„Дарявам 1,5 декара от дворното си място в село Константиново за построяване на хоспис. Селото е само на 15 километра от гр. Варна, парцелът е в регулация, на два пътя, електрифициран и водоснабден. Районът е много тих, с изключително чист въздух, приятна панорама и отстоящ само на около 600 метра от красива дъбова гора“, това написа в личния си профил варненският писател Марин Урумов. Неговото благородно предложение се превърна в истинска сензация през миналата седмица и предизвика поредица от коментари и доста разнопосочни реакции сред гражданите, институциите и медиите.
50-годишният творец, който има зад гърба си една стихосбирка, а в края на месеца очаква излизането и на сборника си с разкази „Бакъреният кон“, има само едно условие към евентуалния инвеститор. И то е – минимум две стаи да бъдат предоставени за социално слаби възрастни българи, за които обгрижването до края на дните им да бъде безплатно и безвъзмездно. Ето какво пише още във фейсбук Марин Урумов:
„В зависимост от инвеститора, правя следната уговорка: При инвеститор – организация с идеална цел или държавата ( последното би изненадало всички ни), с цел избягване на неправомерното отклоняване на средствата по финансирането и самото строителство, имам условие лично (и безвъзмездно) да отговарям и следя разходването на финансите по проекта. Гарантирам с името си, както, сигурен съм, и всички, които ме познават, ще гарантират честността ми. Имам и нужната компетентност – професионален счетоводител съм с над 20 години трудов стаж и вещо лице към Варненски окръжен съд – лицензиран оценител на недвижими имоти и експерт съдебно-счетоводни експертизи.
При проявен интерес от частен инвеститор, условието ми е минимум две стаи да бъдат предоставени за социално слаби възрастни българи, за които обгрижването до края на дните им да бъде безплатно и безвъзмездно.
Нямам нужните средства да построя хосписа сам, за това очаквам подкрепата Ви да помогнете това съобщение да стигне до повече хора. На политиците не им пука, но държавата сме аз и вие, а не те, и вярвам, че всеки българин, дори най-бедният, заслужава достойна старост и достоен живот! Моля, подкрепете ме!“.
Във Варна и региона има въпиюща нужда от места за настаняване на възрастни хора, така коментира Марин Урумов решението си пред Дарик. Само за 3 дни постът му в социалната мрежа има над 3300 споделяния и повече от 2700 харесвания, а до края на миналата седмица идеята му намери още по-голяма подкрепа сред потребителите на социалната мрежа.
Всеки българин, дори най-бедният, заслужава достойна старост и достоен живот, смята Урумов. „Навсякъде се плаща. Искат по 500 лева и повече на месец. И затова идеята ми е тези умиращи старци под терасите, по кашоните и градинките, един-двама, ако се намерят хора да им подсигурят достойни старини, да го направят. Един и половина или два не струват колкото един човешки живот”, сподели Урумов пред Дарик.
За съжаление, до момента не е известно Урумов да е потърсен от нито една държавна институция или организация в обществена полза. Иначе интерес към дарението има не само във Фейсбук – интерес е проявен от няколко строителни фирми, които „да си продадели апартаментите после”.
„Надявам се, че ще се появи някой, който няма да иска да си прави ПР на фирмата и като всеки дарител ще го направи тихо. Аз съм подал ръка. Ако се намерят читави хора, мога да чакам. Бърза работа нямам”, казва в заключение благодетелят.
Междувременно електронното издание Varna24.bg публикува трогателно, но и доста иронично писмо на Марин Урумов до Община Варна с искане да бъде асфалтирана улицата, на която живее в с. Константиново, което той е изпратил неотдавна на местната власт. Пътният участък, носещ името „Хан Аспарух“, е била застлана с чакъл и валирана с пари на живеещите на мястото. Вместо очаквания асфалт обаче през 2016-а паднал пороен дъжд и изровил отново селската улица. Тогава поетът дарител видял и кмета Иван Портних на живо в селото. Ето какво още пише в писмото на Марин Урумов за последвалите събития и кметските обещания (публикуваме само фрагменти от целия текст):
„Ще оправим улиците – вика – Правителството и общината ще отпуснат пари. Ето, водя техника да изчисти деретата и съборените мостове…“ Абе две думи няма, хубаво говори момчето, и едно тъй убедено и сигурно… Аха-аха да му повярва човек… Ама ние, не сме вчерашни!
Нас много са ни лъгали и за туй – уважение всекиму, доверие никому!
После кмета си отиде по живо, по здраво, а след някой и друг ден след него си тръгнаха камионите и багерите. Останаха само разбитите улици и старата ни тъга, увеличена от новите лъжи… Вече втора година…
…Най-тъжно ми стана, щом разбрах, че тази улица, нашата си, „Хан Аспарух“, по документация, значи, била дори асфалтирана… А пък тя горката, в живота си не е и вдъхвала аромат на асфалт. Така ми дожаля за улицата ни, че в сърцето ми я видях като квинтесенция, значи, на автомагистралите ни – уж се изграждат, а се оказва, че асфалтът или го няма, или парите са усвоени, но работата не е свършена. Така се и роди идеята да преименуваме улицата ни в „Улица ГЕРБ“, защото се води асфалтирана, а асфалтът и е откраднат още преди да е сложен… Дейвид Копърфийлд и мистер Сенко, ряпа да ядат!
Та сега събираме подписка, за преименуването и…
Дълго умувахме улицата на името на „Бойко Борисов“ ли, като най-големият радетел за изграждането на магистрали да искаме да бъде преименувана или на улица „ГЕРБ“.
Сега… Заради фермата за щрауси в края на улицата и това, че кметът, образно казано, зарови глава в пясъка, за да не чува проблемите ни, имаше идея да искаме и „Иван Портних“ да я именуваме, но после се отказахме. Може да сме лъгани, бедни и тъжни, но поне сме широко скроени, бързо се примиряваме и прощаваме… Като всички българи.
Та сега събираме подписката… Подкрепете ни!