Виолета Гурнакова
Варненката Екатерина Димитрова пожела да сподели с читателите ни красотата на една далечна страна, в която се влюбва още след първото си посещение там. От тогава до сега не спира да преоткрива тайните на екзотичната Корея. А се оказва, че много от тях са поучителни за всяка една култура и страна. Ето и разказа на Катя, която се занимава с лечителство чрез български, а вече и чрез корейски народни методи.
„Всичко започна през 2009 година от един филм. Бях много впечатлена от гледките и облеклото на героите, от езика, който използват, защото е изключително уважителен, с красота в отношенията. Започнах да гледам много корейски филми. Оказва се, че във Варна има учителка по корейски, която води курсове за начинаещи.“
Така Катя открива много други хора, които също като нея са започнали да се интересуват от далекоизточната страна. От Корейския център организирали пътуване до Корея и всички, които тръгнали, се върнали с нещо ново в живота си. През 2014 година варненката сбъдва мечтата си да посети екзотичната страна и да я превърне в част от живота си.
Катя и приятелките й откриват за себе си изключително качествената козметика, както и лечебните билки и гъби. Впоследствие пренасят част от тях в България и започват да развиват собствен бизнес в лечителската сфера. Оказало се, че в Корея красотата е въпрос на състояние и себеуважение.
„Ако не си хубав, значи не се грижиш за себе си, а като не се грижиш за себе си, показваш неуважение към околните. Уважението в Корея се оказва много сериозна тематика, за разлика от България. Там има ценности, които тук липсват. Самият език прилича на българския откъм уважителни форми. Там чрез езика и отношението си показваш твоето собствено положение. Ако не си добре възпитан, никой не те възприема сериозно.
След като се върнахме от Корея, едно от момичетата откри ресторант за корейска храна. Две други момичета направиха изложба, която продължи около месец и беше посветена на азиатските изкуства. Друго момиче ще заминава да учи изкуства в Сеул. Във Варна има сериозна корейска група, интересуваща се от храната, културата, езика. Организира се корейски лагер с участници от корейски университет, където се изучават корейски традиции.“
В Сеул Катя попаднала на огромен билков пазар.
„Работя с билкови препарати и видях, че там човек може да си ползва здравната осигуровка или за западна медицина или за традиционни източни техни медици. Двете се ползват с изключително равноправен статут, така че човек може да реши как да се лекува – дали чрез традиционни методи или западна медицина. По под традиционна медицина разбират лечение с билки, отвари, тип рефлексотерапия, т.е. всичко, което ние наричаме алтернативно, при тях се води традиционно.
Там имаше музей на традиционната медицина и там беше изложена книгата „Донга и Боган“. Това означава „Книга на 1000 мъдрости“. Тя е написана от един придворен кралски лекар в 15 век. Това е първата и почти единствената медицинска книга, влязла в съкровищницата на ЮНЕСКО. Беше ми много интересно какво съдържа. От няколко години я има преведена на английски. Оказа се, че там има доста рецепти, представени по по-различен начин. Те представят различните човешки състояния като вид заболявания. Например странното поведение в Корея го тълкуват като заразяване с паразити и имат съответни методи за премахването им. Има описани много състояния как да се лекува човек. Подхванахме книгата с една моя приятелка и решихме, че има много интересни идеи, които могат да допринесат за здравето на българина. Беше ни интересно да пробваме дали действат и дали могат да бъдат осъществени. Открихме, че там използват много коренната част на растенията, докато у нас се използва повече надземната част. Свързахме се и с други хора, които имат фармакологични познания и решихме да действаме заедно. Започнахме да изследваме коя билка за какво се използва. За доставка на самите билки се свързахме с доставчик, който работи с производители. Билките в Корея се подготвят основно в един район Чун чън Пукту, който е планински. Там е най-големият център на традиционната медицина в Корея и от там започнахме да разпитваме за какво се ползват, как се приготвят. Не бяхме сигурни кой метод за екстрахиране ще бъде най-подходящ. Това означава, че ако ядеш сурово нещо, то няма да ти бъде полезно. Ценните вещества от него трябва да бъдат извлечени по някакъв начин. Основните методи са с гореща вода или в спирт. Беше ни интересно как ще действат тези продукти по единия и по другия начин и направихме комбинации и от двата вида.
Вярно е, че където човек е роден, именно там билките му действат добре, но никой не знае каква душа носи всъщност и от къде идва тя. Със сигурност действат и едните и другите. Това е просто алтернатива. Традицията на традиционната източна медицина, която ние знаем като китайска най-вече , не е била подлагана на терор, там не е имало гонения на билкари и знахари. Това е една традиция, която се е запазила, уважава се, още се използва съвсем легално. Самата традиция как се лекува човек по един холистичен метод, не е била забравена. Докато при нас вече това е не толкова традиция, а екзотика. Но българските методи си работят.
Гъбите например в България не са разработени. На изток се ползват като лекарство.“
Уникални гледки впечатлили Екатерина и най-вече съчетанието на съвременна и запазена стара традиционна архитектура. Уникални са фонтаните, и всичко останало, което се вижда в следващите фотоси. Насладете се!