Виолета Гурнакова
Фолклорът – една от най-емоционалните и болезнени теми за всеки изстрадал и борбен народ. Може би и за българския в по-голямата му част. И явно има защо. Докато все още има хора, които разказват на децата си как вярата и традициите са спасили народа ни през векове на робство и са го предпазили от чужди влияния до днес, значи силата на българския дух все още е жива.
Тя обаче се крепи на древно познание, което се предава от уста на уста, от поколение на поколение, тайно и скрито, за да бъде запазено от „зли очи”, казват изследователите на българския народен бит.
А къде са те днес – в университетите? Може би не само там.
Един такъв изследовател е българката с италиански произход Розмари де Мео.
Тя не работи на катедра пред студенти, а като древните богомили ходи от град на град и припомня на българите за забравеното им минало, за силите, които са владеели техните предци – сили на природата и закони на живота, които българите са знаели как да владеят и прилагат в собствения си и общностен живот.
Тя е тази, за която фолклорът не е само на трапезата с традиционни ястия и напитки, а в начина на тяхното приготвяне и във вложената в тях сила.
Тя е тази, която доказва, че дори да си частично с чуждестранна кръв, ти можеш да си най-свързан с корена си, стига да го искаш. Така, след като живее известно време в Италия, Розмари се завръща в родината и прекарва месеци в Родопите. Там се докосва до истинското родово познание, според което българите са древен, мъдър и вещ народ.
За всичко това тя разказа при последното си посещение във Варна, където взе участие в провелата се конференция „България в световната история и традиции – дух и култура”.
Нейният доклад обаче беше напълно различен останалите. Тя не застана зад катедрата, за да прочете някакъв подготвен текст, а излезе отпред. Непринудено от микрофона попита колко човека в залата се определят като християни. След вдигане на ръце последва още един въпрос: „Кои са религиозните?”, последван от „Колко от вас са се кръстила в съзнателна възраст?” и „Колко от вас са кръстили децата си?”
След това Розмари поиска да вдигнат ръка всички, които са прибягвали до помощта на народната медицина и мъдрост чрез билки, баене и наричане. Така доказа на аудиторията, че Бог не дели хората на вярващи и езичници, а им е дал всички средства, за да се справят с живота си, без да ги съди за това.
Оказа се, че именно „наричането” е нейната специалност. Усвоила е тайнството от три възрастни жени, при които е живяла в Родопите. Те изповядвали различни религии, но всички заедно участвали в ритуали и обреди, чрез които бездетни жени ставали майки и всякакви други чудеса. Имало само едно условие, за да се изпълни щастието на хората. Те казвали: „Ако си си взел/взела уроците, то нека стане по твоето желание…” – стига човекът да знаел какво точно иска и да може да го назове с думи. Бога не отричали и ничия човешка воля не нарушавали. Всяка от бабите наричала своя Бог с неговото име и нямало спор помежду им. Ако някой им направел забележка как може да смесват езически и религиозни методи, и то от различни вероизповедания, те му се скарвали да не се бърка, че нищо не разбира…
Така и Розмари била допусната до тайнствата – едно по едно… Защото тя пожелала. Някакъв вътрешен порив я накарал да поиска да гледа как го правят. Днес тя разказва без свян из цялата страна какво всъщност е старата българска магия, дали тя е опасна или целебна и какво са направили с нея хората през времето.
Оренда енергията ни свързва с нашата истинска същност
Така днес Розмари е създател и разпространител на оренда символите – 12 знака, които представляват различни ключове към човешкия дух, към личната сила и към космическото божествено битие. За всеки човек може да бъде направен индивидуален символ. Всички те са носители на качества, към които човек се стреми в живота си – любов, мъдрост, истина, благословия… Един обаче е универсалният оренда символ, който насочва към духовна сила чрез всички останали. За да разбере човек от кой знак точно има нужда, Розмари съветва да не се гледа значението, а да се избере по привличане. Така не умът, а сърцето избира, казва тя. Символите могат да се ползват върху медальони или написани на хартия и кожа. С тях може да се структурира вода. Но така или иначе те правят връзката на българина с духовната сила на Вселената именно чрез неговите корени, става ясно от разказите на Розмари.
Българският Бог
„Знаете ли какво е българското наименование за Бог? – Има някаква сила…” Така обяснява вярата по българските земи Розмари. В опита й на изследовател и възродител на старите български мистерии има много нейни лични практики. Днес тя организира групи българи, които искат да си спомнят кои са и от къде идват. За това заедно с нея те избират специални места сред природата и в навечерието на големи празници като Еньовден например отиват там и проявяват смелост сами в гората, търсейки огньове и пазейки се от диви животни – така както са правили предците ни.
Родът в българската традиция е свещен и до днес, разказва Розмари. Тя описва обреди, в които участват по 80 човека, свързани по кръв – само и само за да въведат в традицията най-младите си наследници.
Традиции или съвременност
И така, оспорвани или не, традициите се оказват базата, на която народът ни разбира, че може да лекува сам тялото и съдбата си, а не да се допитва до световни лечители. Остава само да си спомни как. В същото време именно тези традиции са отречени от религията и прагматичните закони на съвременната цивилизация. Всеки обаче има свободното право на избор да определи собствения си път – със или без тях. Защото най-божественото е не друго, а да запазиш свободната воля на другия. В това се корени тайната на истинската целебна българска магия, разкрива Розмари де Мео.
Кармата нарича с българската дума съдба и повтаря богомилското послание на нейните учителки – баби от Родопите: „Истинското знание не се губи, то само се отича под камъните, когато няма кой да го ползва. Но в момента, в който се появи готовият, то отново може да излезе наяве.”