Постановката „Жена ми се казва Борис“ се играе в подкрепа на пострадалото село на варненска сцена
Актьорите Жанина Дончева и Петьо Петков – Шайбата играят съпруг и съпруга в супер комедията „Жена ми се казва Борис“, която удари рекорд на варненската сцена. За половин година хитовата постановка реализира 70 представления, 30 от които са пред публиката на морската столица. Тази седмица спектакълът отново гостува на Варна. На 22 декември, в навечерието на Коледа, по инициатива на екипа и директора на частен театър „Мелпомена“, средства от продажбата на билети ще бъдат дарени в подкрепа на трагичното пострадалото с. Хитрино.
– По инициатива на актьорския състав и директора на частен театър „Мелпомена“ Светлин Стоилов, част от приходите от продажба на билетите за представлението „Жена ми се казва Борис“ във Варна ще бъдат дарени за Хитрино. Какво ви мотивира за тази акция?
Жанина Дончева: Това, което се случи, е адът под небето! Национална трагедия, която буквално за една нощ преобърна десетки съдби и животи. Тези хора станаха герои в лош филм за личния им апокалипсис. Не можем да останем безразлични пред такава трагедия. Ситуацията е толкова нелепа, а държавата, в която живеем, не може да гарантира, че същото няма да се случи и на други. Като актьори, които сме на показ, е редно да вземем страна, да имаме позиция и да бъдем съпричастни. Нашата професия възпитава и за това трябва да сме пример в такъв тежък момент. Защото е важно да бъдем единни.
Шайбата: Светлин ни информира за тази инициатива и както винаги, ние го подкрепихме. В такива моменти се разбира кой какъв е и за какво се бори. Има ли всъщност причина да не бъдем съпричастни към хора от България, които имат нужда.
– Представлението се радва на изключителен интерес от варненската публика. Играли сте го над 30 пъти за броени месеци, залата е винаги пълна. На какво се дължи този успех според вас?
Ж.Д.: Един успех винаги е съвкупност от много фактори. Най-важните от тях обаче са добрият кастинг, силната актьорска игра, смисленият текст, отговорността към работата и напасването на екипа. Искрените приятелски отношения, които се създадоха в процеса на работа, също са незаменим ключ към един успешен продукт. Варненската публика е интелигентна и съм сигурна, че го е разбрала и усеща с какъв заряд играем пиесата. Това определено стига до тях.
Ш.: Успехът се дължи на това, че всеки от нас си знае мястото в този проект. Не се превземаме, а ставаме по-отговорни заради интереса, който генерираме. Това е проект-мечта за всеки актьор!
– Вие играете в много градове из страната, различна ли е варненската публика и с какво?
Ж.Д.: Тя е една от най-непринудени публики! Огромно е удоволствието да играеш и да се разкриеш пред такива зрители – изключително щедри и позитивни.
Ш.: Варна е вторият по големина град в България след София. Интересното обаче е, че тук сме играли „Жена ми се казва Борис“ три пъти повече, отколкото в София. Ето така ви отговарям колко е по-различна и специална за мен е варненската публика (усмихва се).
– В спектакъла вие сте двойка – разкажете ни малко повече за образите си.
Ж.Д.: Катрин е един от най-ярките и запомнящи се образи в пиесата. За съжаление тя, като жена, се среща доста често по улиците и обикновено предизвиква укор. Хубавото в пиесата е, че имаме възможност да погледнем образа от смешната му страна и така имаме възможност най-искрено да се забавляваме.
Ш.: Ще добавя към думите на Жани, че Катрин, която е моя съпруга в пиесата, е жена, която ми изневерява и е доста наивна, аз разбирам за нейната изневяра и започвам да търся любовника й. Тука вече става смешно за зрителите…
– Ходите по турнета с постановката почти всяка седмица. Това превърна ли ви в едно голямо семейство? Разкажете в какви комични ситуации попадате.
Ж.Д.: О, да! Пожелавам на всички да попаднат в такова професионално семейство като нашето. Много се забавляваме, и то не само когато сме на работа. Организираме си срещи и в свободното време, явно сме хора от една порода и затова контактът е лек и приятен. Комични ситуации има постоянно и на сцената, и в живота… Ето примерно, като ходим да ядем някъде, Шайбата винаги сяда в края на масата, така че никой да не му се пада от лявата страна, защото е левичар и си пречи с човека до него, който яде с дясната си ръка. Доста е забавно, докато сядаме и наблюдаваме Шайбата как си търси място.
Ш.: Няма да бъда подробен в отговора ми, защото в повечето смешки участвам аз (смее се). В екип с приятни хора какво да правиш, освен да се забавлявате…
– Разбрахме, че скоро започвате репетиции по продължението на пиесата. Какъв ще е сюжетът и кога ще го гледаме във Варна?
Ж.Д.: Това е пиеса, която също като „Жена ми се казва Борис“ е комедия на ситуациите, много динамична и много смешна. Мисля, че ще се хареса дори повече. Отново има много недоразумения, нелепици и комични случки. Не се наемам да прогнозирам период, но когато сме готови, съм сигурна, че Варна ще го разбере.
Ш.: Жани отговори подробно, мога да подскажа само, че през следващия театрален сезон новата пиеса ще ви е на гости и ще може да прецените харесва ли ви повече от „Жена ми се казва Борис“.
– Много се говори за липсата на средства за култура и театър в частност. По вашия опит може ли един частен театър да бъде печелившо занимание?
Ж.Д.: Да, може. И това го доказва с всеки следващ проект театър „Мелпомена“. Нашият театър никога не е бил подкрепян от държавата, но пък така задачата ни става доста по-сложна и отговорна и затова доказваме, че макар без помощта на Министерството на културата, сме се доказали като успешни и това ни прави по-силни.
Ш.: „Мелпомена“ и това, което прави Светлин, е доказателство, че частният театър е печеливша формула. Като актьор в този театър се чувствам комфортно. Колеги, които са в държавните театри, не могат да се похвалят със същото.
– Извън „Жена ми се казва Борис“, какви са водещите ви проекти в момента?
Ж.Д.: Извън работата ми в театъра съм майка на две деца и голяма част от времето го прекарвам с тях.
Ш.: Водещите ми проекти са свързани с „Комиците“ и „Столичани в повече“.
– Какво мислите за БГ сериалите, бихте ли участвали или твърдо предпочитате театралната сцена?
Ж.Д.: Сериалите извървяха сериозен път, но мисля, че има накъде да се развиват още и съм сигурна, че тепърва ще ни радват с нови теми и сюжети. Да, бих участвала, но с роля, която ще ме вълнува и с която бих казала нещо смислено на българския зрител. Нещата не са на всяка цена и в този ред на мисли смятам, че актьорите трябва да бъдат по-прецизни в избора си на роли. Това е като вкуса след добрата и лошата храна.
Ш.: Български сериали трябва да има. „Столичани в повече“ са доказателство за този успех. Десет сезона не са за подценяване, което означава, че има смисъл да се инвестира в българска продукция. Но това не означава, че бих се отказал от театъра.
– Какво ще пожелаете на варненци за предстоящите празници?
Ж.Д.: Празниците винаги са време, в което си правим равносметка, мисля, че трябва да бъдем по-смирени, одухотворени и по-добри. Пожелавам на всички топлината и уюта на тези празници да бъдат в сърцата им и да ги топлят през цялата година.
Ш.: Пожелавам им здраве. Само то не се купува.