Проф. Гечев, през тази година се навършват 25 години от приватизацията на содовия завод в Девня. На фона на противоречивите мнения за процеса на раздържавяване на индустрията ни, може ли според Вас тази сделка да се посочи като пример за успешна приватизация?

Следя отблизо процеса на приватизацията у нас още от 1990 г. Отначало тона беше само поради моята професия на икономист – изследовател и преподавател в УНСС. А в периода януари 1995 – февруари 1997 г. и като член на правителството – министър на икономическото развитие и вицепремиер. До януари 1995 г, по данни на НСИ, в България бяха приватизирани под 1 % от активите на държавните предприятия, т.е. пет години бяхме на кота нула, докато Чехия, Унгария и Полша, например, завършваха този процес. Едва през пролетта на 1996 г. по предложение на нашето правителство Народното събрание вдигна забраната за приватизация на големите държавни фирми като БТК, „Химко“, „Соди“- Девня, Кремиковци, Полимери и др. Поради големината на активите и ролята на тези крупни държавни фирми в съответните отрасли на икономиката ни, правителството взе решение процедурите по тези крупни сделки да се водят от Националната агенция за приватизация, но за всяка отделна сделка ръководител на екипа бе определен министър от кабинета. За мен бе възложена една сделка – тази за Соди, Девня. Всъщност, до края на 1996 г, т.е. до оставката на правителството, това бе единствената приватизационна сделка за големи фирми, за която бе сключен приватизационен договор в средата на м. декември. Много се гордея с тази сделка като ръководител на екипа, защото това несъмнено остана сделка- образец и за съжаление единствената сделка в българската индустрия, при която бе защитен националния интерес. Всъщност, 60% от акциите бяха продадени за 150 милиона щатски долара в брой, т.е. сума която вероятно е по-голяма от приходите от приватизация за цялата индустрия. Публична тайна е, че повечето крупни държавни индустриални фирми бяха продадени на безценица, а други като „Химко%, например, рухнаха и оставиха следи като купчина желязо.

Като вицепремиер в периода на тази приватизационна сделка, какви са спомените Ви за процедурата, по която тя протече? Кои бяха другите кандидати и как беше взето решението завода да стане собственост на „Солвей”?

Процедурата беше сложна, напрегната, рискова за нас и с много интересни перипетии. Още не е дошъл момента да споделя всички „тайни“, но сега мога да споделя, че имаше три ключови потенциални купувачи: една южнокорейска фирма, един американско-френски консорциум и „Солвей“, Белгия. По това време нашата фирма „Соди“, Девня контролираше около 10-15% от световния пазар за сода (основна суровина за производство на стъкло и стъклени изделия). В тръжната процедура имаше два основни критерия: покупна цена и план за инвестиции и съответно запазване предмета на производство и на определен брой работни места. Офертите за предложената цена бяха съответно 65 милиона щатски долара, 160 милиона щатски долара и 111 милиона щатски долара. Тогава държавните институции все още работеха ефективно и ние знаехме, че американско- френският консорциум едва ли ще може да събере от кредитори тези 160 милиона долара. Затова положихме усилия да убедим купувачите от „Солвей“ да повишат офертата си с още петдесетина милиона долара. И това бе постигнато. Ние предпочитахме „Солвей“ от самото начало поради това, че нашата държавна фирма навремето бе закупила производствените си технологии от белгийците, а и „Солвей“ бе утвърден производител и доставчик на сода за европейския и световния пазар. Те бяха предложили и много амбициозна инвестиционна програма, включваща ускорено технологично и продуктово обновление. Освен това, в края на 1995 г. Бяхме подали вече официална молба за членство в ЕС и при други равни условия, предпочитахме западноевропейска фирма. Вторият кръг на търга и приватизационните процедури се развиха така, че с подобрената оферта, убедителната инвестиционна програма и невъзможността на основният им конкурент да осигури финансов ресурс за заявената от тях цена, „Солвей“ спечели сделката и придоби 60 % от акциите на „Соди“. В последствие, поради изисквания, свързани с конкуренцията, турската „Шишеджам“ придоби участие в Соди, заедно с Европейската банка за възстановяване и развитие. Така се изпълняваше изискването на ЕС да не се създаде риск от монополна положение на Солвей на европейският пазар.

Какво е мнението ви за развитието на „Солвей Соди” вече като частна компания? Изпълниха ли се очакванията Ви от приватизацията?

Както знаете, общата оценка за осъществяването на приватизацията у нас е заслужено отрицателна. На този фон, покупко-продажбата на държавната фирма „Соди“, Девня в края на 1996 г. е несъмнено убедително изключение. Мога да Ви кажа сега, че ние бяхме извършили доста по обем подготвителна работа. Бях поканил за мой консултант по сделката първият директор на предприятието, той беше и ръководител по изграждането на комбината. Г-н Иван Бочуков познаваше в детайли целия проект, в т.ч. цени на активите, пазари, печалби, партньори и конкуренти и т.н. Потърсихме контакти и откликнаха наши колеги, работещи в европейски и световни аналитични институции, които ни споделиха експертни оценки на осъществени подобни сделки с фирми-производители на сода в САЩ, Австралия и др. страни. Общите усилия дадоха резултат и успешното развитие на „Соди“-Девня след 1996 г. е доказателство за това. Прави чест на купувача, че дори преизпълни инвестиционната си програма, разви технологично фирмата и я запази като основен играч на световния пазар. Бяха запазени хиляди работни места, а работните заплати бяха поддържани значително над средните за сектора индустрия. Днес фирмата плаща значими данъци в хазната, допринася за икономическия растеж и осигуряването на валутни приходи. Те направиха и значими стъпки в посока на внедряването на „зелени технологии“ и опазването на околната среда. Сигурен съм, че благодарение на усилията на целият ни екип по подготовката и реализацията на приватизацията, както и в резултат на последвалото впечатляващо развитие на фирмата, тази сделка заслужава да бъде еталон за това как може и трябва да се постига баланс между интересите на държавата и на частния бизнес.

Имате ли пожелания към „Солвей Соди” за бъдещото му развитие?

Като човек свързан с тази емблематична сделка, а и сега като народен представител, искам да пожелая на „Солвей Соди“ и неговият управленски екип още по-големи успехи и запазване на лидерските им позиции в тези тежки икономически условия, предизвикани от поредица от кризи и предизвикателства от различен характер. Това е фирма, която от десетилетия трупа опит и проявява новаторство в този изключително конкурентен бизнес. Техният успех е и успех за всички нас. Сигурен съм, че ще запазят този успешен бизнес, тук може и трябва да дава подкрепа и българската държава с всички легитимни инструменти на ЕС.

От общинското предприятие ТАСРУД призовават ползвателите на персонализирани абонаментни карти на преференциални цени – възрастни хора и ученици, да презаредят картите си за градския транспорт през месец декември, с цел да избегнат струпване пред пунктовете за продажба през януари /05 – 15.01.2023 г/.

Оттам припомнят, че е премахната т. н. кампанийност при продажбата на карти. Те се издават за период от 30, 60 или 90 календарни дни, а при подновяване, новият период на валидност влиза в сила автоматично след изтичане на валидност на текущия период.

Само в случай, че ползвателят желае да смени линията/линиите, които ползва, е необходимо да посети пункт на следващия ден след изтичане на текущия период, за да поднови нов период на валидност за новоизбраните линии. През месец ноември 2022 г. в пунктовете на ОП ТАСРУД за продажба и презареждане на абонаментни карти са издадени нови и са презаредени съществуващи 14 000 броя карти.

Свободните абонаментни карти се издават за една градска линия, за всички градски линии или една междуселищна линия. Те също могат да се издават и презареждат за 30, 90 и 180 календарни дни, като картата за всички градски линии има и опцията за 360 календарни дни. От ТАСРУД обръщат внимание на потребителите на тези продукти, че при избор на по-дълъг период се спестява част от сумата, в сравнение с цената за 30 календарни дни.

При закупуване на предплатена електронна карта от машина за продажба, разположена на спирка или пункт, както и при презареждане на картата – от машина за продажба на спирка, в автобуса или на пункт, при избора на продукт се визуализира един зелен квадрат, в който е написано, че картата струва 10 лева и предоставя 11 часа времепътуване и зареденият кредит е валиден за период от 90 календарни дни. Понеже се използват купюри единствено от 5 и 10 лева, е прието картата да се презарежда със суми, кратни на 10 лева. Това означава, че в картата може последователно да се зареждат 10, 20, 30 лева и всякакви суми, кратни на 10 лева. С всеки заредени 10 лева периодът на валидност на картата се увеличава с нови 90 календарни дни.

При ползване на такава карта е необходимо в превозно средство пътникът да избере желания от него продукт на екрана на валидиращото устройство, след което да го заплати посредством доближаване на картата до валидиращото устройство. В рамките за заплатеното времепътуване пътникът може да смени няколко превозни средства, като е длъжен във всяко едно от тях единствено да доближи картата до валидиращото устройство, за да се валидира, без да избира повторно желаният от него продукт. В случай, че закупеното от пътника времепътуване не е било достатъчно, за да се достигне желаната дестинация, е необходимо пътникът отново да закупи ново времепътуване след изтичане на вече закупеното.

Протести и петиция сред варненци и ценителите на архитектурното наследство от епохата на социализма се опитват да спрат разрушаването на старата градска баня до Шишковата градинка, позната като Гъбата. След като на мястото бяха поставени заграждения, подсказващи за нейното събаряне и построяването на нова сграда на мястото, група варненци направиха жива верига в знак на несъгласие с тези планове. За тях някогашната баня си остава един от символите на града въпреки лошото си състояние от години. Друг мотив за недоволството е, че на мястото на Гъбата, ще бъде издигнат 12-етажен хотел.

Банята е сторена през 60-те години на миналия век по проект покойния арх. Косьо Христов, оставил творческия си почерк в облика на града със сгради като ФКЦ. Функциите си на баня е изгубила още преди десетилетия, а от поне 10 години е напълно затворена.

„Нашата цел е да съхраним културно-историческия облик на Стара Варна и да ценим миналото си“, това заяви пред bTV Юлия Стоева от фондация „Гея“, които са автори на петиция за спасяването на Гъбата. От своя старана инвеститорът Пламен Панайотов обясни, че има издадено разрешение за строеж от 15 май. „Още през 2015 г. има одобрен РУП, който допуска строителството на 12-етажна сграда. Всякакво отклонение от параметрите му предвиждат или изискват изцяло ново започване на целия процес на инвестиционно проектиране“, заяви той.

„Адмирираме усилията на общността през частния казус да стигне до едно по-общо решение за много други сгради, които дори със статут на паметници на културата, продължават да се рушат, какво остава за една сграда, която няма такъв статут“, добави той.

Инвеститорът Владимир Щерев пък обясни, че никога в банята не е имало истинска минерална вода и тя няма функция като сграда в този си вид. По думите му тя е опасна. „Варна трябва да расте не само с идеята за старините, но тя трябва да стане модерен град“, допълни той.

„Смятам, че за тази околна среда 12 етажа са малко в повече. Това е действащо градоустройство, то е задължително, така че нямам възможност да изразявам лично мнение, гледам дали са спазени всички документи, а те са налице. Това е знакова сграда за архитектурата на Варна“, заяви главният архитект на Община Варна Виктор Бузев по повод създалото се напрежение.

Създателят и вече бивш собственик на вестник „Позвънете“ Петър Дилов обяви с публикация във Фейсбук, че изданието прекратява дейността си. Той съобщава, че „Позвънете“ като марка и домейн минава в ръцете на IT- компания, „която най-вероятно ще го възроди на друго, по-високо ниво“. Самият Дилов няма да е част от това ново развитие, става ясно от думите му. Ето текста на публикацията му в социалната мрежа:

„Честита 30-годишнина на Всички, докосвали се някога до Позвънете! Някой би казал: „Жалко, че точно на 30-тия си юбилей тази дейност спира!“ Но не е жалко. Защото няма случайни неща. Той, Господ, непрестанно ни дава знаци, пише ни на някаква стена (която ние в нашите глави си назоваваме „Съдба“). А ние не сме много добри читатели…

Искам да кажа: За да направи ТОЙ, така че да спрем дейността точно на 30-тия рожден ден на вестника, значи ни предпазва от нещо. И с неговите слова и съвети, с нашите воля и действия, нещата ще стават по-добри всеки ден и за всички. Да не забравяме един реален факт от живота. Когато умира едно нещо, на негово място се ражда новото.

Разбира се, много важно е всички да са здрави и щастливи. За спомените…

Аз имам много хубави спомени за всички. Когато се връщам от време на време там, в спомените, ми става много мило и хубаво. А това никак не е малко.

Сега, пожелавам на всички крепко здраве, щастие, спокойствие, забава, просперитет и благоденствие! И да се виждаме и чуваме още дълги години, да се хвалим с децата и внуците, дето се казва, дай Боже и с правнуците!

„Позвънете“ като марка и домейн минава в ръцете на IT- компания, която най-вероятно ще го възроди на друго, по-високо ниво. Аз лично, възнамерявам да му се радвам отстрани. Целувам ви всички!“

Фирмата „ПОЗВЪНЕТЕ” ООД е създадена през 1992 година с основна издателска дейност. Компанията отпечатва вестници и други печатарски издания, като най-популярните продукти са вестниците „ПОЗВЪНЕТЕ”, издавани в градовете София, Варна и Пловдив. До този момент беше запазен хартиения вариант на вестник „ПОЗВЪНЕТЕ” за град Варна и областта. Важна част от историята на изданието е превръщането му в новинарски всекидневник, фокусиран основно върху местни теми. „Позвънете Новини“ спря да излиза през 2010 и изданието се върна към първоначалния си вид на всекидневник за обяви и реклама.