Веселин Златков
Повечето съвременни музиканти за добро или лошо живеят в една раздвоена ситуация. От една страна е работата в студиото, произвеждането на записи, които дават възможност тяхното творчество да достига до възможно най-много хора. От другата – концертният живот, които в крайна сметка е най-точният критерий за нивото на майсторство на един изпълнител. Реално, вече няколко поколения музиканти творят в тази раздвоена ситуация, при която успехът най-често зависи от баланса на усилията и в двете направления.
И макар че технологиите да дават безкрайни възможности един талант да се „развихри“ в студиото и да създаде възможно най-пълноценният вариант на музиката си, много творци държат на това максимален брой хора да чуят как звучи резултатът от тяхното вдъхновение на живо, дори и да не са присъствали физически на изпълненията им.
Така се появяват концертните албуми.
Нещата със сигурност изискват още повече усилия и старание, когато става въпрос за соло концерт, който се записва и издава. Това потвърди и Димитър Бодуров – изключителният български джазов пианист и композитор, роден във Варна, който твори и живее основно в Холандия. В средата на април излезе неговият концертен албум „Solo in Bonn”. Записът е направен в Къщата-музей на Бетховен в родния град на великия композитор.
„Към нея е построена една страхотна концертна зала, в която се изнасят предимно концерти на камерна класическа музика, солови клавирни рецитали и няколко пъти годишно се свири джаз, обикновено соло пиано. Започнах подготовката от миналата година февруари месец“, разказа Димитър Бодуров. Пианистът и последната му продукция бяха включени в каталога на Българска музикална асоциация на първото българско участие със щанд на изключителния музикален форум JazzAhead! 2019 в Бремен, Германия. Там намират място и други негови издания, с негово участие, включително и проектът NIKOBO, в който водещата роля е на неговия по-малък брат, тромпетиста Нейко Бодуров.
Димитър Бодуров разкри, че подготовката на амбициозния му соло проект е отнела доста време и е част от една продължителна линия в творчеството му и вече значителната му дискография. Това е търсенето на едно ново, модерно и силно индивидуално отношение към интерпретацията на българския фолклор.
Това започва още от първия му солов албум „Stamps from Bulgaria“ („Марки от България“) издаден през 2006-а. След това същата творческа линия ярко личи и в записите на Димитър Бодуров Трио. Димитър Бодуров определя своята интерпретация на традиционните ни мотиви като проучване. Ето и по-подробното обяснение на този процес и целите му:
„Основният мотив да работя с българска музика е емоционален. От музикална гледна точка аз откривам всичко в народната ни музика – широк спектър от емоции, разнообразие на ритми, мелодии, хармонии. Това, в съчетание с познанията ми по класическа композиция и джаз импровизация, ми даде една почва, в която да посадя и да отгледам нещо ново. Затова и тази музика е неопределена – не мога да кажа, че е класическа, или джаз, или българска.“
Българският пианист обаче е категоричен какво не е неговата музика. Според Бодуров, макар и с корени в народната традиция, тя не бива да се свързва с понятието „етно“.
„Не съм стилистичен експерт, но „етно“ е понятие, което се прилага, когато има директни препратки към народната музика. Ако има гъдулка, кавал – това ще е етно. Освен звука, това понятие предполага не само характерния звук, а и музикалния материал да бъде копиран. Аз имам по-абстрактен подход, особено в този албум. В бъдеще сигурно тази тенденция ще се засилва, защото мен не ме интересува да копирам българската музика. Тя съществува вече в автентичната си форма. Ако трябва да го опиша с думи, целта ми е да създам някаква съвременна българска музика, съвременен български джаз. Не искам да давам конкретно определение, защото ако го направя, това променя самата ми музика“, обясни Бодуров.
По повод появата на соловия концертен албум, той разказа, че идеята за него не е нова, а формирана от доста време. Преди четири години той прави един солов концерт в Прага, който записва, но в крайна сметка не остава достатъчно доволен, за да го издаде. Оказва се обаче, че именно този концерт е влязъл в полезрението на германски журналисти и става причина за поканата да свири в къщата Къщата-музей на Бетховен в Бон. Така за почва и сериозната подготовка за записа.
„Никога не можеш да се подготвиш достатъчно. Но преди това имах други самостоятелни концерти, в които пробвах някакви неща. Концертът в Бон от самото начало беше за мен един от най-важните моменти за годината ми, защото знаех колко е важен. Освен това направих проучване на пианистите, които свирят соло, защото не всички го правят. Това може да се определи като отделен жанр. От всички в него, Кийт Джарет остава в тотално друга категория. Освен това, да предадеш тези музикални идеи и да си сам, да задържиш вниманието за 80-90 минути по времето на такъв концерт, е много трудно, страшно изтощаващо. Това се получи и с мен на концерта в Бон. Отпуснах се да свиря и си бях оставил едно-две по-тежки парчета към края. Когато стигнах до тях, в един момент разбрах, че съм просто изморен, на ръба… Но ги изсвирих. Като приключи такъв концерт обаче, е много отпускащо, освобождаващо. Избрах точно този концерт, защото, като го чух, му повярвах. Другите, които бях записал преди това, не бяха на това ниво“, разказа Димитър Бодуров. Той говори за новата си продукция с очевидно вълнение, които личи и от подробностите, които разкрива. Като например, че според него едно от най-трудните неща е да направиш дължините на изпълненията така, че да бъдат достатъчно интензивни и убедителни. В крайна сметка „Solo in Bonn” е издаден с много малки редакции.
Албумът тепърва ще търси пътя си към ценителите. Макар и издаден, записът не е представен както трябва, казва Бодуров и допълва, че тепърва ще очаква ревютата за него. През следващата година пианистът ще направи соло турне, като голямата му надежда е да му остане време и за композиране на ново музика.
Заедно с това, през лятото Димитър Бодуров ще има много и различни участия в музикалния живот на родния си град Варна. Нашият разговор се състоя преди първата изява, като част от новия варненски фестивал “Varna Jazz Days”. Предстои и концерт на Димитър Бодуров Трио със специален гост на Международния джаз фестивал „Варненско лято“. Освен всичко друго, пианистът е и артистичен директор на фестивала RADAR – едно от най-интересните и оригинални културни събития в културния календар в родния му град.
Димитър Бодуров признава, че фестивалът RADAR се превърнал в нещо важно и много повече от поредния ангажимент. „Ако живея тук или ситуацията се промени, този фестивал може да стане нещо много по-голямо, отколкото е. Но за момента остава в този формат, който работи, особено в последните две години, когато има и повече посещаемост, а и успяваме да лавираме със средствата. Ако в бъдеще генерираме повече средства – защото за това става въпрос – ще видим докъде може да се развие този фестивал“, коментира той.
В крайна сметка, не върви да не потърсим отговора на Димитър Бодуров за това как изглежда музикалният живот у нас през неговите очи и най-вече в сравнение с европейската музикална сцена, от която пианистът е част. Ето и неговия отговор:
„Като цяло мога да кажа, че малко ми липсва артистизма в България. Има твърде много трибюти – на който се сетиш. Може би просто артистите са уплашени, че хората това искат… Не знам каква е причината, но това е огромната разлика между Европа и България. Там всеки се опитва да свири собствена музика. Разбира се, не само, но в България просто съотношението между трибюти и авторски програми е 80 към 20… За съжаление!“