Всички вас, драги отци, братя и сестри, монашeстващи, чеда на Варненска и Великопреславска епархия, сърдечно поздравяваме с великия, светозарен, радостен празник на Свeтата Пасха.
Христос воскресе!
Господ ни сподоби да преминем попрището на светата Четиридесетница и Страстната седмица, да нахраним своите души, своят разум, своите чувства с велики духовни и благодатни действия, богослужения, които в течение на целия пост реално ни поддържаха духовно, и накрая, да посрещнем радостно празника на Христовото Възкресение.
Нека тази радост във Възкръсналия Спасител да не напуска нашите сърца, нека тя да ни помага в тежките моменти на живота, когато ни се струва, че се спускат над нас най-тежките обстоятелства, когато считаме, че няма изход и че всичко е разрушено, и няма надежда. Нека радостта във Възкръсналия Христос да посети нашите сърца и разум и да ни помогне да намерим победата над тези трудни обстоятелства в живота, подобно на това, както във Възкресението Христово е дадена на нас победа над смъртта и тъмните сили на злото.
Иисус започна Своята проповед със словото за любовта; целият Му земен живот бе служение на любовта, върховният момент на Неговото служение беше изкупителната жертва на любовта.
Ние пеем прекрасното пасхално песнопение: „Ден на възкресението е, да се просветим от тържеството, взаимно да се прегърнем. Да речем: братя! и на тия, които ни ненавиждат всичко да простим с Възкресението“. Да се прегърнем с братска любов – това е истинското празнуване на Великден.
Нашият стремеж към Бога не е лесен. Той е стремеж към надчовешкото, той е стремеж себе си да надвием, да се приобщим с Божествения Дух и да станем такива, каквито с човешки сили не можем да станем. Ето какво значи да се открият за нас дверите на Пасхата Господня, за да влезем в тържеството на Свещения празник. Тогава и ние ще бъдем синове на Възкресението.
Радостта е постоянната награда на тия, които следват Божия закон. Това и великият Апостол открива със следните думи: „С вътрешния си човек намирам услада в закона Божий“ /Рим. VII:22/.
Пасхата Христова – това е празник на победата и празник на свободата. С такива чувства възприемаме този свят ден и приемаме решението, според мярката на своите сили да поемем към среща с Възкръсналия Спасител, да отидем към свободата в Христос, чрез тези двери, които Той за нас е открил, като е вършел дела на милосърдие и правда, помагал на всички тези, които се нуждаят от помощ, съдействал на мира, справедливостта и любовта в човешкия род.
На всички от сърце молитстваме: бъдете синове и дъщери на Възкресението и радостта ви да бъде светла и пълна.
Воистину воскресе Христос! Амин.