VIP фенове: Повече от половин век сърцето на проф. д-р Ара Капрелян бие за Черно море

Иска да види как „Тича” се пълни, а отборът се бори за титлата

Проф. д-р Ара Капрелян, ръководител „Катедра по нервни болести и невронауки” в МУ – Варна, не е само един от VIP привържениците на Черно море. Той е сред тези фенове, при които обичта към клуба се предава от поколение на поколение. Симпатиите на малкия Ара са предопределени, след като неговият баща – проф. д-р Гаро Капрелян, в продължение на 12 години е председател на футболната секция на клуба. Така че, когато тръгва по стадионите, вече е направил своя логичен избор.
Роденият през 1961 година Ара Капрелян е щастливо женен мъж.
Неговата съпруга – д-р Капрелян, е свързана със спорта като физиотерапевт. Синът им Гаро, възпитаник на Спортното училище, е инструктор по тенис, но и стожер във футболния отбор на общината.

30-01
Изминалата 2015 година бе много успешна за Ара в спортен аспект. Като фен бе щастлив с двете спечелени купи от Черно море, като председател на футболния отбор на Медицинския университет вдигна поредните си трофеи, а в ССК „Черно море” го избраха за член на Управителния съвет.
За „Народно дело Седмицата” проф. д-р Капрелян говори за любимия си клуб и за най-приятните мигове с него.
– Г-н Капрелян, как станахте черноморец?
– При мен това бе най-логичното нещо. Благодарение на татко у дома се говореше само за футбол и Черно море, и аз продължих една семейна традиция.
– Помните ли кога за първи път отидохте на стадиона?
– Бях на 5 или 6 години, когато баща ми ме заведе на „Юрий Гагарин”. В ложата седях до него и личностите на града – адмирал Васил Янакиев и генерал Велико Станков.
– Самият Вие играли ли сте футбол?
– В началото тренирах в „Спартак” при треньора Чакъров. Играех редовно в училищния тим на „Никола Вапцаров”. В VII клас ме приеха във футболната паралелка на Спортно училище, но баща ми беше категоричен: „Футболист къща не храни.” Продължих да се състезавам за честта на Английската езикова гимназия, а след това и на Медицинския университет.
– Да се върнем към Черно море. Кои победи като дете помните?
– Най-сладки са ми били тези срещу Левски и ЦСКА, както и в градското дерби със Спартак.
– Футболистите, на които сте се възхищавали?
– Те са от няколко поколения. Не мога да назова имената на всичките, тъй като рискувам да пропусна някого, но все пак ще спомена една част от тях. Ще започна обаче с Атанас Аврамов-Кафето, един обичан от всички треньор, който откри плеяда таланти. После, разбира се, Божил Колев, Стефан Богомилов, Димитър Боснов, Иван Василев, Дамян Георгиев, Кеворк Тахмисян, Тодор Марев, Тодор Атанасов, Милен Бакърджиев, Никола Спасов, Илиан Илиев. През този век Георги Илиев, Александър Александров-Кривия и т.н.
– През последните 6 години „моряците” пренаписаха историята си с третото място в „А” и спечелените две купи – на България и Суперкупата. Какво почувствахте?
– Писано ми е било, вече като зрял мъж, да видя тези успехи и да им се радвам. Ние и преди сме имали големи отбори, които заслужаваха да бъдат в тройката, но не влизаха в нея и заради някои конюнктурни съображения в родния футбол. През 1969-а например завършихме четвърти, след като няколко кръга преди края на шампионата изглеждаше, че никой не може да ни измести от третото място. През есента на 1981-ва пък в седем кръга поред бяхме лидер в класирането, но накрая пак финиширахме четвърти. През 2009-а с третото място в
„А” група и с двете купи през май и август 2015-а отборът на Черно море реализира усилията на поколения футболисти, които през годините изграждаха и отстояваха авторитета на клуба с изявите си на терена.
– Професоре, как преживявате загубите на Черно море?
– Преживявам ги много тежко. Прибирам се мрачен у дома и цяла вечер не говоря с никого. Обикновено ми преминава на другия ден, но понякога ме държи и до следващия мач.
– Докъде се простират мечтите Ви с Черно море?
– Те са две. Първата е „Тича” да се пълни, както някога
„Гагарин”, защото този отбор го заслужава. Не ми е приятно да идвам на стадиона и да виждам толкова празни седалки.
Втората е да станем шампиони. Много разчитам и на развитието на детско-юношеския и студентския спорт.
– При тези инвестиции в Лудогорец доколко реално е
първото място?
– Собствениците на нашия клуб са подсигурили необходимите условия за успешен футбол. През последните години станахме трети в ”А” група, взехме двете купи в българския футбол, играхме и в Европа. Защо тогава да не си поставим и най-високата цел? За съжаление, това няма да се случи през този сезон, но се надявам до година-две нещата да се променят. Особено при правилна трансферна политика и изграждане на модерна спортна база. Дори и да не станем първи, ще е хубаво да се вижда как нашите показват постоянство в играта на терена, преследвайки високи спортни цели.
– Какво означава за Вас да сте черноморец?
– Това е любов към спорта, уважение към традициите и вяра,
че клубът ще се развива в правилната посока и един ден ще
достигне своя спортен Еверест.
Недко Петров