Веселин Златков
Станчовата алея в Морската градина не е обикновена алея, тя е важна. Важна е като маршрут, като връзка на парка с морето, а също и като история. Тя минава покрай стари съоръжения на бреговата отбрана, носи името на цяла фамилия прочути по света достойни варненци. И освен всичко друго, е безкрайно красива. Или може би трябва да кажем: „Беше красива“, в минало време?
Не, в никакъв случай. Макар и да ги няма старите дървета, растящи по ската, който се свлече през пролетта, Станчовата алея продължава да е очарователна. В момента от там се открива една от най-хубавите морски панорами и това ще ви каже всеки, който се е разхождал по нея напоследък. Или казано по друг начин, всеки нарушител, на когото не му пука, че алеята се води затворена, както личи и от грозните решетки, с които е препречена в двата си края.
Тези решетки отдавна са станали смешни и излишни. Премахнати са части от оградата около тях, всеки може да мине, независимо дали ходи или тича, дали кара кънки или колело. А решетките си стоят като паметник на глупостта и бездействието.
Една активна варненка в момента води самостоятелна борба с институциите, за да получи отговор за бъдещето на Станчовата алея и на препятствията, които стоят ненужно на пътя на варненци. Милена Пехливанова иска достъп до обществена информация от институциите, свързани със затварянето – община Варна и областната администрация. Тя коментира във фейсбук, че просто не иска да се чувства нарушител, но заедно с това желае да продължи да ползва любимата алея. А какво отговарят областният управител и кметът?
Най-добре това е казано от самата Милена, която написа по случая следното в социалната мрежа:
„В края на законния 14-дневен срок получавам от Общината отговор, от който става ясно, че са препратили искането ми към Областната управа. Да разбирам, без много обяснения, че е в тяхната компетенция, а аз никак не съм компетентна, щом питам кметската администрация.
В края на законния 14-дневен срок получавам от Областта отговор, от който става ясно, че за да ми отговорят по същество, трябва да попълня приложен от тях формуляр за това, с три имена и точен адрес. Които те нямали, защото не съм ги подала. Но ми пишат на някакъв си там адрес, използван от Община Варна за връзка с мен. А ако не искам преписката ми да бъде прекратена, трябва в тридневен срок да подам тези лични данни. На техния формуляр, на гише. Онлайн всеки може, а не бива!
Тук Големите Силни Институции бележат унищожителна точка срещу Малкия Тъп и Досаден Гражданин, осмелил се да пита каквото и да е!“