Виолета Гурнакова
Най-новият български филм „На педя от земята“ вече препълва киносалоните в страната и във Варна. Той е особено актуален с темата за границите. Препраща зрителя към 50-те години на 20-и век – началото на Студената война. Тогава в Народна република България на една разпасана гранична застава, формално охраняваща запечатана нацистка уранова мина, пристига нов командир – лейтенант Кралев, със семейството си.
Синът му, Михаил, е само на 10, но бързо се адаптира към суровите военни условия, за разлика от майка си, Цурка, която мечтае за лукса на градския живот.
Лейтенант Кралев веднага въдворява желязна дисциплина в личния състав, но още на следващия ден в заставата започват да се случват потресаващи убийства.
Синът му Михаил попада в ръцете на убиеца и детето полита в дълбока пропаст….
Дали корените на едно изсъхнало дърво ще спасят малкия герой или ще станат причина да проумее, че всеки се е вкопчил трагично в нещо свое, над пропастта на гротескното си битие без да разбира, че виси само на педя от земята.
Една от главните роли е на актрисата от Варна Десислава Чутуркова.
Десислава е родена във Варна. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, след което специализира в Atlantic Acting School в Ню Йорк, където изучава актьорската професия през погледа на Дейвид Мамет.
През годините е играла в най-големите театри в София, както и във Варна и Габрово. През 2007 г. Десислава основава театрална трупа „Нагоре по стълбата”, а от 2010 г. е асистент в класа на проф. Румен Рачев в НАТФИЗ.
Десислава започва работата си в киното още като студентка. Участва в няколко късометражни филма и италиански сериал, както и с централни роли във филмите „Гераците” (2008) и „На педя от земята” (2016).
– Разкажете ни за Вашата роля в новия български филм „На педя от земята”
– Моята героиня е много колоритна личност. Казва се Цурка Кралева. Тя е съпруга на лейтенанта, който е командир по бойната част. Заедно с него и сина им пристигат в една гранична застава, но на нея и се струва, че са на „края на географията”. Новото им местожителство никак не я радва, тъй като тя обича градския и дори луксозен живот. Мечтае да отиде на запад и да носи костюм Коко Шанел, но уви, остава неразбрана, както от мъжа си, така и от неговото обкръжение. Изключително емоционална, дори леко истерична жена, с особено мнение за себе си и другите. Това, което ми беше много интересно в героинята, е как тя успява да се справи с живота си в казарма. Цурка има богат вътрешен живот, който определено и помага да се спаси от мизерията около себе си. Явно безкрайно обича мъжа си, за да е готова да го следва накрай света.
Мисля, че всеки зрител ще има свое усещане за това какво му носи филма, защото той е богат като жанр. Има много черен хумор, трилър, екшън. Стои много плътно и всеки герой има добре защитена гледна точка. Според моето тълкувание „На педя от земята” е филм за страха от неизвестното. Понякога си мислим, че под нас има пропаст и не се осмеляваме да скочим, а всъщност сме само на крачка от успеха. Като че ли в главата ни се загнездва много повече мисълта за евентуално съществуващата бездна и това ни кара да не помръднем от мястото си.
– Близка ли Ви е темата?
– Вълнуват ме много теми. Специално темата за страха е вечна и има много форми на проявление. Наличието на страх сериозно ни отдалечава от възможността да обичаме истински и пълнокръвно да следваме пътя си. Много хора се пускат по инерцията от страх да не се провалят и не разбират, че така спират да се развиват, спират потециала, който е заложен в тях. Ако той бъде изместен от вярата в себе си и от любовта към това, което правиш, светът със сигурност ще се промени. Всъщност ние винаги чакаме някой друг да промени нещо, а в действителност е нужно самите ние да се променим. Може би думата не е да се променим, по-скоро да осъзнаем, че всичко е в наши ръце.
– В днешната ситуация на война по целия свят как се чувства един актьор да участва в подобна тематика?
– „На педя от земята” се оказа много актуален. Времето, в което се развива действието на филма е петдесетте години на 20-и век – Студената война. И когато се върнеш назад към миналото и след това погледнеш в настоящето, разбираш, че нищо не се е променило. Има само външни промени – техника, цивилизация, молове…А същността на човека като че ли си остава същата. Повечето хора искат да са богати и да имат власт. Нали за това са войните, всъщност? Това не само не се е променило, ами дори се е засилило. Абсолютна липса на духовни ценности. Истинско падение е да унищожаваш, да заграбваш, за да имаш ти. Аз мисля, че верния път е в обратна посока. Ако всеки от нас се грижи повече за щастието на другия, вместо за своето щастие, всичко ще си дойде на мястото. Но затова трябва много смелост и сила да отстоиш, защото дълго време ти ще даваш на другите, а те ще искат за себе си.
– Страхувате ли се понякога за бъдещето на страната ни?
– Не, не се страхувам за бъдещето на България. Дълбоко вярвам, че я чака голям разцвет. Нашата страна толкова е изстрадала, но винаги е оцелявала. А ако се върнем назад, ще видим, че именно тя стои в основата и на просветата, и на духовността. Много ми става тъжно някой като каже, че нещо ни е сбъркано в гена. И ние, както всеки народ, си имаме и положителните и отрицателните черти. А където има най-бяло, има и най-черно. Аз съм пътувала доста по света и мога да кажа, че в българите съм видяла най-високия потенциал. Друг е въпросът, че обстоятелствата отключват в нас отрицателните страни. Но смятам, че това са едни режисирани обстоятелства и е много важно да не потъваме в образа, който ни налагат и да не го изричаме като свое верую.
– Защо избрахте актьорската професия?
– Истината е, че спортът ме насочи към актьорската професия. От четири годишна започнах да тренирам художествена гимнастика като винаги повече ме е ангажирала художествената част, отколкото гимнастическата. Когато станах на седемнадесет, започна да ми става тясно само в спорта. Имах нужда да се изразявам по различни начини, не само с танц и без думи. Тогава започнах да ходя редовно на театър и се записах в театрална трупа. Спорта ми е дал толкова много. Научи ме на търпение, на перфекционизъм, на умения да владея тялото си, а всичко това много ми помага в актьорската професия. Това, което истински ме кара да горя в нея, е, че отправяш въпроси и послания към зрителите по емоционален път – вълнуваш, разсмиваш и въобще помагаш на хората да се откъснат от своята реалност и бит. Да се разпознават, да съпреживяват, да се търсят и да се намират.