Виолета Гурнакова
С поредица от екстремни мероприятия варненските спелеолози отбелязват през 2016-а 30 години от участието си в една от най-мащабните в историята международни пещерни експедиции в историята „Межонни-Снежная” – 1370 м под земната кора в Кавказ.
През настоящата година пещерняците могат да се похвалят вече с националната учебна спасителна акция в Котелския балкан, изследователската експедиция във Върбица, където варненският клуб е открил 100-метрова пропастна пещера, в която никой досега не е прониквал, и редица други мероприятия.
Новата пещера представлява диаклазна пукнатина, прераснала в пропастна пещера, тип наклонен кладенец.
Днешният инструктор на Спелеоклуб – Варна, Добри Добрев е и участник в експедицията отпреди 30 години. Спомените му са ярки и изпълнени с емоции и приключенски дух. С лекота разказва за многото животозастрашаващи ситуации, когато се е налагало експедицията да спира, за да спасяват пострадал член на екипа, докато всички газят до гърло в ледените води.
„Пещерната система Межонни-Снежная представлява свързване на две големи пропастни пещери, като първо е проучена пещерата Снежная, а след това се откриват свързващи галерии между нея и новооткритата пропаст Межонни. Така се получава цяла пещерна система, дълга 16 километра. Проникнахме през едната и излязохме през другата пещера, поставихме и женски рекорд. Защото в екипа ни имаше жени. Дотогава само мъже бяха прониквали. Приключението беше изпълнено с героизъм. На един от руснаците му се скъса херметическият костюм, водата го преохлади за секунди и трябваше да го загреят веднага, за да оживее. Залепиха костюма и продължихме, след 3-4 часа обаче пак се случи същото. Аз паднах в 6-метрова пропаст и си премазах крака, а след това се изкачвах 900 метра по въже само на един крак. От тежкото оборудване в торбите на един от българите му се отметна ключицата. Накрая жените в екипа влязоха втори път в пещерата, за да вземат проби, след като вече осветлението и запасите ни бяха привършили, а бяхме премръзнали и болни. Това беше 16-километров лабиринт, в който живяхме и се движихме дни наред при най-ниски температури в ледените води. Но в такава ситуация човек е готов да пренебрегне дори собственото си оцеляване, за да подпомогне науката“, спомня си днес с възторг варненецът.
По думите му това е било голяма емоционална проява, която трайно свърза съдбите на всички участници. Някои от тях вече са дългогодишни семейни двойки и имат деца и внуци.
Емоциите са били толкова ярки през целия им досегашен живот, че преди 5 години един от участниците – Кирил Иванов, издава книгата „Бездната Снежная“.
Днес варненският спелеоклуб е активен. Ежегодно участва в българо-украинска международна експедиция, в която се изследват подводни пещери от Шабла до Калиакра. Постоянно се откриват нови подводни пещери.
Историята на експедицията
Преди 30 години на 20.10.1986 г. успешно приключва българо-руската експедиция за техническо проникване в пропастната пещерна система Межонни-Снежная (-1370 м под земната кора). Инициативата за тази изключително рискована експедиция е на спелео клуба към ТД „Галата” – Варна. След дълги месеци подготовка от разширения състав били избрани десет човека: Кирил Иванов, Йордан Христов, Добри Добрев, Иван Ангелов, Владимир Грънчаров, Ирина Георгиева, Дияна Пенчева, Елена Стоянова, Милен Тончев, Наско Ламбов. Като председател на клуба, Кирил Иванов положил изключително големи усилия, за да получи разрешение от ръководството на местно и национално ниво за провеждане на проявата и да осигури част от оборудването. Йордан Христов – технически ръководител на клуба, провежда продължителна подготовка и окончателен подбор на кадрите. Добри Добрев отговаря за материално техническото обезпечение. Като ръководители от градското ръководство се включват Радко Радулов и Съби Димитров. На по-късен етап с решение на федерацията по спелеология се включват Ани Тапаркова и Трифон Даалиев. От руска страна в проникването се включват и оказват неоценима помощ за осъществяване на експедицията колегите от клубовете на Сочи и Краснодар: Виктор Коваленко, Леонид Плоткин, Михаил Коратаев, Коля Корягин, Василий Машков, Наталия Пустинникова, както и М. Гнусов, Олег П. и Роман А.
Пещерната система Снежная-Межонной е една от най-дълбоките в света и се намира в абхазкия резерват на Кавказ. От последното населено място групата се предвижва две денонощия пеш, за да достигне до базовия лагер пред пещерата. Цялото оборудване с въжета, клинове и телефонен кабел на редуващите се пропасти и подземни водопади продължава 7 денонощия и се построява по техниката на единичното въже. Още 7 дни са необходими за излизане и изтегляне на стотиците метри кални и мокри въжета и различни помощни съоръжения.
Много изпитания преследват спелеолозите: в подземната река на два пъти Олег претърпява разхерметизиране на костюма и е заплашен от хипотермия, Добри пада в малка пукнатина и силно травмира крака си (успява да слезе до –900 м), Йордан получава травма в района на ключицата. Последната група от трима български и трима руски спелеолози преди излизането си от дъното е блокирана от мощен водопад и забавя излизането си с две денонощия. В края на експедицията голяма част от храната, осветлението и значителна част от физическите сили са на привършване. Елена, Ирина и Милен се опитват с последни сили да помогнат при изнасянето на инвентара. Кирил, Иван, Владо и Трифон влизат повторно след края на проявата, за да изнесат всичко необходимо. Експедицията завършва с успех, голям медиен интерес и правителствени награди за най-отличените.