Виолета Гурнакова
„Той е един българин, дръзнал да създаде теория, обобщаваща всички открития и обосноваваща съществуването на единството във Всичко, Което Е!
Една завладяваща приказка, зад която застават научните открития.
Един резултат, за който е мечтал не кой и да е, а самият Алберт Айнщайн“- така го представят из цяла България тези, които вече го познават. Той се казва Ивомир Димчев. Нарича откритието си „Теория на познанието“. През последните дни разказа и на варненци за нея в един от традиционните си семинари. Представяме ви откъси от интервюто, което той даде специално за „Народно дело Седмицата“
Кой е Ивомир, както Ви познават из цяла България?
Аз съм обикновен човек. Завършил съм физика в СУ „Св. Кл. Охридски” – София, специалност квантова електроника и лазерна техника. Не съм работил по специалността си. Бил съм какво ли не – таксиметров шофьор, асфалтаджия, рекламист, управител на борса за хранителни стоки, докер, строителен работник, търговец… Сега определям себе си като когиталист, автор и лектор в семинарите теория от когиталността. Когиталист е човек, който предизвиква другите да мислят, за да творят новата си реалност. Компилацията между когиталист и комбинатор наричам когитатор.
– Какво е когиталност?
– Това е идея за трансформация, която отчита различни състояния на проявление, съществуване и развитие. Тя може да бъде представена с помощта на проста аналогия – агрегатните състояния на водата – лед, вода и пара. При тази съпоставка, нека ледът да е ученикът, водата – учителят, а парата – когитаторът. Състоянията на един и същи материал са всъщност различни енергийни честоти на неговото съществуване. Различието идва от формата, от това как всяко от състоянията си взаимодейства с околната среда, но по същество те си останат един и същ материал. По същия начин човек преминава и житейската пътека – ученик, учител, и ако си позволи – приема вибрацията на когитатор. И тук не става дума за бягство от реалността, а за приемане и сливане с това, което всеки етап всяко състояние може да предложи. За едно пълноценното изследване и оползотворяване на всички възможности и вероятности. Защото във физическата реалност няма абсолютно нищо, което да не е енергия и вибрация. И всичко зависи от това как се отнасяте към него, как го прилагате, как го използвате.
Вибрацията на люботворенето създава атмосферата на целия свят, на цялата реалност, която сте сътворили, като поддържа и всички форми на живот. Така когитаторът придобива способността да обхваща и поддържа всички форми на живот, всички гледни точки, всички реалности, всички преживявания в своята атмосфера и среда, в собствената си паралелна реалност.
Енергията присъства винаги, но при определени условия тя „преминава“ в информация и обратното. Ниските честотни вибрации на гняв, страх, агресия, ревност и т.н. „затварят“ потока, а съответно честотите на любов, състрадание, прошка, честност и т.н. го „отварят“. Чрез опознаването на природата на вълните, полетата и енергията, всеки от нас може да открие собствената си същност (енергия), която няма да е вече нещо непознато и плашещо. Тогава човек дори би използвал същата тази енергия, за да промени в себе си нещата, които не желае или не харесва… За да усети свободата да бъде себе си…
Това е известно като знание още от времето на Хермес, Египет и Нютон. Менделеев поставя нищото, ефира като първи елемент в Менделеевата таблица, Тесла придобива енергия от там, а днес физиците „преоткриват” това информационно-енергийно състояние отново. Тоест това не са тайни, а знание, което всеки носи в себе си. Цялото знание вътре в нас е…
Вие самият от къде и как получихте тези познания и може ли всеки да се докосне до тях?
Когато сте си позволили приключението да сте Себе си, започвате да търсите и така чрез преживяване, през изживяване на преживяването, да стигнете до откриване и съзидание. Това се повтаря отново, отново и отново, преминавате през тръпките на ученика, учителя и когитатора, но по нов, индивидуален и уникално единствен начин. Всичко това спира дъха… Онемяваш от възхита при едновремието на възбудата, вдъхновението, отговорността и преживяването за първи път на Всичко, което вече Е! Всичко съществува едновременно и способността да забравяш това е грандиозен смисъл, защото преживяваш Творението всеки път за първи път и си позволяваш винаги да живееш в настоящето, като че ли не се е случвало никога.
– Влияят ли думите ни на нашата ДНК?
– Защитното поле на холограмата при досега си до други холограми – среда, придобива редица нови честоти и вибрации от нея. По принцип светлинното ДНК като един постоянен вортекс, торнадо, „засмуква” всички възможни честоти, които са в обхвата на полето ѝ. Ако една движеща се частица попадне в полето на друга такава, те ще обменят честоти. Тази обмяна става в зоната на гравитационно-защитните им полета, получени от движението. Зад решетките преминават само и единствено честотите в индивидуалната енергийна зона. Тост, доколко се приема или не тази среда, зависи от всяка индивидуалност. Още през 50-те години на миналия век китайският учен Цзян Канчжен разработва апаратура, способна да извлича, запазва и предава на разстояние вълнова информация за генетичен сигнал от един организъм на друг.
При експерименти за проверка на това влияние попови лъжички се поставят в пермалоена среда. В нея след изолиране на земното поле се инициира честотна среда, различна от тази на Земята. Резултатите са повече от показателни – средата оказва влияние върху това как ще се роди (или по-точно – прояви) определена холограма. Каква форма ще има и… с колко крайника например. Жабките при различните полета пресътворяват формата и поповите лъжички се превръщат в най-различни проявления – с пет предни крайника, с четири задни или само с два задни и без предни… Всичко е следствие от влиянието на честотите на средата. Това ни води до извод: всяка дума, вибрация, трептене или честота влияят на формата и развитието й.
– Казвате, че старите нагласи вредят на новите условия на живот. Могат ли да бъдат променени и може ли човек да се справи сам с това?
– Решетките, които сами сме поставили, наричаме филтри. И всичко около нас, което сме създали, но само отразяваме, без да анализираме, осмисляме и осъзнаваме, обявяваме за априори съществуващи. От време навреме се вглеждаме в определен детайл. Докато задълбаваме в него и го анализираме от всички гледни точки, някак изпускаме глобалната картина, поставяме ограничения и условия.
Всичко, което говорим и мислим, се записва в нашето светлинно ДНК, преминава през холограмното задържащо поле (протонно поле) и създава верижна последователност от информационни кодове.
По принцип ДНК е доста стабилна молекула в живата клетка. Изградена е от структурни единици, наречени нуклеотиди (аденин, гуанин, тимин и цитозин), които са подредени по специфичен начин. Съществува техника, която позволява да се определи специфичното подреждане на нуклеотидите по дължината на ДНК. Така се откриват и различията при отделните хора. Комбинациите на подреждане за един човек определят неговия ДНК профил.
Така излиза, че информацията от ДНК – това сме самите ние – като мислене, думи, действие, които използваме или сме използвали. Не само това – записват се и психологическите характеристики на чувствата, с които ги мислим, казваме и правим. Доказано е, че всички клетки имат рецептори памет и съзнание, а намерението, въображението, емоциите и звукът ги стимулират.