Варненци водят с 2:0 и 3:2 на Локо (Пд), но не издържат накрая
Двама титуляри са със счупени крак и ръка за битката в Перник
През сезон 1968/1969 футболният Черно море разполага с голям отбор. Според мнозина, най-големият на клуба в „А” група през XX век.
По-възрастните знаят имената на легендите и до ден-днешен, други са ги научили от книгите, бащите и дядовците си, а най-младите – и от интернет.
В този тим на „моряците” вратари са Иван Иванов-Шопа и Симеон Нинов, в защита действат Иван Василев, Янко Атанасов, Димитър Боснов, Божил Колев, Абил Билялов и Михаил Табаков, в средата на терена са Стефан Янев, Тодор Великов, Никола Димов, Христо Тодоров-Ино и Кеворк Тахмисян, а в атака голмайсторът Стефан Богомилов, Здравко Митев, Мартин Иванов, Андрей Стоянов, Вахан Саркизов, Дамян Георгиев и Драган Борисов.
С толкова гръмки имена варненци правят един от паметните си сезони. По онова време, ако финишираш трети, е равносилно на шампионска титла, тъй като първите две места са резервирани за ЦСКА и Левски.
Точно към третото място е устремен Черно море. Основен конкурент му е Локомотив (Пловдив), воден от Христо Бонев-Зума, който, макар и на 22 години, вече е убедил с качествата си, че ще бъде следващият голям в българския футбол.
Четири кръга преди края всичко се развива добре за „моряците”. Те са трети, с точка аванс пред Локо. Предстои мач между двата отбора на „Юрий Гагарин” и ако домакините го вземат, интригата за бронза ще е убита, тъй като се откъсват с 3 точки. Тогава за победа се дават две точки, така че подобна преднина за Черно море ще е напълно достатъчна за крайната цел.
Началото срещу Локо е мечтано за играчите на Георги Димитров-Червения. Те бързо повеждат с 2:0 след голове на Стефан Богомилов (20-ата минута) и Здравко Митев (27). В 42-рата минута обаче другата звезда на „черно-белите” – Георги Василев-Гочо, връща едно попадение и заедно със съотборниците се прибира по-спокоен в съблекалнята за почивка. След нея в игра за Локо се появява Христо Бонев и още в 48-ата минута е точен за 2:2. Тогава на сцената излиза друга резерва, но от домакините – Никола Димитров. В 56-ата минута братът на Червения вдига публиката на крака с майсторски удар – 3:2.
Този резултат се задържа почти до самия край и напълно устройва варненския тим. Но в 89-ата минута Христо Бонев смълчава трибуните и фиксира крайното 3:3.
В Черно море все пак не са толкова разочаровани, тъй като още имат преднина пред българското Юве и удобна програма в оставащите три срещи.
Следващата от тях е срещу Миньор в Перник. За съжаление, в дните преди нея Господ не поглежда варненци.
„По молба на БФС гостувахме за спаринг на националния отбор на Унгария и счупиха крака на Кольо Димитров. В хотела в София пък Божил Колев се върна от европейски мач на младежкия национален отбор на България със счупена ръка”, върна се назад във времето пред „Народно дело Седмицата” Стефан Богомилов. Той допълни, че изненадващо треньорът Георги Димитров решил да върне като централен защитник нападателя Здравко Митев. „Здравко трябваше да замести контузения Божил Колев. По-късно се оказа, че това е грешка и опитният Янко Атанасов неправилно е бил пренебрегнат”, каза още Чечи.
Последният открива резултата през първото полувреме, но след почивката гостите рухват и получават три безответни гола.
Загубата с 1:3 сваля „моряците” на четвърто място, тъй като Локо очаквано бие у дома Марек с 3:1.
В предпоследния кръг Черно море надделява срещу Дунав с 1:0 във Варна след дежурно попадение на Стефан Богомилов. Локо пък получава подарък от Левски, който вече няма шансове за повече от второ място. „Железничарите” печелят с 2:1 на „Герена”, а със същия резултат прекършват и Академик (Сф) на „Лаута” в последния кръг. Черно море финишира с 1:0 срещу Берое в Стара Загора след гол на Здравко Митев, но успехът е единствено за протокола.
Локомотив събира 39 точки и се окичва с бронзовите медали. Варненци остават четвърти с 38. Постижението им е второто най-добро за клуба в „А” група след третото място през 1953 година.
Шампион е ЦСКА с 47 точки, следван от Левски – 40.
„Третото място щеше да ни приляга, но във футбола е нужен и късмет. Аз и до ден-днешен се гордея, че имах възможността да съм част от този силен и можещ Черно море. В България биехме всеки и записахме високо класиране, а в Европа изиграхме престижни мачове в четири континента. Щом сме постигнали това, значи сме стрували като отбор”, завършва Чечи Богомилов.