Веселин Златков
Природата винаги може да създаде проблеми за хората. Нейната сила е такава, че всяко нещо, което човекът е построил, облагородил и подредил, може да бъде пометено или разрушено буквално за секунди. Затова ние, хората, трябва да правим нещата така, че да са съобразени с природните стихии, доколкото е възможно. На практика, никой не може да предвиди екстремните прояви на стихиите, но пък знанията и уменията на съвременните специалисти трябва да ни спестяват неудобствата в случаите, в които те се проявяват в границите на нормалното.
Но във Варна очевидно се работи по някаква друга логика, не съвсем нормална. Резултатите от нея се виждат по улиците на града през тази есен. Щом е есен, значи ще вали дъжд, ще духа вятър и листата на дърветата ще окапят. Оказва се, че тези нормални природни явления са напълно достатъчни в града да настъпи хаос, да се налага намеса на аварийни екипи, а стотици (ако не е и хиляди) граждани да обуват гумените ботуши и да започнат да се грижат сами за собственото си спасяване.
Доскоро Варна нямаше толкова сериозни проблеми с дъжда. Местата, които се наводняваха при порой, бяха общо взето известни – районът на зеленчуковата борса, определени пешеходни подлези, както и всеизвестният канал под магистрала „Хемус“ в района на „Кайсиева градина“, който шофьорите продължават упорито да ползват като път. Трагедията в „Аспарухово“ от лятото на 2014-а, при която загинаха 13 души, постави по съвсем нов начин въпроса какво може да предизвика един наистина обилен дъжд. Всички си спомнят, че тогава водното бедствие беше с ненормална мощ, а проблемите бяха на практика в целия град.
Днес, при нормални за сезона условия, рисковите зони, които се наводняват, са повече. В тях включваме площада на жп гарата, автомобилния подлез на ул. „Шипка“, а и другите подобни съоръжения, дори и основни булеварди, като „Мария-Луиза“. Интересно е да знаем с какви очи гледат общинарите от прозорците си, когато тази основна пътна артерия на града се превръща в река, във водите на която не личи къде е асфалтът, къде е тротоарът.
При такива гледки варненци изпитват не само естествения страх от природните сили, но и естествен гняв, за това въпреки обещанията на властта и хвърлените пари, улиците на града се превръщат във водни препятствия. При това гражданите все по-отчетливо забелязват, че такива са не само старите участъци, а и тези, които са ремонтирани преди година или най- много две. Как се получава така?
Проблемът далеч не е само в чистенето на шахтите
Нормално е първата реакция на изтормозените граждани да е наругаят кмета и хората му за несвършена работа. Задръстени шахти, които не са почиствани основно с месеци, са недопустими за град с европейски претенции през есента. Но фактът си е факт, организацията на местната власт е на толкова ниско ниво, че дори няма съвсем точно и ясно обяснение защо тази немарливост в поддръжката на града е допусната. Дали е вярно, че на фирмата за чистене на шахтите не е плащано и ако е, защо се е получило така, е въпрос, за който трябва да отговорят вероятно доста хора в администрацията на Иван Портних. Разбира се, това все пак е възможно само ако някой потърси такава отговорност. А основният орган за контрол на кмета и екипа му, общинският съвет, едва ли ще направи нещо при раболепното отношение на мнозинството на ГЕРБ и съюзници към Портних като към техен началник.
За съжаление, все повече и по-авторитетни гласове заявяват, че проблемът с новите наводнения във Варна далеч не е само в шахтите. По-сериозното притеснение е, че в цялостните реконструкции на главните пътни участъци на Варна в последните години, на които толкова много се радвахме, има допуснати сериозни грешки. Според някои те са в проектирането, според други – в изпълнението. Да се установи кое е вярното е все по-трудно, защото договорите, които сключва общината в последно време, са за т.нар. инженеринг – проектиране и изграждане „две в едно“ от един и същ изпълнител. Така на практика се стига до размиване на конкретната отговорност за даден проблеми и единственото, за което може да се претендира, е за безплатното оправяне на някой елемент от инфраструктурата, ако той още е в гаранционен срок. Тези срокове обаче се твърде кратки, както неведнъж са коментирал специалисти.
Кметът Портних обеща решение до следващите избори
След като дни наред проблемите с наводнените булеварди и улици бяха основна тема за коментари, а в интернет се появиха шеговити колажи с плаващи по варненските улици кораби и подводници, кметът Иван Портних реши най-сетне да проговори по въпроса. В интервю за „Дарик“ той даде доста дългосрочна прогноза кога пътните отсечки ще спрат да приличат на реки.
Генералното решение на проблема с наводняването на Варна при обилни валежи може да стане факт през 2019 година с реализирането на мащабни проекти за около 200 млн. лв. Освен че е стара, канализацията в града не е пригодена да поема толкова големи количества валежи, обясни Портних. В момента се готви документация и се възлагат анализи за европейско финансиране по сектор ВиК за около 200 млн. лв., с които Варна да реши проблемите с канализацията си. Една от причините за наводненията след обилни валежи е това, че битовата и дъждовната канализация са слети в много части на града. Наложително е те да бъдат разделени, за да се предотвратят бъдещи големи наводнения.
Портних изрази надежда, че европарите ще бъдат отпуснати и с тяхна помощ проблемът с варненската канализация ще бъде решен. Предстои продължението на колектора „Битоля – Пирин“, който ще пресече дъждовните води, слизащи към ниската част на града, както и с разделяне на битовата от дъждовната канализация в ниската част на „Одесос“. Всеки от двата етапа е на стойност около 30 млн. лв.
Дотогава е създадена организация в проблемните зони на града да дежурят аварийни екипи. Ситуацията ще се подобри и след ремонта на булевардите „Цар Освободител“ и „Приморски“, където ще се разшири дъждоприемната канализация, увери кметът. Активно се работи и по двата охранителни канала в „Аспарухово“.
Думите на кмета предизвикаха нова серия от коментари на варненци. За съжаление, малцина от тях се радват на това, че в инфраструктурата на града се изливат нови милиони. Вече за всички е ясно, че само да се намерят пари не е решение. Въпросът е с тях да се направи нещо, което не само да е „видимо“, но и да работи.
Отделен въпрос е защо се налага Варна да чака европейски средства три години за проблем, който си е чисто неин, общински. По-логично би било местната власт да намери вариант да финансира каквото може от собствения си бюджет, тъй като наводненията тормозят нейните граждани. Много е вероятно това да е неизпълнима задача от чисто субективен характер. Както знаем, все повече и повече стават доказателствата, че подобни „европейски проекти“ за резервирани за определени фирми, а уж ударното обновяване на инфраструктурата не само във Варна, но и в цяла България, е просто поредната схема за трупане на пари от определена група бизнесмени. Така че надежда за по-бързо решение едва ли има. Ще джапаме в локвите и ще чакаме 2019-а, когато, нека помним, са следващите кметски избори.