Пламен Градинаров
Посрещнахме 2016 г. с фойерверки и шампанско и с пожелания да е мирна и щастлива. Дано! Но надали!
Изминалата 2015 г. доказа, че събитията, които ни заобикалят, излизат от рамките на баналното политическо ежедневие и носят в себе си историческо значение. Едва ли е възможно днес да се направи пълен, точен и всестранен анализ на политическата динамика в световен или регионален мащаб, но някои неща като че ли вече могат да се дефинират, повече или по-малко точно.
Преди всичко 2015 г. утвърди започналото през 2014 г. трансформиране на еднополюсния в многополюсен свят и пренареждане на цялата световна система и планетарни структури. Старите правила вече не действат. Процесът на преформатиране на международните отношения ще продължи по нови правила. В ход са епохални промени, които ще определят развитието на световната цивилизация за векове напред.
През 2014 г. беше въведен терминът хибридна война – първоначално за САЩ и американската стратегия, по-късно – и за Русия. Хибридната война е многопластова, ешелонирана война, насочена към разгром на противника и смяна на неговото правителство чрез използване на съгласувани по време и място различни политически, военни, диверсионни, финансови, икономически, информационни инструменти, в съчетание с подкрепа и негласно управление на вътрешната опозиция. Целта е чрез вътрешни безредици и дори граждански войни да се предизвика сваляне на правителството на атакуваната държава, поставяне на власт на удобно марионетно правителство, което с инструментите и ресурсите на атакуваната държава да достигне набелязаните от атакуващия цели.
Защо точно сега се развиха така бурно събитията в света?
Сложна амалгама от обективно действащи процеси и субективни решения на световния политическия елит доведоха нещата до днешното им състояние. Все пак базисът е в борбата за притежаване на привършващите въглеводородни енергоносители (нефт и газ), на суровини и пазари за бълващата материални средства модерна икономика. Климатичните промени катализират някои от тези процеси.
Ако оценяваме днешните събития с категориите на хибридната война, то трябва да кажем, че третата световна война отдавна е факт. Днес са видими поне 8 фронта на тази война (Украйна, миграционната вълна в Европа, ИДИЛ, Югозападна Турция, Персийския залив, Афганистан, Либия, Корейския полуостров), съществуват и няколко потенциални (Иран, Южнокитайско море и други). Сред параметрите на средата за сигурност има едно измерение, на което често не се отдава необходимото внимание: това е едновременното протичане на кризите и тяхното взаимодействие.
Кое обединява действащите днес фронтове в една световна война?
Преди всичко целта на водените бойни действия – притежание на последните запаси на нефт и газ и пътищата за тяхното транспортиране до главните консуматори. На второ място, това са главните противоборстващи страни, еднакви на всички фронтове (открито или в сянка). От едната страна са САЩ, страните от Европейския съюз, Саудитска Арабия и повечето емиратства от региона на Персийския залив. Втората страна се дефинира преди всичко с участието на Русия, Китай, Индия, Иран, Бразилия и страните от Централна Азия, участващи в БРИКС и в Шанхайската организация за сътрудничество. Тези състави не са съвсем хомогенни, във всяка една от страните съществуват определени разногласия, които водят до различния активитет на всяка една от държавите.
През 2014-2015 г. САЩ бяха изтласкани от Евразия (в това число и неправителствените организации, финансирани от Джордж Сорос). САЩ не бяха допуснати дори като наблюдател нито в БРИКС, нито в Шанхайската организация за сътрудничество. Поради това през 2015 г. за САЩ най-важно бе сключването на споразумение за трансатлантическо търговско инвестиционно партньорство с Европейския съюз, т.е. общ пазар на Запада. Графикът за подписване на споразумението обаче, засега не се реализира, подписването е отложено за 2016 г., а вече има и страни (Гърция, например), които обявиха намеренията си да наложат „вето“ за този документ.
През 2016 г. предстоят президентски избори в САЩ. Президентът Обама не крие желанието си да се измъкне сух поне от две войни. Едната очевидно ще е Афганистан. А втората – Украйна или Сирия?
Европейският съюз преживява тежки моменти
В нарастващата конфронтация с Русия ЕС трябва да поддържа американската позиция за атлантизиране и милитаризиране на Украйна, а това изправя Киев пред икономически и политически колапс, разпадане на страната или нов преврат. На този фронт, само на украинска територия са съсредоточени 90 хилядна украинска армия и 40 хилядна проруска групировка. Подкрепа, финансиране и въоръжаване страните получават отвън, което вещае начало на широкомащабни военни действия. Конфликтът в Украйна е и най-опасен за световния мир. Тук се оформя най-острият сблъсък между двете световни супер сили, а Европейският съюз би играл в такъв конфликт ролята на пушечно месо.
От доста време текат дезинтеграционни процеси вътре в самия Европейски съюз. Сериозни са претенциите на Великобритания към Съюза, Лондон говори доста отчетливо за напускане на организацията. За 2016 г. е назначен референдум, на който англичаните ще кажат своята дума за членството на страната си в Евросъюза. А е трудно да си представим Европейския съюз без този така ключов участник.
Дезинтеграционните процеси в Европа бяха силно повлияни и от мигрантската вълна. Вече шест държави от Евросъюза вдигат старите гранични съоръжения, връщат старите правила за влизане в страните им. Налице са откази за приемане на бежанци, за изпълнения решения на Европарламента. Мигрантският натиск върху Европа и перспективата за увеличаването му вещаят дестабилизация и нанасяне на дълготрайни негативи върху страните на континента. Това, в съчетание със симптомите за финансови трусове тази есен, спад на фондовите пазари, срив на световните борси предсказват и начало на световна финансова криза.
ИДИЛ изгуби важни територии
ИДИЛ загуби част от контролираната от нея територия след активизиране действията на Русия и сирийската армия през 2015 г. И спечели нови територии – в Афганистан. По британски данни, сега в Афганистан се намират поне 1600 добре подготвени и екипирани бойци на ИДИЛ, които се опитват да отвоюват територии от талибаните. Битките се редуват с битки с правителствените войски. Така или иначе, сега ИДИЛ е отвоювал 4 уезда в приграничната с Пакистан провинция Нангархар. Дали ИДИЛ ще успее трайно да отвоюва територия от Афганистан, е въпрос на бъдеще, но досегашните събития като минимум дефинират сериозен неин боен потенциал. В съчетание с факта, че отново в Афганистан мащабно се възражда „Ал Кайда“, тези успехи на ИДИЛ пораждат безпокойство за едно потенциално обединение на двете терористични формации. Още повече че и зад двете все по-открито стои Саудитска Арабия, а тя само през 2015 г. закупи от САЩ въоръжение и боеприпаси за 63 милиарда долара!
Прякото и косвено противодействие на ИДИЛ изисква преди всичко Международните сили да преустановят двойственото си отношение към ИДИЛ и използването и за свои цели. Само с авиационни и ракетни удари военна победа не може да се постигне. Докато кракът на пехотинеца не стъпи на една земя, тя е все противникова. Следва да се проведе наземна операция. И тук следват вече трудно достижимите точки на една евентуална договореност: за целите на сухопътната операция да се сформира коалиция с участието на Русия и страни от региона; да се спре вливането на свежи сили, въоръжение и пари от съседни страни и от Европа и ред други.
Русия започна остро да се противопоставя на намесата в нейните вътрешни работи и се сближи с Китай в БРИКС и ШОС, като инструмент за изграждане на глобална антиамериканска и въобще антизападна коалиция.
Русия поема невъзможна мисия
Мисията на Русия е трудна, може да се каже – мисия невъзможна. Страната е в сериозна демографска криза. Паралелно с това, пикът в икономиката на Русия бе през 2013 г., когато брутният вътрешен продукт достигна 2,1 трилиона щатски долара – осем пъти по-малко от икономиките на САЩ или Европейския съюз, 4 пъти по-малко от Китай, или с 11% по-малко от Великобритания. През 2014 г. БВП спадна до 1,9 трилиона долара, а през 2015 г. – до 1,2 трилиона долара (по-малко от БВП на Корея, на щата Тексас или Ню Йорк). Сред причините за този спад могат да се посочат липсата на диверсификация в руската икономика (експорта разчита основно на енергоносители и някои суровини), водената срещу Русия хибридна война (сваляне цените на нефта, икономическите санкции и др.), както и големите разходи за реновиране на въоръжените сили (по някои данни преките военни разходи достигат до 40% от БВП). Модернизацията на въоръжените сили е на около 50-60% от планираното, тоест нужни са още средства. През последните няколко години руският президент Владимир Путин неколкократно удиви света с използване на военна сила. Напълно резонно, през 2016 г. от Кремъл могат да се очакват нови сюрпризи. Въпросът тук по-скоро е доколко може да издържи икономиката на Русия и доколко – средната класа, която е гръбнакът на цялата структура, създадена от апарата на президента Путин. Много въпросителни крие и все по-откритият сблъсък на Русия със Саудитска Арабия на нефтения пазар. Докато Владимир Путин се опитва да превърне Русия в голям играч в Близкия изток, Саудитска Арабия започна настъпление на традиционен руски терен, доставяйки евтин суров петрол на Полша. На азиатските пазари Русия вече е сериозен конкурент на саудитците. Този процес може да прерасне в по-открит сблъсък между двете най-големи износителки на петрол, които и без това са един срещу друг в сирийския конфликт. Икономиката и на двете страни зависи от нефта и отстояването на своята територия на този пазар е въпрос на оцеляване.
Китай става все по-силен и вече е кандидат за световен лидер. През изминалата година прехвърчаха искри директно между Китай и САЩ по спорни въпроси за няколко рифа в групата острови Спратли в Южнокитайско море. Но и неговата икономика се задъхва, очакванията са китайския икономически растеж в следващите 15-20 години да спадне до 2,2- 2,5%, което ще има много преки и странични влияния в целия свят.