Чавдар Димов
Традицията да се посреща изгрева на 1 юли на морския бряг, а и не само, е уникално българско явление, появило се във време, когато на рок музиката в Народна република България се гледаше като на „вредно западно влияние“, мъжете с дълги коси изглеждаха съмнително за органите на Народната милиция, а свободното събиране на група хора на публично място носеше поредица от рискове, включително и от арест. Историята на Джулая винаги е била подложена на интерпретации, просто защото никой не се е старал да помни подробностите и едва ли някой е подозирал, че едно приятелско събиране ще стане традиция, която всяка година се спазва от хиляди хора. Чавдар Димов тръгва назад към историята на Джулай морнинг с амбицията да уточни веднъж завинаги фактите, разговаряйки с хората, които са положили началото на това уникално събитие, превърнало в символ на свободния дух. Той предостави своя изчерпателен разказ, както и снимки на някои от участниците в тези далечни събития на „Народно дело Седмицата“.
Известно е, че Джулая възниква от Варна, но има няколко различни версии как и кога. Най-разпространената от тях е, че през 1980 г., на Южния плаж във Варна, 4-5 човека, по идея на покойния Виолин Станкович – Пингвина (роден 1962 и починал 2004 г. – основател, китарист и вокалист на варненската хард рок и хеви метъл група Луцифер), решават да прекарат една нощ на плажа и да гледат изгрева на сутринта. След това се уговарят да се събират всяко лято на този ден. През есента на повечето от тях влизат в казармата и до 1983 г. включително нямат възможност да се събират, защото ги изпращат като войници в различни краища на страната. За това, следващата сбирка по този повод е през 1984, след това – през 1985 г., все на Южния плаж във Варна.
През последните години имах възможност да се запозная с някои от основоположниците на Джулая и благодарение на техните разкази началото на историята веднъж – завинаги се изясни, поне за мен.
През лятото на 2015 г., в един късен следобед, бяхме на Ролбата на Южния плаж във Варна с моята приятелка Антония Пашева – Тона. По някое време при нас дойде Криса – Кристиян Христов, когото дотогава не познавах. След като Тона ни запозна, се заформи приятен разговор и случайно стана дума за Джулая, който наскоро бе отминал, и аз споделих, че се интересувам от историята на празника.
„Попаднал си на точния човек“, каза Криса и добави: „Аз съм един от хората, с които започнахме да се събираме вечерта срещу 1 юли и да посрещаме слънцето на сутринта, всяка година.“ Предложих му да разкажа това, което аз съм чувал, а той да допълни още подробности. След като ме изслуша, той веднага възрази: „Нищо подобно! В началото и в следващите няколко години се събирахме не на Южния плаж, а на фара на вълнолома.“ И продължи: „Вечерта бяхме на рожден ден у Пингвина и купонясвахме. Стана късно и майка му ни подкани да си отиваме. На никой не му се прибираше, за това всички излязохме и тръгнахме към плажа. Бяхме към 15 човека. По пътя Пингвина предложи: „Какво ще кажете да си направим вечер в чест песента на Uriah Heep – July Morning? Нали утре е 1 юли? Да отидем на вълнолома и да останем там до изгрева.“ Всички се съгласихме, отидохме на вълнолома, чак до фара и там посрещнахме Слънцето на сутринта. Всичко това се случи съвсем спонтанно. Не сме го решавали предварително. Не си спомням и да сме се разбирали да го отпразнуваме на следващата година. По скоро си мисля, че на следващата година някой от нас се е сетил и предложил да се съберем отново, по този повод… И така, в първите 4-5 години, винаги на фара посрещахме Джулая. Не помня кога точно и защо спряхме да ходим там и започнахме да посрещаме изгрева на други места. Но нека да чуем какво си спомня и Виктор – той също беше с нас тогава“, каза Криса и се обърна към един човек, който се беше излегнал на пясъка, на 7-8 метра от нас, и събираше последните слънчеви лъчи преди залеза, и с който до този момент по нищо не личеше, че двамата се познават. Виктор дойде при нас, запознах се и с него, и веднага минахме към темата. Той потвърди разказаното от Криса: „Бяхме у Пингвина, а после по негово предложение, отидохме на фара с идеята там да посрещнем Слънцето. Бяхме 15-ина души, но около половината не бяха от Варна. На следващата година станахме 20-25 човека и пак почти половината бяха от други градове. Аз, например, съм от Русе. По това време бяхме една голяма компания от различни градове на България и много обикаляхме и си ходехме на гости, за да си правим купони. Разбира се, всяка година се събирахме във Варна, за да празнуваме Джулая. От година на година се увеличаваше броят на присъстващите. Първите 4-5 години посрещахме Джулая на фара, а след това на плажа. Но и аз не помня защо се преместихме…“
Тук, в разговора, се намеси и Тона: „Моят първи Джулай беше през 1988 г. Отидохме с моята приятелка Деница Михова. Ние бяхме по-малки, но вече се познавахме и се събирахме с тайфата, в която бяха и голяма част от основоположниците. Тогава Джулая също беше на фара. С нас дойде и майката на Деница – Стефания (б.а. – Стефка Симеонова, която по това време е актриса във Варненския драматичен театър).“ А по-късно добави: „Спомням си, че тогава един от присъстващите успя по някакъв начин да извлече ток от ел. таблото на фара и на един касетофон пуснахме музика – Keeper of the Seven Keys (1987) на Helloween, албум, който беше много актуален тогава. Поне още два пъти след това посрещнахме Джулая на фара. След промените през 1989 г. започнаха да идват много хора от различни краища на страната. Първо се събираха на големи групи на поляната пред Обсерваторията в Морската градина и после слизаха на Южния плаж и там посрещаха първото юлско утро. Според мен, заради това и ние постепенно спряхме да ходим вече на фара“.
След около година, Криса направи важни уточнения: „За да не стане някакво недоразумение, трябва да ти кажа, че идеята да посрещнем изгрева на 1 юли беше не на Вили – Пингвина (Виолин Станкович), лека му пръст, а на Големия Пингвин – Стефан. Бяха още Стоян – Тяната, Сайгона, Виктор, Иван Терзиев, другите не помня точно, общо около 15-тина човека… И после отидохме на фара. Е, не си спомням кои са останали до изгрева на слънцето и кои са си тръгнали по-рано… В следващите няколко години се събирахме повече – 25-30 човека, пак на фара. Тогава нямаше нищо празнично. Носихме си ракия, бира. Просто си пийвахме и си говорихме си за музика, понякога имаше и китара – свирихме… Бяхме почитатели на старите рок и хард рок групи – Sweet, Slade, Status Quo, The Who, Deep Purple, Black Sabbath, Led Zeppelin, AC/DC. Е, разбира се и Uriah Heep. Бяхме привърженици и на идеята на хипи движението – „Правете любов, а не война“… Сега си мисля защо може да сме спрели да посрещаме Джулая на вълнолома. Свързано е с един нещастен инцидент. Две сестри бяха дошли и бяха влезли в морето и едното момиче се удави. След това милицията не разрешаваше събирането на групи хора там“.
(следва продължение)