Веселин Златков
Остава вече съвсем малко време до момента, в който Варна ще стане ефективно Европейска младежка столица. Титлата, спечелена от втория опит напълно честно и с много усилия, е най-голямото международно признание, което градът ни е получавал през последните години. Макар и тя да беше изтълкувано малко като утешителна награда за това, че Варна не успя да се пребори за Културна столица на Европа, вълната от доброволчески ентусиазъм и участие на самите младежи започна да я изпълва със съдържание. Това обаче поражда друг въпрос: Прави ли общината достатъчно, за да бъде градът ни достойна младежка столица?
Единият възможен отговор е официалният – титлата и защитата ѝ е основен приоритет на управлението на града, младежките инициативи имат приоритет, финансират се, помага се за организацията им, съдейства се… Изминалите месеци обаче показаха, че между младежките организации и местната власт нещата не вървят съвсем гладко. Резултатът беше един леко половинчат фестивал FUNCITY+, който беше съчетан с друго голямо събитие, регатата „Тол Шипс” като застраховка срещу провал.
Пример за това, че приоритетите се разбират различно от младежите и общината, е нещо твърде просто, но и твърде показателно. Варненските скейтъри искат нормален и съвременен скейт парк. Излишно е да казваме колко е важен скейтбордът за тийнейджърите, какво е мястото му в тяхното всекидневие и култура, това е очевидно. А с какво разполага Варна, бъдещата Европейска младежка столица, като база за това занимание?
Отговорът е интересен. От една страна, градът ни има проектанти на подобни съоръжения, които са истински специалисти и го доказват не само у нас. Те обаче изпълняват проекти в други градове. Във Варна съществува единствено закритото пространство на ХАЛЕ 3, което за щастие се развива все повече. Градът ни обаче няма истински скейт парк на открито. Съществува само празното и пусто пространство в общинския спортен комплекс в „Младост”, което за съжаление само формално носи това име. На практика това е една рушаща се площадка, която не навява много ведри мисли и изводи. В основата им е усещането, че всички декларации, че общината се грижи за интереса на младите хора на Варна, са само политически жестове. Властта прави това, което ѝ е удобно, без много да се интересува от какво точно има нужда тази или онази група от граждани.
Вълнуващата (пред)история на варненските скейтъри
През 1986-а, година преди над страните от бившия социалистически лагер да прокънти думата „перестройка” и да започне разпадът на цялата му система, във Варна беше открит Фестивалният комплекс, в началото носещ името „Людмила Живкова”. Модерен отвън, но още повече отвътре, този нов културен и социален център много бързо започна да привлича младите хора на града. Само за няколко години, паралелно с отварянето на обществото за т.нар. тогава „западно влияние”, пространството пред ФК се превърна в сцена на пъстро сборище от младежи, които на практика представяха бързите промени, които протичаха в този период – с облеклото си, с поведението си, с интересите си и възгледите си, с новата информация и музиката, която слушаха.
В началото на 90-те във Варна пространството пред ФК във Варна беше истински център на младежкия живот, събиращ на едно място много и най-различни неформални групи, понякога разделени по музикални предпочитания, но и от други интереси. Между тях изпъкваше особено много карането на ролери и скейтборд.
По това време Варна си беше вече завоювала специално място на картата на това ново за България хоби. Морската столица имаше своите национални шампиони, почитателите на скейта ставаха все по-отдадени на заниманието си. Като добавка към всичко това, във Варна се произвеждаха скейтове. По данни на производителя (тогава все още държавно предприятие, произвеждащо бойлери), за периода 1989-1991 г. от неговата поточна линия са излезли 25 000 бройки от този продукт, превръщащ се в истинска мания.
Пространството между ФК и входа на Морската градина беше най-любимото място за скейтърите общо взето заради относително гладкия асфалт. Постепенно обаче започнаха да се появяват и нови места, по-удобни за упражнения и учене на нови трикове. За почитателите на скейта започна да става все по-важен въпросът къде да карат, къде е възможно да се разположат рампи, при това така, че да няма конфликти с обикновените минувачи. Същият проблем имаха и велосипедистите с BMX, които също нямаха удобно място за своите каскади.
Времената се меняха, с това и видът на варненския център. Когато бараките изчезнаха от ларгото пред ФК и то беше оформено с плочки, повечето граждани се радваха, но скейтърите и ролерите бяха разочаровани, защото изгубиха едно от местата, където могат да карат. При това място, което смятаха за свое и беше свързано с оформящите се техни традиции като общност. Първоначално кметът Кирил Йорданов и екипът му не се интересуваха особено от тази реакция. Скоро обаче те самите проявиха амбиция за обновяване на спортната база в града, при това по начин, който да хареса на самите младежи. Лека-полека общината разбра, че трябва да се съобрази с младежите, за които скейтът е всекидневие и важен елемент от начина на живот. Самите млади хора също не бездействаха, писаха петиции, предлагаха места и проекти на това, което искат.
Така, някъде около десетата година на управлението на Кирил Йорданов, Варна най-сетне се сдоби със специално място за каране на скейт. Откриването беше грандиозно, площадката имаше и осветление, заговори се за международни състезания и какво ли още не. Кметът, който точно тогава започна да демонстрира новото си хоби, мотоциклетизма, вече се беше развихрил да рисува новото светло бъдеще на Варна като спортен център, с нови басейни, ледени пързалки и дори шанца за ски скокове.
През това време скейтърите обаче гледаха с огромно разочарование на новата си площадка. Тя не беше удобна за каране, беше в „Младост”, което означаваше, че ако живееш в центъра, трябва да вземеш автобус, за да караш на новото място. Освен това, то беше оградено, имаше работно време и правила, които в крайна сметка ти определят кога и по колко време да отделиш на скейта, което беше доста неприемливо. По тези причини скейт паркът в „Младост” бързо изпадна в немилост пред хората, за които в крайна сметка беше направен. Така започна и бавният му упадък.
Има ли бъдеще за площадката в „Младост“?
Въпреки своите естествени неудобства, скейт паркът в „Младост” може да бъде обновен, да получи завършена форма и в крайна сметка да почне да изпълнява функциите си. Това заявяват специалисти, които имат и опит и идеи за подобно начинание. Проблемът е в това, че комуникацията с общината е трудна, твърдят те.
Разговори за изграждане на нов скейт парк са водени, като са обсъждани и няколко възможни места. В крайна сметка всичко удря на камък и градът се оказва тесен за такова съоръжение, въпреки „младежкия” приоритет на властта. Място за нов скейт парк не е определено, а погледите отново се отправят към вече съществуващото съоръжение в „Младост”. Истината е, че то всъщност дори не е завършено според първоначалния си замисъл. За довършването и обновяването на площадката е направено проучване, изготвени са дори количествено-стойностни сметки, научи „Народно дело Седмицата” от гл. архитект на Варна Виктор Бузев. Въпросът е, разбира се, във финансирането и изпълнението. Дали ще се намерят пари и съответно адекватно изпълнение на това начинание, зависи от най-вече от бюджета на общината, както и от разпределението на средствата за реализацията ни като Европейска младежка столица.
Една от възможностите е тази евентуална реконструкция на скейт парка в „Младост” да бъде направена от същия този варненски екип от скейтъри и проектанти, които създават подобни съоръжения в други градове. Те самите са готови да предложат услугите си на общината, макар досегашните им идеи да са отхвърляни. Такова официално предложение обаче още няма, категоричен беше арх. Бузев.
Ако има нещо наистина тъжно в цялата история, то е, че Варна не използва потенциала и традициите си в нещо, което наистина ще ѝ е полезно, при това не някога далеч във времето, а точно сега, в следващата година. Че скейтбордът е нещо повече от развлечение за скучаещи тийнейджъри, отдавна е ясно на всички. Но защо при всичките си претенции да се фокусира на младежката тема, община Варна не прави нищо, за да отговори на една очевидна нужда, не е никак ясно. Дори е малко подозрително.