Веселин Златков
Пространството между улиците „Цар Симеон“, „Преслав“ и гаровия площад във Варна ще се превърне в новия творчески квартал на града през 2017-а. В годината, в която градът ни ще е Европейска младежка столица, в тази част на Гръцката махала предстоят експерименти с градската среда, мащабни прояви на модерното изкуство, дори и фестивал на уличната храна.
Идеята за развитие на зоната, наречена „Таляна“, влезе в обсъжданията на комисията по култура към Общински съвет – Варна. Биляна Раева от сдружението „Варна – Европейска младежка столица“ обясни за медиите, че създаването на този младежки арт квартал е в хармония с плана за развитие на общината. Той предвижда ремонти на публичните пространства в тази част на варненския център. Това е чудесен повод младите архитекти да покажат своите идеи. Част от фасадите на сградите ще бъдат изрисувани, добави Раева.
За да стане „Таляна“ истински притегателен център за младежите през 2017-а, а и след това, дейностите в него ще отговарят на техния начин на живот. Едно от събитията най-вероятно ще е кулинарен фестивал на храната, която се приготвя и консумира на улицата. В отговор на репортерски въпрос дали собствениците на имоти и търговски площи ще се включат в идеята за създаване на творчески квартал във Варна, Биляна Раева коментира, че това би било чудесно. „Таляна“ е едно място, в което, като влезеш, ти е толкова хубаво, че не можеш да излезеш“, коментира тя с усмивка новата концепция за изграждането на нова среда в тази част на варненския център.
Защо в Пловдив направиха конкурс, а във Варна – не?
Както може да се досети всеки, който е запознат с градската култура в България, „Таляна“ във Варна трябва да е това, което е Капана в Пловдив. Очевидно е, че така градът ни ще се опита да компенсира една липса, но дали ще успее, като копира нещо от друг град, вместо да развие това, което има като собствена даденост? От 2013-а в Пловдив полагат сериозни усилия чрез фестивали и други културни и социални събития да развият потенциала на своя квартал, който обаче съществува като занаятчийски център буквално от векове. Това прави подобен проект далеч по-лесен, естествен и хармоничен както със средата на града, така и с обществената нагласа на хората. Резултатите за налице и всеки може да се убеди в това, ако посети Пловдив, бъдещата Културна столица на Европа, по време на „Капана фест“ или другите танцови, дизайнерски и архитектурни фестивали, които се провеждат на това място.
Дали ще се случи същото и с „Таляна“ във Варна, който все още на етап замисъл, засега е трудно да се прогнозира, защото някои важни детайли от идеята остават забулени в тайна. На първо място, не е ясно как ще става подборът на събитията и дейностите, които ще осмислят това ново артистично пространство. Не е ясно дори и какво точно ще се случи, за да бъдат превърнати споменатите улици в нормален и привлекателен „декор“ за младежката креативност, какъвто те в никакъв случай не са в момента. Трябва да отворим една скоба и да припомним, че за съживяването на Капана в Пловдив беше проведен конкурс. За подобен по отношение варненския му еквивалент засега не се чува нищо, а очевидно няма и да има време. Така гражданите на Варна ще трябва да приемат всичко на доверие и да се надяват, че проектантите и инвеститорите (които също за момента са неизвестни) няма да ги разочароват.
Шанс за умиращите шедьоври на арх. Дабков
Със сигурност един от обектите, които трябва да бъдат обновени покрай появата на „Таляна“, е старата турска баня на ул. „Цар Симеон“. Сградата е построена през 1912-а по проект на арх. Дабко Дабков и в момента буквално се разпада, заради което и целият тротоар пред нея е ограден и недостъпен. По-добре така обаче, защото иначе някое парче от рушащата се фасада може да разбие нечия глава.
На „Преслав“, другата улица, спомената като основна граница на „Таляна“, се намира още една порутена сграда на арх. Дабков. Софийската банка до Областната администрация от години е тъжен символ на разпадащото се архитектурно наследство на Варна. След изграждането на велоалея и тротоари с европейските пари за пешеходните зони на града ни, още повече се набива на очи и силно контрастира с най-сетне реставрирания католически храм, който е точно срещу нея.
Каквото и да се направи за спасяването на тези две сгради, би било добре, това е повече от ясно. Не е ясно обаче дали в крайна сметка проектите за създаването на „Таляна“ изобщо предвиждат подобни действия. А и нека бъдем реалисти, работата няма как да бъде свършена в рамките на 2017-а – годината, в която ще сме младежка столица.
Важно е обаче да споменем един друг интересен факт. Турската баня е собственост на фирмата „Лазурен бряг 91“, концесионер на варненския плаж. Пълната и безспорно удачна удачна промяна, която преживяха Морските бани през миналата година, дава надежда, че нещо подобно може да се случи и с банята. Дали това е схемата, по която ще се движат нещата около „Таляна“? Можем само да гадаем, преди някой да започне да показва публично проекти и да ги разяснява пред варненци. Безценно архитектурно наследство или не, тези сгради трябва да се спасят, преди окончателно да са рухнали. От друга страна обаче, гражданите имат право да знаят какво точно ще е бъдещето им.
Талян без излаз на море?
Друг странен момент около бъдещия нов творчески квартал на Варна е изборът на името му. Закачката е ясна – таляните са един вид капани в морето, така че „пловдивската“ връзка става очевидна. Там е работа обаче, че „Таляна“ на практика няма да има директен излаз на морето. Естествено, то е достатъчно близо, до вълнолома и до новата пристанищна зона може и да се стигне пеша. Всъщност, ако си припомним първоначалния проект за изграждането на пешеходната зона в центъра на Варна, ул. „Преслав“ и връзката й към плувен комплекс „Приморски“, крайбрежната алея и Морската градина – ул. „Сан Стефано“ също трябваше да е само за пешеходци и велосипедисти.
За съжаление, този замисъл не беше реализиран напълно, пък и нямаше как това да стане, защото автомобилният трафик и паркирането в Гръцката махала биха станали още по-голям кошмар, отколкото са в момента. Но да речем, че проблемът не е голям – „Таляна“ безспорно ще носи своята морска атмосфера, за оправдае донякъде името си.
В него обаче има и друг елемент. Очевидно авторите на идеята за „Таляна“ се опитват по някакъв начин да си го върнат на Пловдив за това, че градът беше предпочетен на Културна столица на Европа пред Варна. А това не говори много добре за тях.
Конкуренцията между Варна и Пловдив винаги е съществувала, но е очевидно, че както те не могат да ни откраднат морето, така и ние не можем да им вземем тепетата и Стария град. Защо тогава се прави опит по някакъв начин на наподобим Капана, този все по-важен пловдивски символ. Отговорът идва от само себе си – от липса на оригинални, варненски идеи. А това няма как да не ни притесни. Варна е достатъчно европейски град, вход и изход на ЕС, младежка столица, морска столица… Тя има своя оригинален облик, своите културни и обществени феномени, своята идентичност. Вместо да се съсредоточат върху тях, авторите на концепции за развитието на града сякаш гледат да „откраднат“ нещо, което далеч не е сигурно, че ще проработи успешно, особено във връзка с това, че ще сме младежка столица. Далеч по-смислено би било хората от община да се опитат да възстановят връзката с младежките формални и неформални организации, доста сериозно разклатени от конфликтите покрай фестивала „Фън Сити“ тази година. Ако някой не схваща, че това е по-важно, то явно акцентът на това да сме Европейска младежка столица рязко се е изместил в посока комерсиалния „улов“, от който някой се надява да забогатее покрай инициативи като „Таляна“. Не че по принцип да печелиш е лошо, просто в случая приоритетът трябва да е обществената полза, поне по условие.
;н