Пламен Градинаров
(Продължение от миналия брой)
През 2016 г. се очаква активизиране на два нови фронта. Вероятно Израел ще се изправи по- остро срещу Иран, във връзка с иранската ядрена заплаха, а споровете около китайските действия по островите Спрадли в Южнокитайско море ще подгреят обстановката в тази част на света.
Като цяло, Русия и САЩ не са готови за пряк военен сблъсък нито за водене на продължителни мащабни бойни действия. Напрежението между тях обаче предизвиква вече надпревара във въоръжаването. Развитието на ядрените сили на двете страни, в съчетание с изграждането на съвременна противоракетна отбрана може да наруши стратегическия ядрен баланс. Ситуацията днес е взривоопасна. Световният елит няма да се смири и ще протакат своя край, докато нещата не рухнат сами. Заради това 2016 г. ще бъде отново година на война, на икономически хаос, на финансов крах, на следваща велика криза. И най-важното – ще продължи войната на САЩ срещу Русия и лично срещу Путин. Решението беше взето окончателно и не подлежи на обжалване. Ще бъдат интензифицирани войните в Украйна и Сирия, като два основни фронта; ще се разширява войната с цените на нефта и газа. Риск от световен термоядрен конфликт крият крайността на целите, поставени от всяка една от страните. Трудно можем да преценим, колко още може да натиснат САЩ и НАТО в екс- съветското пространство, преди Кремъл да натисне копчето. А ако Русия и Китай въведат заплащане на енергоносителите с рубли и юани, вместо с долари, дали прословутото копче няма да го натиснат в Белия дом? А има и множество междинни варианти, възможности за провокации и какво ли още не.
Тревожната ситуация очевидно е причината да нараснат рязко гласовете на авторитетни личности и организации по света за нормализиране на отношенията с Русия и предотвратяване на евентуален сблъсък. Последният пример за това бе предложението на работна комисия от бивши министри на отбраната, външните работи, посланици от Великобритания, Полша, Турция, Русия и други страни за свикване на Съвета НАТО – Русия и приемане на меморандум за гарантиране на взаимната сигурност с конкретни мерки до 2030 г., по подобие на този между САЩ и Китай. Проблемите обаче навеждат на мисълта, дали не ни е необходим нов Хелзинкски процес.
Страната ни е в сложна ситуация
Стратегическата ситуация за България и край България в момента е много сложна. България има малшанса да попада в геополитическата сфера на влияние на две свръхамбициозни държави – Турция и Русия, държави с имперско минало и мислене и нескрити глобални претенции. Тук не е въпросът да се държим като футболна агитка, която поддържа своя отбор. Или по-точно трябва да бъдем в агитката на българския отбор. Когато си малка, бедна държава, ситуирана между две държави с имперско минало и имперски амбиции, дори тези твои съседи да не правят нищо в твое направление, тяхното влияние по един или друг начин влияе на твоите решения и действия. А какво става, ако тези гиганти решат да предприемат нещо по-решително спрямо теб?
Всъщност, напоследък виждаме как и Турция, и Русия правят точно това – мобилизират своите лобита и агентура за влияние и въздействие, предприемат действия и преследват амбиции, които са в застрашителен разрез с българските национални интереси. Независимо какви са нашите пристрастия на индивидуално ниво, трябва да помним народната мъдрост, че когато атовете се ритат, магаретата теглят. А Русия и Турция се сритаха, при това здраво. И не им е за първи път – от XVII до XX век двете държави са воювали помежду си 14 пъти!
България заложи своята национална сигурност единствено на Европейския съюз и НАТО и проспа трагично момента да изработи ефективна външна политика, политика за вътрешен ред, отбрана и сигурност. Ние не отчитаме адекватно страшните рискове, които поражда меренето на мускулите на двамата ни могъщи съседа, надяваме се НАТО да ни спаси. Това не са две боричкащи се козлета, това са два разярени бика, които могат и да не мирясат, докато не потрошат всичко около себе си. И с много висок процент на вероятност можем да предвидим, че сред „по-по-най“-губещите от такъв сблъсък ще бъде България. Защото си позволяваме да се държим наивно, не мобилизираме способния си за задълбочено и визионерско мислене политически, научен, експертен и професионален ресурс, за да изработим ефективна стратегия на поведение, а си назначаваме отговорните за тези дейности хора по политически, корпоративни и лични съображения. Наблюдаваме с аристократична надменност или с кръгли, неразбиращи очи ставащото около нас. На правените директни или завоалирани териториални претенции към нас нямаме адекватна реакция. Нямаме, защото, не без външен натиск, имунната система на държавата бе срината, защитните й възможности са доведени под критичната точка. Това се отнася за всяка обществена сфера, включително армията и специалните служби.
Турцизирането се представя за „успешен етнически модел“
Страната гъмжи от чужда агентура, главно турска. Емисари на една дузина ислямски фундаменталистки организации шетат безнаказано в българския разграден двор. Безпрепятствено се турцизира населението в Родопите, където успешно се прилага доктрината на турско-ислямския синтез (щом си мюсюлманин, значи си турчин), обявена от някои доморасли набедени политици за „успешен етнически модел“. Всичко това е част от схема за ерозирането на България, за нейното федерализиране и превръщането на определени райони в автономни области и мюсюлмански анклави. Опасността от федерализиране на българската държава стои пред вратите ни и тя се засилва паралелно с инвазията на исляма, който маркира все повече територии у нас. Избрани от нас самите политици правят публични изявления, като тези например:
„Постоянно тече един процес на прекрояване на границите – съобразно с етническите граници. Дали в явна форма – тоест радикално, със сила, с войска, с танкове – или в тиха форма, пълзяща, уж умна, уж с използване на демократични трикове… Това ще продължава!“ (Ахмед Доган – 2012 г., с. Бял извор – Ардино)
„България е зажадняла за вас, България ви чака, чакат ви Родопите, Добруджа и Айтоското поле, и Лудогорието. Моят благороден, велик, смел турски народ няма ли да им даде да разберат…, ще го направи, нали?“ (български журналист, преподавател, депутат от ДПС и главен секретар на Главното мюфтийство в България Хюсеин Хафъзов – 2014 г., гр. Чорлу – Турция).
Канят хората. А ние, другите – чакаме. Кого? САЩ? Русия? Турция? Май че очакваме… Годо!