„За да се създаде нация, най-напред трябва да се създаде театър”, постановява класикът на немската драматургия Йохан Волфганг Гьоте. „Няма съмнение, че позорището е едно от условията за развитието на един народ”, убеден е и основоположникът на българския театър Добри Войников, обобщавайки с езика на своето време взаимната обусловеност между националната идентичност и изкуството. За развитието на театралното дело, като част от националната кауза и общия културен подем в началото на миналия век в България, варненската общественост има специален принос. Варненци не само ратуват за свой театър, а със забележителна енергия и всеотдайност му издигат дом – един истински храм на изкуството, който музите продължават да обитават вече почти век. На 26 март 1912 г. кметът на Варна Иван Церов, автор на “Христоматия по българска литература”, “Аналитичен курс по теория на словесността”, преводач на Островски, полага основния камък за театралната сграда с думите: “Днес се извършва голямо по значение и последствие събитие в хубавия ни град – полага се основният камък на градския театър. Той ще бъде онзи храм на сценичното изкуство и душевна красота, отдето да се възгласят на поколенията чистата човешка любов и правда. И в минути на радост и горчивини тук всеки ще почерпи това, що му е нужно – наслада и духовна сила…”
Варненският драматичен театър винаги е имал сетива за процесите в българската драматургия. Освен класиците на българската драма Вазов, Ст. Л. Костов, Страшимиров, в репертоара присъстват утвърдени имена от 1970-те и 1980-те години, сред които К. Илиев, Ст. Стратиев, Ив. Радоев, Ст. Цанев и новите имена на 1990-те, като Яна Добрева, Христо Бойчев, Елин Рахнев, Юрий Дачев. С “Черна дупка” от Горан Стефановски (1994-1995) и “Клямзинският продавач или Майката” по Горки през следващия сезон Стоян Камбарев, в творческо партньорство със сценографа Никола Тороманов и варненските актьори, не само изважда на показ творческия потенциал на трупата пред публиката на цялата страна – двата спектакъла участват в редица фестивали и се превръщат в истински събития, но развива и своя собствен почерк до висоти, които и до днес остават критерии за вътрешна концентрираност, стил и безкомпромисна eстетика. Макар и краткотрайно, творческото му присъствие в трупата повишава нейното самочувствие, самовзискателността й, стимулира и провокира нейните най-добри творчески енергии. В знак на почит към големия режисьор, репетиционната зала на Сцена Филиал носи името на Стоян Камбарев. В този контекст не бива да се пропускат и изявите на родения във Варна, с успешна кариера във Франция, режисьор Галин Стоев, който поставя ”Илирия” по Шекспир (1996-1997), а по-късно и “Игра на любов и случайност” по Мариво.
Водещото си място в съвременния български театър варненци отстояват и с най-новите постановки, сред които с мащабно мислене и ярка съвременна трактовка се открояват работите на главния режисьор на театъра Пламен Марков, сценографката Мира Каланова и композитора Калин Николов „Ричард III” от Шекспир, „Вуйчо Ваньо” от Чехов, „Ревизор” от Гогол, „Измяна” от Харолд Пинтър.
В своя 95-и юбилеен творчески сезон (2015-2016) Драматичен театър „Стоян Бъчваров” продължава да отстоява имиджа си на един от водещите репертоарни театри в България със силна трупа от ярки режисьорски и актьорски присъствия, с балансиран афиш от класически и съвременни произведения и високохудожествен продукт, адресиран към различни публики. Защото театърът е за всички…
Режисьорът Стоян Радев
И днес цивилизацията е криворазбрана
На 12 март Варненският драматичен театър ще отбележи своя 95-годишен юбилей с премиерата на „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников. В празничния ден ще има изложби, музика, флашмоб и други изненади. Спектакълът е от 19.00 на Основна сцена.
Известният актьор и режисьор Стоян Радев Ге. К., свързал цялата си творческа съдба с Варненския драматичен театър, е поканил Даниела Николчова, една от талантливите млади театрални художнички у нас, с която работи не за пръв път, да изготви сценографията и костюмите и на тази негова постановка. Мадам Злата, най-тежката роля, е поверил на младата актриса Гергана Арнаудова, възпитаничка на неговото „Студио Театър”, която след завършването си в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” веднага влезе в състава на театъра в родния си град. Позната с характерни роли в постановки на Явор Гърдев, Пламен Марков, Стоян Радев Ге. К., Стилиян Петров, сега тя за пръв път получава своята главна роля. В екипа от съмишленици са: Николай Божков – Хаджи Коста, Цветина Петрова – Анка, Николай Кенаров – Маргариди, Славяна Иванова – Марийка, Веселина Михалкова – Койна, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Валери Вълчев – Митю, Петя Янкова – Кака Радка, Теодор Папазов – Димитраки, Даниела Викторова – Дойна, Свилен Стоянов – Пенчо, Константин Соколов – Герги. Фотография Тони Перец.
На въпроса „И днес ли е криворазбрана цивилизацията?“, режисьорът отговаря:
„Разбира се, че е криворазбрана. Както тогава, така и днес, ни повече, ни по-малко.“
Виолета Тончева
PR, Театрално-музикален продуцентски център Варна
ДТ „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна