Веселин Златков
Чисто човешко възмущение – това е реакцията на голяма част от българите, след като станаха окончателно ясни кандидатите за президент, между които всички ние трябва да избираме. При това, нека напомним – трябва да гласуваме задължително, вече такъв е законът! Май е излишно да казвам, че всеобщият ентусиазъм от тази промяна, която за пръв път ще се приложи на практика при предстоящия президентски вот, изглежда доста попарен от действителността. Още от самото начало на кампанията доста българи се чудят да се смеят ли, да плачат ли на това, какви хора искат да са държавен глава. Мнозина граждани са толкова възмутени, че категорично отказват да се включат във вота, който определят като чиста пародия. Е, няма как. Искат, не искат, ще трябва поне да отидат до урните. Иначе ще получат „жълт картон“ от държавата. При още един отказ да гласуват, следва заличаване от избирателния списък за определения орган на властта, в случая – президент. „Голяма работа, хич не ми и пука!“, махват с ръка възмутените българи, които май са на път окончателно да се откажат да са част от „електората“.
Въвеждането на задължителното гласуване уж имаше за цел да спре точно тази тенденция. Уви, неговите правила са толкова гъвкави и меки, че задължително гласуване просто няма. Ако сега не гласуваш за президент, от това не следва нищо. Трябва и на следващите избори за президент да не гласуваш и тогава ще те извадят от списъка, но само за вота за държавен глава. За парламент, за местна власт – всички избори са на отделна сметка. Освен това, ако си над 70 или имаш увреждания, задължителността на вота отпада. А пък и винаги можеш да представиш бележка в общината, че си бил болен, в чужбина или нещо подобно. Ако изобщо имаш намерение да се оправдаваш за нещо пред държавата, разбира се.
Най-новото и непознатото до момента, което изборите за президент ще ни предложат, е да гласуваме за… никого! Звучи малко идиотско, но какво да се прави. Идиотията със задължителното гласуване доведе и до абсурда в графата „не подкрепям никого“ в бюлетината. Тя прави все по-разпространения нихилизъм сред българите официален. Лично според мен, тя принизява и самите избори до нивото на обикновено социологическо проучване. Кому е необходимо отказът или невъзможността да избереш да се отразява? Защо е нужно да се губи време и усилия при преброяването на гласовете, за да се отчете това тотално „не“ на цялата ни политическа система? Това въпроси, на които в момента няма кой да даде ясен и смислен отговор. Ако такъв все пак има, той ще стане ясен след самия вот.
Като теглим чертата и обобщим новите моменти във вота за държавен глава, няма как да не стигнем до извода, че той ще бъде по-объркан и по-затруднен от всички избори до момента. А защо се случва това? Отговорът е прост – желанието изборите да се превърнат в технология, а не в ясно и конкретно изразяване на политическа позиция, явно работи в нечия полза. Колкото по-объркана е една система за гласуване, толкова по-полезна е тя за тези, които гласуват по команда, а не според убежденията си. Купеният, изтръгнатият с манипулации или натиск вот на неуките хора, които някой е инструктирал точно кое квадратче да задраскат, ще натежи със страшна сила на тези избори. И ако това се случи, практиката ще бъде затвърдена и „изгладена“ от тези партии, които не дават на членовете и симпатизантите си много свобода да мислят. Естествено, това е вредно за демокрацията ни. Но пък кой го е грижа за нея?! Тя явно вече е просто инструмент за узаконяване на властта и наместване на елементите на статуквото.
Все пак участието на тези избори е необходимо. Дори може да се каже, че е по-необходимо от всякога. Опитите за прилагане на „хватки“, за объркване на избирателите и манипулиране на целия процес са една от най-устойчивите болести в българската политика от самото й начало и ако се съмнявате, може да прелистите пак произведенията на Алеко Константинов. Уви, това, което е писал Щастливеца на тема избори, изглежда все така актуално. Може би затова е по-важно повече от всякога да гласуваме. При това да гласуваме умно, с идея за бъдещето, а не просто според собствения си каприз какво харесваме или не харесваме. В много житейски решения личният ни избор се свежда точно до това. При изборите обаче не трябва да мислим само за себе си, а преди всичко за България, нейното място в света и бъдещето й. И това вече е наистина задължително.