Веселин Златков
Когато си в Париж и ти обясняват за някоя от по-новите забележителности на този очарователен град, винаги чуваш едно и също изречение: „Когато го направили, станал голям скандал“. Айфеловата кула е сметната за грозна и скандална при построяването си (някои и сега твърдят същото), прозрачната пирамида на входа на Лувъра – също. Скандал предизвикал с дизайна си Центърът „Помпиду“ и прословутите му фонтани, самото изкуство на импресионисти, кубисти и сюрреалисти, което привлича тълпи туристи в столицата на Франция, също е посрещнато на нож, преди да се превърне в голямата й гордост.
Дали избухването на постоянни скандали за външния вид на Париж е нещо нормално или е добре премерен трик за привличане на вниманието? Трудно е да се отговори на този въпрос, но с годините става ясно, че жителите му доста бързо свикват с това, което първоначално ги шокира. Нещо повече, те започват да го тачат като шедьовър и да се гордеят, че никъде по света няма толкова авангардно архитектурно произведение. А хората от цял свят цъкат с език и мечтаят да видят този велик град, в който има толкова много и стри, и нови забележителности.
Един от последните архитектурни скандали в Париж има и политически оттенък. Става въпрос за новия руски православен храм, открит съвсем скоро в центъра на френската столица, по случайност точно до посолството на България. Голямата Руска църква и целият комплекс бяха набедени, при това на доста високо ниво, че загрозяват пейзажа. Естествено, беше коментиран и размерът на храма, който показвал „имперските амбиции на Путин“. Нищо чудно, че след целия шум, целия „скандал“, руският президент предпочете да не ходи на откриването му, въпреки предварителните планове.
Друг архитектурен скандал са произведенията в стила, наречен брутализъм, които все още не могат да се нарекат забележителности в истинския смисъл на думата, но вероятно скоро ще получат такъв статут. Жилищните комплекси „Пространствата на Абраксас“ на Рикардо Бофил и „Арената на Пикасо“ на Мануел Нунес-Яновски вече са най-честата причина туристите да посещават парижкото предградие Ноази льо Гран. Първият вече е бил декор на два известни и у нас филма – антиутопията на Тери Гилиъм „Бразилия“ и последния епизод от поредицата „Игрите на глада“. Вторият пък впечатлява с размаха на фантазията, която може да измисли жилищни блокове в формата на огромни успоредни колела (или ако щете – гигантски монети). Личният ми опит показа, че жителите на тези жилищни комплекси, които са главно от африкански и арабски произход, все още не са свикнали с вниманието към техните „скандални“ домове и никак не се радват на фотоапаратите и камерите. Но по-добре да свикнат, защото може съвсем скоро да се окаже, че обитават не какво да е, а най-новия парижки архитектурен шедьовър.