Варненският журналист и главен редактор на „Народно дело“ в продължение на цяло десетилетие Йордан Дончев ще зарадва читателите с вкус към задълбочения анализ и съдържателната публицистика с третата си книга. След „Есен край морето“ (2008) и „Варна, вестникът и вестникарите“ (2010), той представя пред аудиторията новия си сборник, наречен „Делнични мисли“. Ето какво казва самият той за новата си книга:
„Когато човек закръгли осемдесетте, разбира, че е крайно време за равносметка. За един вестникар равносметката е черно на бяло, по-точно – върху пожълтелите страници на старите броеве. Разлиствам ги, идват спомените за позабравени събития, които са ни вълнували на времето, радвам се на някое сполучливо журналистическо попадение, после се чудя на наивността ни понякога…
През годините на несъстоялия се преход имах възможността, освободен от грижите и отговорността по издаването на вестника, да пиша повече. И то по предпочитани от мен теми. И да отделя повече внимание на любимия си жанр – краткия коментар, понякога реплика по актуално събитие. Така в трите варненски всекидневника – „Народно дело”, „Черноморие” и „Черно море” – бяха публикувани близо хиляда мои размисли по теми на деня. За мое щастие това продължи и след като приключих с всекидневните си вестникарски задължения. Благодаря на редакцията на „Народно дело”, която ми даде възможност през периода 2008–2013 година да публикувам близо двеста коментара, голяма част от които под авторската рубрика „Делнични мисли”. Журналистическата краста обаче не се лекува и дори когато се оттеглих от активна работа, продължих да размишлявам пред клавиатурата на компютъра по някое развълнувало ме събитие. Вече за собствено удоволствие.
Подбрах една малка част от тези публикации, които припомнят събития от последните десетилетия, някои от тях актуални и днес. Добавих и няколко по-нови, не видели свят.
Ще се радвам, ако някое от тях, макар и отдалечено във времето от събитието, на което е посветено, ви се понрави.“
В днешно време на електронните комуникации, коментарите на Йордан Дончев могат да бъдат четени в неговия интернет блог на адрес http://delnichnimisli.blogspot.bg/. И тъй като през изминалата седмица беше учредено новото Народно събрание, ще споделим с вас един текст от бившия главен редактор на „Народно дело“, който смятаме за крайно ценен и подходящ в създалата се политическа ситуация.
Сънят на един депутат
Лисан освободи шофьора и се прибра в горската си вила. И тази вечер беше с приятели в престижното заведение „Боровете“, сега ще изпуши една пура на спокойствие и ще си легне. Че го чака много работа, в Горското събрание пак ще коват закони. Легна си Лисан и сънува. В залата на събранието е бурно, току що гласуваха важен закон – ще се разширява пътеката за Южната гора. Лисан е доволен, отдавна знаеше от къде ще мине разширението и си беше купил доста места. Сега когато Гората ги изкупи, добре ще спечели. Най-важната работа за днес е свършена, сега може да изпие едно кафе в кулоарите. Излязоха и приятелите му.
В това време, председателстващият чете следващата точка от дневния ред: „Законопроект за изпълнение на предизборните обещания“, внася независимият депутат Зайко Заев. Законът и проекторешенията са раздадени предварително. Който ги прочел, прочел. Няма изказвания, проектът се приема единодушно от останалите в залата, които също бързат да пият кафе, и става закон.
На другият ден горските вестници гръмват с новината. „Десет години зад решетките за неизпълнено предизборно обещание, решиха вчера със закон депутатите“, гласи тлъсто заглавие на първа страница на най-четения „Горски лист“.
Чете Лисан и се чуди, кой можа да измисли подобна глупост. Та нали преди избори се дават обещания, които и за двайсет години няма да бъдат изпълнени. Какво да правим сега? Звънна на Мецан и на Вълчан и ги вика да умуват.
На другия ден в канцеларията на Горското събрание постъпиха първите искания от горската прокуратура за снемане на имунитета на депутати, на които сроковете на дадените обещания вече са изтекли. Като видяха това, останалите, които имаха още време, но нито смятаха, нито можеха да изпълнят обещанията си, почнаха да подават молби за освобождаване. Подгласниците, които трябваше да ги заместят, до един се отказаха да направят това. След седмица Горското събрание се опразни. Няма кой да кове новите закони, идват лоши дни за Лисан и приятелите му.
Лисан, Мецан и Вълчан продължаваха да умуват. Накрая измислиха. Ще пратят в събранието плъхове, жаби и други бедни животни, ще им плащат, ще им казват за какво да гласуват, пък ако решат да ги съдят, те лесно ще избягат – я под земята, я в блатата.
Хубаво, мисли Лисан, ами ако наетите се сетят, че е по-добре да гласуват закони от които те самите ще имат полза, а не техните? Черни мисли се въртят в главата му… И изведнъж, чува звънец – Лиса го вика на закуска. Сепна се Лисан – всичко е било сън. Та Горския съвет още не е започнал работа, ще се събират за пръв път след два дни. И от къде му дойде на ума за някакъв си Заев. Независим депутат? Хм! Дори и да бъде избран такъв, той няма да е като Зайко, засмя се хитрецът и влезе в банята да се измие за закуска.
Илюстрации Валентин Илиев