Покрай бъчварството бай Пейо има още една мечта, която за жалост не успява да осъществи – да стане летец. След като завършва Техникума по дървообработване във Варна през 1966 година, той кандидатства във ВВС в Долна Митрополия.
„Исках да я завърша, после да премина и през академията в София, а след това, ако бъда препоръчан, да уча за летец в Санкт Петербург”, уточнява за „Народно дело Седмицата” Пейо.
За влизане във ВВС 600 души се борят за 100 места. Пейо е приет сред първите 10 по бал и му казват, че до 10 дни ще получи документите си по пощата. Минават обаче 11, а нищо не пристига. Обезпокоен, младежът отива във варненската поща и по телефона научава от дежурния офицер в Долна Митрополия, че не е сред приетите.
Месеци по-късно, вече като курсант в Школата за запасни офицери в Долна Митрополия, Пейо разбира каква е истината.
„Петима души от моето село написали донос срещу баща ми, че е враг на народа. Според тях татко предал известния партизанин Цонко Цонков, който след това бил застрелян в Голица. Разбира се, това не беше вярно, но в онези времена бе достатъчно, за да остана аз под чертата”, разкрива за „Народно дело Седмицата” Пейо. Той обаче е доволен, че е приет в Школата за запасни офицери, тъй като през втората си година там обслужва и поддържа самолети.
След като се уволнява със звание лейтенант, амбициозният мъж за втори път опитва да свърже съдбата си със самолетите и подава документи за работа на летището в Добрич, където има свободно място. След дни му е отговорено, че е взето решение да не се приемат нови служители.
Пейо кандидатства в Института по съобщения в София, като на изпита по математика изкарва 3,5. Следва обаче приятна изненада за него – срещу името му е посочено, че има петица на изпита по български език. „Нямам идея как моето име се озова там, след като не съм се явявал на подобен изпит. Явно Господ ми помогна, след като не успя да го направи по-рано в Долна Митрополия”, отчита Пейо.
Той учи две години в института, когато разбира, че се набират кадри за авиационно обучение в СССР. Кандидатите са близо 600, а след пресявката остават 120. Пейо е сред тях и в 20 поредни дни е подложен на медицински прегледи. На един от тях е установено, че е с 1 диоптър зрение при допустими -0,5/+0,5, и надеждите му да стане авиатор окончателно рухват.
Пейо влиза в Техническия университет със специалност автоматика и телемеханика, а след дипломирането си през 1977-а е разпределен като инвеститор в завода за ПДЧ в Долни чифлик. По-късно е началник на подстанция към „Енергоснабдяване“. За 8 месеца вдига къща, която измазва сам, и заживява в нея със своята съпруга от село Старо Оряхово. Със жена си създават и отглеждат имат двама сина, а сега се радват и на трима внуци.
„Не зная дали вие вярвате в прераждането. Аз в предния си живот съм бил астронавт, и съм стъпвал и на други планети. В този живот не успях да стана летец, но може би ще го направя в другия”, казва на изпроводяк на репортера на „Народно дело Седмицата” Пейо.