример. Преди това варненска гражданска активистка беше закопчана с белезници заради пререкания около общински проект, напрежението по темите като коли и строежи в Морската градина се изостри… Нищо чудно, ако на някой по-краен местен протестър просто не са му издържали нервите.
А защо пострада и централата на БСП? Нали те са опозиция, от която в момента нищо не зависи? И на този въпрос има лесен отговор. Опитите на социалистите във Варна да бъдат умерена и конструктивна опозиция не носят никакъв резултат. Хората, които не харесват властта, не харесват и тези, които уж са срещу нея, но в крайна сметка се огъват и нагаждат към статуквото. Това само подхранва убеждението, че някъде дълбоко в същността си управлението на Варна, а и на държавата е такова, че няма абсолютно никакво значение кой е политическото му лице. Дали ще е БСП, дали ще е ГЕРБ – все тая! Уви, това виждат и усещат повечето хора в България. И причината за това усещане са и думите, и делата на политиците, независимо дали са във властта или не.
Очевидно между хората има и такива, които вече смятат цивилизованите методи за въздействие на управляващите за безсмислени. Колко му е да се запасиш с камъни и да тръгнеш да ги мяташ по офисите на партиите? Понякога дори и едно пълнолуние стига, за да отключи потискания с усилие гняв…