Д-р Иво Лозанов, ортопед в Сити Клиник Варна: В Германия се научих на друго отношение към пациента

Стремя се да лекувам по най-добрия начин, а не някак

След 6-годишно отсъствие специалистът ортопед д-р Иво Лозанов отново преглежда в Сити Клиник Варна, като прилага опита си от Германия. Лекарят е бил завеждащ отделение в общинска болница в гр. Хюнфелд и е разширил професионалните си умения в сферата на мини инвазивната терапия на колянна и раменна стави и  ендопротезиране на колянна, тазобедрена и раменна стави. Има завършен и курс по стандарта ATLS за травматология в спешни случаи, сертификат за артроскопия на големи стави и курсове за минимално инвазивно лечение, водени от водещи специалисти в Германия.

– Какви пациенти лекувахте в Германия?
– Активно се занимавах с ендопротезиране и атроскопски терапии на колянна, тазобредрена и раменна стави. С моя началник задълбочихме познанията и техниката ни в раменното протезиране. Успоредно на оперативното лечение на травматични заболявания се занимавах с прегледи и неоперативно лечение на амбулаторни и стационарни пациенти. Имам клиничен опит с деца от 3 – 4-годишна възраст до много възрастни хора. Като много хубав спомен остава най-възрастната ми пациентка – беше на 100 години с фрактури на бедро и лакътна става. След като я оперирах, за щастие и моя гордост си отиде у дома, така да се каже, на собствен ход.
В Германия имах възможност за обширна следдипломна квалификация, която за ръководните длъжности е задължителна и е обвързана с точкова система. Системата там изисква непрекъсната квалификация и с точки се оценява дали даден лекар полага усилия да се развива и да разширява знанията си. И който не полага усилия – отпада лека-полека.

– Какво се е променило в Сити Клиник Варна за времето до Вашето връщане?
– Приятно съм изненадан. Преди 8 години бях първият ортопед в медицинския център. В началото имаше много малко пациенти, но постепенно хората се убедиха в качествената ни работа. Центърът се е развил като големина, като работещи в него специалности и възможности. Тогава нямаше още ядрено-магнитен резонанс, тепърва въвеждахме скенера и рентгена.

– Какво от практиката си в Германия прилагате тук в България?
– На първо място отношението към пациента. Не просто като към обект, който има някакво заболяване, което се решава някак си. А трябва да бъде решено по най-добрия начин. Положителното е, че съм видял и практикувал начини на лечение на заболяванията (консервативно и оперативно), които поради материална или техническа възможност тук все още не могат да бъдат общодостъпни. Чрез тях може по-добре да се проникне в същността на заболяването и да се постигне по-добър резултат. Не само че имам поглед върху неоперативното лечение, но и оперативно съм лекувал болни стави. По този начин знам къде свършва консервативното и кога трябва да започне оперативно лечение. Натрупах голям опит в колянната патология. Смятам, че познавам раменната проблематика доста по-добре от много колеги във Варна. Колеги вече ми пращат пациенти, които са стигнали доникъде в лечението на рамо, за да помогна с моите знания. Сътрудничеството между колегите е много важно. Човек не може да бъде най-добър навсякъде. За съжаление има и специалисти, които мислят, че са най-великите и могат да свършат всичко сами.

Въпросите зададе Искра Сотирова