От 15-ти май до 1-ви октомври се забранява извършването на всички видове строителни и монтажни работи на територията на комплексите „Златни пясъци“, Св. Св. Константин и Елена“, КК „Чайка“, КЗ „Прибой“, курортна зона – местност „Манастирски рид“ със заповед на кмета на Община Варна. Спира се достъпът на тежка строителна механизация и на всякакви превозни средства, доставящи строителни материали в комплексите. Изключение се допуска за неотложно аварийно-ремонтни дейности и геозащитни мерки и дейности, съгласно чл. 15 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/.  В периода от 1-ви май до 14-ти май изнасянето на строителни отпадъци от строежите в комплексите ще се осъществява в часовете от 8,00 до 10,00ч. и от 16,00 до 18,00ч., като извозването ще се осъществява по разрешения маршрут, след издадено от Община Варна удостоверение за насочване на строителни отпадъци и изкопни земни маси от съответния обект.

В срок до 14-ти май възложителите и изпълнителите на незавършени строежи на територията на комплексите се задължават да предприемат необходимите мерки за ограждане и обезопасяване на строителните обекти, да демонтират временно поставените обслужващи обекти, които са извън границата на строителната площадка, както и да почистят и възстановят нарушените в резултат на строително-монтажните работи, тротоари и пътни настилки около строежите. Засегнатите от строителството зелени площи трябва да бъдат почистени от строителни отпадъци, обработени и засадени със съответния вид декоративна растителност. Дейността по изпълнението на настоящата заповед се осъществява от „Общинска полиция“ и съответното РПУ.

За нарушаване на заповедта и на основание на чл. 23 във връзка с чл. 15 от ЗУКЧ, физическите лица ще се наказват с глоби от 1000 до 10 000 лева, а на едноличните търговци и на юридическите лица ще се налага имуществена санкция в размер от  10 000 лева до 50 000 лева.

Потъването или потапянето на крайцера „Москва“ е една от най-големите морски трагедии за Русия от последните десетилетия, наред с тази с подводницата „Курск“ в началото на управлението на Путин. Според Украйна на борда има ядрени бойни глави. Темата, разбира се, е забранена в Русия. „Най-малко две ядрени бойни глави са се намирали на флагмана на руския Черноморски флот – ракетния крайцер „Москва“, който беше унищожен от украинската армия.

Ядрените оръжия на противника сега лежат на дъното на морето и не представляват заплаха, заяви пред „Обозревател“ първият заместник-ръководител на Съюза на украинските офицери Евгений Лупаков, написа Moreto.net.

„…И съм сигурен, че те не са повредени, защото към днешна дата радиационният фон там не е повишен“, добави първият заместник-ръководител на Съюза на украинските офицери.

Инцидентът на борда на флагмана на руския флот се случи на 13 април, информациите за това се появиха първо в западни и украински медии, руските агенции разпространиха информацията със закъснение от часове. На следващия ден бе потвърдено, че крайцерът е със сериозни увреждания, които налагат да бъде изтеглен на буксир до Севастопол. Според версията на руските власти крайцерът е потънал именно по време на тази операция, а като причина се посочва бурно море.

Руското министерство на отбраната потвърди, че е загинал само капитанът на „Москва“, а 27 души бяха обявени за изчезнали. Повече от сигурно е, че Кремъл лъже. Според журналисти сред изчезналите има и наборни войници.

Родители на моряци призоваха за истината за изчезналите им деца, които са били на потъналия руски ракетен крайцер „Москва“. Кремъл обаче отказа да разкрие подробности за жертвите. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че няма право да коментира този случай, и прехвърли отговорността на руското Министерство на отбраната. Военно ведомство, от своя страна, също мълчи.

Руският ракетен крайцер, флагманът на Черноморския флот на РФ, потъна преди дни в Черно море, след като по данни на Киев беше поразен от украински ракети „Нептун“ . Версията на Москва е, че бурното море е погълнало кораба след пламнал пожар, пише „Факти.бг“.

Крайцерът може да превозва до 680 души екипаж. Смята се, че по време на инцидента на борда е имало 500 моряци. В първите часове след информацията за пожар на борда, Русия обяви, че е евакуирала успешно всички моряци. Семействата им обаче искат да знаят истината, защото техните синове са в неизвестност. Русия продължава да мълчи както за броя на загиналите моряци на кораба „Москва“, така и за жертвите във войната срещу Украйна, които по данни на Киев са 21 000 от 24 февруари досега.

Вечерта на 13 април крайцерът „Москва“ се запалва в Черно море и по-късно потъва. Украинската страна твърди, че флагманът на Черноморския флот е бил улучен от две ракети „Нептун“. Руското министерство на отбраната казва, че корабът се е запалил „в резултат на пожар след детонация на боеприпаси“ и е потънал заради бурята, предава OFFnews.bg.

Точният брой на екипажа на „Москва“ все още не е обявен. Броят на загиналите, ранените и изчезналите също не е известен. Въпреки многобройните свидетелства за смъртта на моряците, Кремъл твърди, че целият екипаж е спасен.

Ето разказа на майки на новобранци пред „Медуза“:

Татяна Ефременко, майка на 19-годишния Никита Ефременко:

„Синът ми отбиваше военна служба на крайцера „Москва“. Започна да служи в армията през ноември 2021 г., а след курса на обучение веднага бе изпратен на кораба. Синът ми не ми каза нищо. Веднъж спомена, че се обучават и ще отидат в морето. Това беше преди военните действия (в Украйна). Когато в новините съобщиха, че крайцерът „Москва“ участва във военните действия на Змийския остров, синът ми дори не го коментира. Той не каза нищо. Той каза: „Ще се върна вкъщи и ще ви разкажа всичко“.

Когато започнаха военните действия, синът ми не се свърза с мен около три седмици, обади ми се на 10 март. После пристигна писмо. Никита пишеше, че са в морето и няма връзка с тях.

Имаше и реплика, в която се казваше, че е размислил дали да остане на договор (след постъпването си на служба той планираше да стане професионален войник на договор). Но защо, той така и не каза. Силно го разубеждавах за договора. Казах му, че ако иска да продължи да служи, трябва да отиде в полицията или в руската гвардия, където е малко вероятно да бъде изпратен на война. За последен път се обади на 9 април, 58 дни преди демобилизацията си. Всички го чакахме вкъщи, но той просто спря да звъни. Обадих се на Комитета на войнишките майки. Те казаха, че не се занимават с такива неща. Дадоха ми номер, на който да се обадя. Дори не знаех къде се обаждам. Казах, че просто търся информация за сина си. Обадих се на всички болници в Севастопол и Москва.

Попитах дали има (ранени войници в болницата), които не могат да се идентифицират. Казаха ми, че няма такива. След това връзката просто прекъсна и повече не можах да се свържа. Същото се случи и когато се обадих в Министерството на отбраната в Севастопол. Казаха ми, че синът ми е изчезнал. След това – „абонатът не е достъпен“.

Сега не знам какво да правя. Ще отида на място. Събрах всички снимки на момчетата (изчезналите наборни войници, за които има информация в интернет), разпечатах ги днес. Ще обиколя всички болници и ще направя всичко по силите си. Ако не намеря своето, поне ще намеря някое чуждо дете и ще помогна на други майки.

Не знам какво друго да правя, не мога да седя вкъщи, а никой не ми казва нищо ясно. Всички командири в един глас казват, че той е изчезнал, но не казват къде. Къде е изчезнал? В морето? На сушата? Никой не изяснява ситуацията, никой не се обажда на номерата на ранените и изчезналите, събрах всички снимки от интернет и сама писах до всички групи.

Юлия Цивова, майка на 19-годишния Андрей Цивов

Не мога да получа никаква информация за сина си. Никой не казва нищо – всички мълчат. Обадихме се на военните служби и на Министерството на отбраната… (На 16 април руското министерство на отбраната публикува видеозапис от срещата на командващия ВМС Николай Евменов с моряците от потъналия крайцер „Москва“.) Кой ги е построил там? Нашите деца не са там. Разглеждах снимките, публикувани в групите, в които хората търсят изчезналите – те са повече от десет. Живея в село Ленино в Крим. На следващия ден след нападението (на крайцера „Москва“) отидох в едно военно поделение в Севастопол. Изнесоха списък на изчезналите хора там, в който имаше много имена, точно около 30 души. Други списъци не ни бяха показани.

Помолих ги да обяснят какво означава „липсващ“? Синът ми мъртъв ли е? Отговориха, че не, че просто не е бил на работа, а не в болницата. Къде е тогава той? Синът ми беше редник, на този кораб имаше много други редници. Сигурна съм, че там е имало 200-300 наборни войници.

Те постоянно ходеха в зоната на военните действия. Никой не ги е питал нищо. Връщаха се за три-четири дни, след което ги изпращаха отново там – отново за седмица и половина. Когато разбрах, че са изпратени за военните действия, към никого не се обърнах. Синът ми служеше на този кораб. Страхувах се, че ще го измъчват или нещо подобно. Затова си замълчахме.

„Държавата трябва да насочи усилия към собствен добив, защото това е единствената възможност да си гарантираме сигурни доставки на природен газ. Няма ли сигурност в производството, бизнесът е изключително чувствителен и много често се стига до фалити“, това коментира Данко Калчев, собственик на белославската фабрика, която произвежда ръчно изработени стъкларски изделия, а производството на флакони и малки бутилки е автоматизирано. Иновативните продукти са стъклена композитна арматура, стъклени гранули, стъклени сфери и забавител на горенето при борбата с горските пожари.

Пред Радио Варна Калчев припомни, че според докладите на някои газови компании и на Българската академия на науките в изключителната икономическа зона на България има достатъчно количество природен газ за 100 години напред за българските производители във вид на газохидрати.

„Въпросът е държавата да вземе решение да се отмени мораториума само за газовите хидрати в изключителната икономическа зона на България. Да бъдат поканени японски, германски, канадски, южнокорейски компании и да започнем разработката на газовите хидрати в България. Това ще ни гарантира икономическа стабилност след пет години.”

От 1951 година стъкларската фабрика в Белослав използва природен газ в производството. Този вид гориво е най-калорично за топене на стъкло при температура около 1400-1500 градуса.

От юли месец миналата година до днес цената на природния газ се е повишила пет пъти, поради което цената на готовата продукция се е увеличила с 30%, пресмята бизнесменът.

„Имаме опита от 2009 година, когато на 6 януари в 5 часа сутринта главният диспечер на „Булгаргаз” ми се обади да спра производството на стъкло. Това ми костваше да съборя пет стъкларски пещи. Ден престой тогава ни струваше по 5 хиляди лева. Въпреки обещанията на тогавашното правителство, получихме нулева компенсация. Не можем да сменим доставчика си, защото има пълен монопол – веднъж държавата, на второ място има регионални газоразпределителни дружества. За Белослав то е само едно, а цената за малките потребители се вдига с 25%.”

За да намали дела на природния газ в общото производство във фабриката, Калчев оставя да работи само една газова пещ. Останалото производство е с електрическа енергия, а от три години има собствено захранване от слънцето. На 20 април в стъкларската фабрика е прекратена работата на пещния агрегат на природен газ, въпреки заявката за доставка на природен газ за целия месец май.

Две опасни дървета бяха премахнати днес в района на бул „Сливница“ пред № 13 и № 15, поради наличието на хралупи в стволовете им, съобщиха от дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ към Община Варна.

Резитбата е извършена от фирмата, поддържаща зелените площи в район „Одесос“, съгласно график изготвен от кметството. Установено е, че в периода преди 2010 година, хралупите са били запълвани с циментов разтвор, който допълнително е утежнявал дърветата и не е спирал гниенето на стволовете.  Предстои дънерите да бъдат раздробени и да бъдат засадени нови дървета, посочват още от ресорната дирекция.