Лидерът на Градския съвет на БСП – Варна, Борислав Гуцанов взе активно участие в подготовката на конгреса на партията в качеството си на съпредседател на Съвета по финанси икономика и енергетика към НС на БСП. Преди провеждането на форума той разясни вижданията, които са в основата на алтернативния бюджет на левицата, на поредица от срещи.
„Стига бюджети за оцеляването на определени правителствата, нека намерим един нов път за страната си“. Това каза Гуцанов по време на дискусията за бюджета на левицата в частта икономика и земеделие. Той обясни, че предлагайки нов бюджет, БСП не залага само на финансовата страна, а на нова философия – как да се развива страната ни, най-вече в областта на икономиката. „Тя е двигателят, който може да задвижи тази промяна, за да има средства и за всички други области“, обясни социалистът. По думите му в икономиката на България услугите и вътрешната търговия са преобладаващи – 67 %. Той поясни, че единствено 10% от икономиката ни се състои от предприятията, които са вързани пряко с производствена дейност в преработвателната промишленост, което е недостатъчно, над 70% от предприятията са разположени в южна България, което говори, че и регионалният принцип не е спазен, 90% от предприятията са в малкия и средния средния бизнес.
Икономиката на страната ни е структурирана по начин, по който износът е на суровини, а не на продукция, и това дава ниска добавена стойност, нямаме продукция, която да бъде изнасяна“, коментира той. Според него трябва да има по-голяма справедливост, когато се говори за данъчна система и да си даваме сметка – какво се случва в света и да не губим настоящи или потенциални инвеститори.
Гуцанов обясни, че в страната ни има ръст, но не в областта на високите технологии или икономиката, а в покупателната способност и това повишава БВП. „От една страна са добри данните, но ако не се вземат мерки как да се развива тази икономика, може да се окаже кратък момент, който е изпуснат. Държавата трябва да бъде не само наблюдател, но и система, която да влага средства и да регулира. Ние сме за повече държавност, затова предлагаме и създаването на два фонда – „Регионално развитие“ и „Индустрия“, обясни Гуцанов.
„Успешни са държавите не с либерална икономика или пазар, а с добри научни достижения. Затова в сферата на земеделието БСП предлага към бюджета на Министерството на земеделието и храните да се добавят 60 млн. лв. за Селскостопанската академия“, заяви експертът към НС на БСП Пламен Милев. Той обясни, че от тези средства 25 млн. лв. са за издръжка на академията, а 35 млн. лв. за конкретни научни програми за подобряване семепроизводството, подобряване на качествата на българските породи, изследвания в областта на чистотата на почвите и горите. „Предлагаме създаване на Фонд за внедряване на научните изследвания, в който българските производители, ако използват достиженията на Селскостопанската академия и на българската наука, допълнително да бъдат субсидирани – 7 млн. лв. годишно с тенденция да се увеличава“, каза още той.
„Залагаме на по-висок БВП с около 1,1 млрд. лв., който е реален и на база на това направихме нашите предвиждания за приходите и разходите“, това заяви експертът към НС на БСП Ирена Христова. Тя обясни, че в областта на приходите левицата предлага прогресивно подоходно облагане с 4 степени – необлагаем минимум в размер на минималната работна заплата от 510 лв.; от 510 до 3300 лв. (увеличен максимален осигурителен доход) – 10%, от 3300 до 10 000 лв. – 15%; над 10 000 лв. – 20%. Тя подчерта, че тази скала ще се прилага и за данък дивиденти.
Ирена Христова обясни, че основното перо в приходите е от засилване на мерките за събираемостта и така ще може да се повишат приходите от косвените данъци и акциз, които в момента са занижени. Тя допълни, че нетната разликата с бюджета на управляващите в приходите е 2,7 млрд. лв. По думите й в областта на разходите БСП залага тяхното увеличение с 3 млрд. лв. „Това показва, че съумяваме да финансираме допълнителните разходи. Залагаме на оптимално разпределение на събрания ресурс за провеждане на приоритетите на левицата – борба с бедността и неравенствата, здравеопазване, образование и неравномерно развитие на регионите“, заключи Ирена Христова.