Веселин Златков
Последната сесия на Общинския съвет във Варна беше на 29 септември. От тогава досега местният парламент на един от най-големите градове в България не дава никакви признаци на политически и обществен живот. Някой ще каже: „Изборно време е, нормално е да е така“. Всъщност, не е нормално. Защото изборите за президент и вицепрезидент, а и референдумът, за които вече имаме задължение да дадем глас, на практика нямат нищо общо с работата, която трябва да свърши местната власт.
Да, вярно е, че общинският съвет е политически орган и неговите членове представляват част от местния елит на партиите, независимо дали са управляващи или опозиция. С вътрешната подготовка на вота обаче са заети далеч не всички членове на местния парламент, това е работа на партийните лидери и организационни секретари. А останалите избраници? Тези, които са там уж защото са експерти всеки в своята сфера и с това могат да са полезни на града си? За тях изглежда тече нещо като ваканция от задължението, което са поели с клетва, а именно – да служат на гражданите и да защитават интересите на града.
Във Варна не само не е провеждана сесия на общинския съвет през месец октомври, за същия период дори не са провеждани заседания на комисии. Паузата е доста неуместна, защото за местния парламент предстои да свърши най-важното, да изготви и приеме новия бюджет на общината. Казано по друг начин, общинските съветници точно сега трябва да се срещат с избирателите си и помежду си, да правят и отхвърлят предложения за това как да бъдат изразходвани парите на града и решаването на кои проблеми да стане приоритет. А Варна има много проблеми, това едва ли някой може да отрече.
За съжаление обаче, че не само общинският съвет като единна структура на местната власт, а и избраниците на Варна поотделно предпочитат пасивността. Както в последните няколко години, че чака спускането отгоре на проекта за общински бюджет. Местният парламент окончателно се превръща в инструмент за реализация, или ако щете за узаконяване на това, което е намислил кметът, и на това, което на него му е „спуснато“. Така той напълно се обезличава, а функцията на мнозинството се свежда до натискането на правилния бутон на таблета за гласуване.
И защо са й на Варна тогава 51 съветници? Защо им е на самите съветници да са такива, след като на практика бездействат? Отговорите на тези въпроси трябва да намери всеки съзнателен гражданин сам за себе си. Защото ако самата местна власт си е зарязала работата, няма кой друг, освен самите граждани да й припомнят да си я свърши. Лошото е, че докато хората се наканят да поискат от Общински съвет – Варна, обяснение защо бездейства, най-вероятно „предизборната“ му ваканция ще стане не един, а два месеца.