Треньорът на Черно море Илиан Илиев не бе твърде притеснен от тежката загуба с 0:3 от Добруджа в контролната среща на стадион „Младост“. Специалистът смята, че на този етап няма смисъл да се коментират резултатите в предсезонните проверки с оглед на състоянието на отбора, пише Sportal.bg.

Той призна, че селекцията в клуба продължава и се търсят защитник, атакуващ халф и вратар.

„В този момент коментар за контролите няма да е нормален, тъй като има хора, които вчера излязоха от карантина, и днес бяха 45 или повече минути на терена. Други момчета излязоха от карантината преди два дни. Малко рискуваме с тяхното включване, тъй като трябва да не избързваме, но сме притиснати от времето и те поиграха малко. Видяхте, че няма 20 души от мъжкия отбор. Взехме от малките накрая и този мач /с Добруджа/ го завършихме с шест момчета от 19-годишните. Виждате, че има умора, според ситуация, в която сме поставени от непредвидени обстоятелства, сме малко „на тъмно“. Ще рискуваме, ще ги натоварим. Предполагам всеки, който е поставен в нашата ситуация, трябва малко да рискува. Проверките са полезни физически. Имаме нужда от попълнения в защитата, особено в крайни защитници. Поне един човек за там трябва да вземем, ако може и да комбинира и да играе на фланга като ляв защитник и централен защитник, това би било добре. И още един атакуващ играч. Не е лесно, видяхте в каква ситуация ни постави Миодраг Митрович преди пет-шест дни. Трябва да излезем от тази ситуация, ще потърсим естествено още един вратар, не можем да стоим с двама. В тази ситуация, ако стане пак нещо с вируса, ще е още по-зле. Тримата играчи, които са още в карантина заедно с треньора на вратарите Боян Пейков, не знаем кога ще излязат от нея. Утре пак имат тестове, така че се надяваме до първия мач от първенството да излязат. Леандро Андраде е младо момче, за първи път излиза в чужбина и ще трябва да има малко адаптация, затова следващите играчи, които вземем, трябва да са по-опитни. Ние ще изкараме максимален състав за началото на първенството, колко ще сме подготвени да сме боеспособни в целия мач е проблем. Със сигурност няма да сме хвърлили кърпата предварително и да казваме не сме готови или закъсняхме. Правим основата, която искаме – въздух, сила, пък другите неща ще ги трупаме в движение. Програмата ни не е лесна. Всеки казва трябва да играеш с всичко, но четири гостувания и приемане на Лудогорец и ЦСКА е трудно и трябва да сме доста ангажирани максимум във всеки един мач. Ще се отрази липсата на публика на стадионите. Ние искаме да играем пред публика, имаме хубави мачове у дома с Лудогорец и ЦСКА-София, съмнявам се първенството да започне със зрители, макар че видяхме първите няколко кръга и финала за купата имаше публика, сега затвориха по неясни причини. Отвориха се заведенията, а само стадионите останаха затворени, а това го правим за хората“, заяви Илиев.

Фото: chernomorepfc.bg

От 6-годишен до заминаването му отвъд Атлантика, когато е на 21 г., остава непобедим в кроуловите дисциплини в България. Притежава стотици медали от национални и международни шампионати. Само в рамките на едно състезание триумфира с 11 златни медала, от които 10 индивидуални. Участник е на 5 европейски и 3 световни първенства.

Варненецът Валентин Милков, чието име остава със златни букви в историята на плуването, е първият български плувец, който печели квота за олимпиадата в Сидни през 2000 г. Отказва се от участие в игрите, защото заминава за Щатите, за да сбъдне мечтата си – да стане още по-добър плувец.

„Не исках просто да бъда участник на олимпиада. Мечтаех да вляза във финал и да спечеля медал. През 2001 г. взех злато и сребърен медал от US Open“, споделя Милков. След това обаче съдбата му поднася неочаквана изненада. Разболява се тежко. „Не е сигурно дали тази болест или нещо друго накара нерва в дясната ми ръка да спре да работи. Мускулът в плешката засъхна. В края на 2002 г. ми предложиха да стана треньор в Университета на Индиана. От 2004 г., както и сега, мускулът продължава да не работи, но изравних норматива за олимпиада, и то на гръб. Това беше изключително постижение за мен. Отново отказах да отида на олимпиада. Дори и не споделих с българската федерацията, че имам изравнен норматив. Не исках да бъда турист на игрите. Не съжалявам за решението си“, искрен е Вальо Милков.

В навечерието на 80-ия юбилеен маратон „Галата-Варна“ той върна лентата на спомените, за да разкаже за своите незабравими участия. Валентин Милков е един от създателите на SwiMMinD – платформа за плувни приключения и анализи, базирани на изкуствен интелект. Международният олимпийски комитет награди SwiMMinD за иновации във видеоанализ в плуването. SwiMMinD удостоява маратона „Галата-Варна“ на почетно място в своята платформа.

„Много са нещата, с които можем да се гордеем като българи. Маратонът „Галата-Варна“ е едно от тях. Не само, че няма такова събитие в родната спортна история, но дори и в световната събитията от този род се броят на пръсти“, категоричен е участникът на световни и европейски по плуване. След като направил детайлно проучване, той установил, че по критерий последователност, начална дата (14 Август 1914 г.) и традиции в световен мащаб, „Галата-Варна“ се нарежда на 4 място. На първа позиция по тези критерии е маратонът „Селкие Хенли“ в Англия, който се е провел за първи път през 1892 г.

Варненецът изтъква, че, без активната намеса на деятели, родолюбци, „Галата – Варна“ нямаше да бъде това, което е: „За да просъществува този маратон, стоят имена, за които малко сме чували. Смятам, че Надя Парушева е сред тези хора, които близо 30 години влагат неуморни усилия да подкрепят и създават събитието. Нейното сърце бие за маратона“.

Преди време Милков прочел в статия, че за първи път в историята на плувния маратон „Галата-Варна“ участниците ще финишират на плажната ивица, а не на втора буна. Това събудило у него спомени за първото му участие в маратона през 1990 г. Тогава бил на 11г., а финишът – на прословутото рибарско мостче, което вече не съществува. „Спомням си, че в нашата възрастова група двамата най-добри плувци бяхме аз и Пейо. Плувахме заедно през цялото време. 1 км преди финала се спряхме и се запитахме къде точно трябва да финишираме. Разбрахме се да е на плажа. Когато финалната права приближи, аз спринтирах към плажа. Пейо изостана, но финалът се оказа на мостчето и аз останах втори“, връща лентата на спомените Милков.

Вече не помни колко пъти е плувал маратоназаради тръпката

„През 2016 г. няколко дни преди спортното събитие се разговорихме с колеги в София за маратона. Попитаха ме откога не съм плувал. Казах им, че близо 10 г. нямам повече от 500 м сумарно в басейн или море. Колегите ме предизвикаха, като ми казаха, че след като съм бил далеч от плуването толкова години, е невъзможно да го изплувам пак. Приех облога. Два дни след това аз плувах маратона! В началото тръгнах с челната група, водена от един големите български маратонци, Венцислав Айдарски“, разказва успелият плувец. 1 км преди финала и двата му крака се схващат. „Болката беше непоносима и постоянна. Поглеждах към спасителните лодки. В една от тях беше Адриана Прокопиева и ми викаше: „Давай, Вальо, давай…“ Макар и далеч от челната тройка, финиширах. Чувството беше несравнимо! От 1990 г. насам нямам спомен да е имало по-малко от 200 участници“, допълва Вальо.

Неотдавна той попаднал на материал с акцент, че спортното плуване по света умира. Категоричен е, че това може да се случи, само ако няма масов спорт! „Това, че плуват аматьори и професионалисти е страхотно. Единственият проблем е на организаторите при раздаването на наградите. Когато бях на 11г., ми подариха модерна кафе машина, а аз не пия кафе. Когато заминах за Америка, ми казаха, че ако съм спечелил и 1 долар от състезание, това ме прави професионалист. Аз бях спечелил доста повече от 1 долар само от маратона „Галата-Варна“. Американският треньор ми каза, че ако искам да си задържа стипендията и да участвам в състезания в Дивизия I в Америка, трябва да премълча спечелените пари от „Галата-Варна“, разкрива Милков.

Няма спомен да е плувал „Галата – Варна“ заедно с Петър Стойчев, но разказва, че е тренирал с него и се е състезавал с него в басейна.

„Петър Стойчев и маратонът „Галата-Варна“ са двете причини, които подбудиха у мен и у целия екип на Община Варна желанието да организираме първата Световна купа по маратонско плуване в България през 2009г. Международната федерация по плуване FINA ни предостави награда за отлична организация. Надявам се скоро Варна отново да събере световния елит в маратонското плуване“, казва славният варненец.

Американският период на славния варненец

Да станеш състезател и треньор в един от най-добрите университети в Америка не се случва често, дори и на най-даровитите плувци. Варненецът Валентин Милков го постига. В Щатите Вальо е рамо до рамо с легендарния треньор Каунсилман, който прави редица олимпийски и световни шампиони, включително Марк Шпиц.

Милков е помощник треньор на най-добрия селекционер за Америка през последните години – Рей Лууз, който създава плувните легенди Кинг и Коди Милър.

„Докато бях треньор в Индиана Унивърсити, тренирах лично Клаус Андерсон и Сергей Фесенко. И двамата са шампиони на Конференцията на големите 10, като Сергей е медалист от европейски първенства по плуване на 1500 м кроул. Специално заради мен той дойде да участва на Световната купа по маратонско плуване във Варна през 2009 г.“, разказва Милков.

Богатата визитка на шампиона допълват куп любопитни щрихи. Той се гордее, че е тренирал Мариам Бинладин – първата жена, преплувала река Темза, първата саудитка, преплувала Ламанша и Персийския залив. .