Дългогодишният ас на варненския клуб по водна топка Черно море 1948 Преслав Джипов вече е треньор по любимия си спорт в Съединените американски щати. Преди около година и половина той и семейството му – съпругата Елина и синът Кристиян, се преместиха в Страната на неограничените възможности, след като спечелиха зелена карта. Доскорошният спортист сподели пред „Народно дело Седмицата“, че се установили в Ню Йорк, където им помогнал негов първи братовчед.
Естествено, началото не е било никак лесно, като Преслав се е лутал между различни професори, докато намери път към любимия басейн. Бил е барман, сервитьор, монтьор, разносвач на пици, работил и в банка. В един момент случайно попаднал на отбора по водна топка на Колумбия Юнивърсити, който е много популярен в Ню Йорк.
„Запознах се с треньора на мъжкия им отбор, който ме извика на разговор, и поиграх няколко пъти с момчетата. Предложи ми да съм му помощник, но разбрах, че жените нямат наставник и реших да се захвана с тях. Реално така ми започна треньорската кариера. Тимът не беше много добър. Намираше се на последното място в нюйоркската дивизия, а аз ги направих трети. За малко щях да ги класирам и на националния шампионат, но не ни достигнаха няколко точки“, споделя Пресо.
След това той и семейството му решили да се преместят във Флорида, за да опитат късмета си. Там той също тренирал местен тим. В крайна сметка не им харесало и в края на 2015 г. се завърнали в „голямата ябълка“. Жена му започнала работа в банка, в която е и до днес, а няколко месеца по-късно Джипов попаднал на много добра обява за треньор.
„Стана много случайно. Видях в един сайт за водна топка, че търсят наставник за дублиращия отбор на Юнивърсити оф Саутърн Калифорния. Кандидатствах и след няколко интервюта по телефона и скайп ми се обадиха, че съм одобрен за позицията. Така или иначе много исках да видя Лос Анджелис и реших да отида. Контрактът беше за три месеца с много добри условия. Единственото неприятно бе, че трябваше да се отделя за известно време от семейството си, но пък възможността не бе за изпускане“, споделя трикратният шампион на България по водна топка с Черно море 1948.
Първият отбор на този университет е изключително сериозен – абсолютен доминант в САЩ. Треньорът е сърбин с годишна заплата от 750 000 долара. „Нашият спорт в Щатите е позициониран изцяло в Калифорния, там се играе сериозната водна топка, другото е пълнеж. Като цяло там нямат професионална лига, всичко е от университетски отбори, дори националния им е съставен от тези студенти. Доминират два отбора – нашият и UCLA. Те са като Левски и ЦСКА. Ние обаче сме шампиони в последните шест години. Работи се много професионално. Имат шестима играчи, които бяха в олимпийския отбор в Рио това лято. Бюджетът е 7 милиона долара, като в този университет водната топка е най-популярният спорт след бейзбола, баскетбола и американския футбол“, разказва варненецът, за когото работата сред тези хора е изключително полезна.
В дублиращия тим той разполага с 25 ватерполисти, с които участват в Пасифик дивижън, където има общо осем отбора. Само първият от всяка от 14-те дивизии добива право да се класира за националните състезания.
„Играхме три турнира, но за съжаление останахме пети. Сред причините за това са, че 4-5 от основните момчета бяха съборени от вирус и не можах да ги ползвам. Освен това останалите отбори разполагаха с по няколко от резервите в първите тимове, които се обиграваха в дублите. При нас сърбинът не пускаше никой във втория отбор. Въпреки че не успяхме да се класираме за националните състезания, придобих опит, самочувствие и много познания“, доволен е младият треньор, чийто контракт с калифорнийския университет изтече преди няколко дни.
За негово щастие той много бързо е успял да си намери нова работа, и то в Ню Йорк. Съвсем случайно е попаднал на обява от местния Гринуич Акватикс, които си търсили наставник. Това е клуб, който работи основно с подрастващи състезатели по водна топка – от 9-10 до 18-годишни, преди да влязат в университет. Там той ще работи и с ветераните на тима. „Много съм щастлив, защото намерих точното си място. Това съм мечтал цял живот – да мога да работя в любимия си спорт“, коментира 39-годишният варненец.
Ангажиментът му ще е от сутрин до вечер, а условията, които му предложили, са доста добри. Президентът е бивш ватерполист, който от сърце влага парите си в любимия спорт. Именно от този тим са излезли двама играчи от олимпийския отбор на САЩ в Рио. С Гринуич Акватикс той ще пътува постоянно из целите Съединени Щати, както и до Канада.
Пресо разкрива и някои подробности за разликите между американската и европейската водна топка. „Тук играем на 25-метров басейн. Частите са от по 7 минути. По-динамично е, не е необходимо да се плува толкова. Вкарват се и повече голове. Взимат се и повече таймаути. Броят на резервите е неограничен – може и с 25 души да си, докато в Европа са по максимум 13 души в тимовия лист. Иначе тук в Щатите се набляга най-много на физическата подготовка, за сметка на тактическите номера – нашите така наречени балкански пинизи. Всички са бивши плувци и залагат брутално много на плуване и трамбовки“, споделя той.
Американската мечта се осъществява трудно
Дългогодишният варненски ватерполист разкрива, че се чувства страхотно в САЩ, но така наречената „американска мечта“ въобще не се осъществява лесно. „Като всяко начало, първата година бе адски трудно. Има несполуки, удряш на камък докато намериш работата, която искаш. Влияе и езиковата бариера. Не ни беше лесно, но с търпение всичко се постига. Просто трябва да си изчакаш момента и да го грабнеш. За съжаление много хора идват тук, опитват, не им провървява и се прибират. Като цяло САЩ са устроена държава, подредено е и ако си намериш мястото, е идеално. Синът ми е много щастлив тук, вече е първи клас, има си приятелчета. Доволни сме като цяло“, казва Преслав.
Той признава, че Ню Йорк е доста скъп град, като Джипов и семейството му живеят близо до баровския Манхатън.
Има българска храна в изобилие
Въпреки че са на хиляди километри от България, нашенците в Ню Йорк имат възможност да се наслаждават на любимата си родна храна. „Кварталът точно до дома ни си е направо източноевропейски. Тук има много гърци и е пълно с балкански и български стоки. Нищо не ми липсва от нашенските неща – лютеница, българско сирене, кори за баница, подправки. Зимата дори си правихме зелеви сарми. Като цяло от кулинарията си има всичко и можеш да си готвиш“, споделя Преслав.
Там има много български семейства, но все още не са успели да завържат трайно и дълбоко приятелство с някое от тях. „Манталитетът им е вече по-друг, тъй като са от много години в САЩ. Много от тях ни помагат – кой с каквото може. Аз имам първи братовчед, който е тук от 25 години. Иначе често се събираме с други българи – ходим по детски рождени дни, събираме се по поводи, един-два пъти в месеца ходим на ресторант. Тук не остава много време за излизания, всеки е улисан в работата си“, разкрива варненецът.
Запитан как разпускат, той споделя, че всичко се върти около детето – ходят на кино, в Сентрал парк и на много други места.
Най-много му липсват родителите
От България в момента на варненеца най-много му липсват родителите. „Това е нормално. Не сме били толкова дълго разделени. Аз дължа изключително много на баща ми. Той е човекът, който ме заведе за първи път на басейна. Подкрепя ме във всяка една моя инициатива, включително и тази със заминаването ни в Америка. Освен родителите, липсват приятелите, басейна, варненската водна топка и емоциите покрай нея. Затова тук се радвам, че се занимавам с любимия си спорт“, споделя Джипов.
Успял е да гледа любимия си Финикс Сънс
Преди броени дни Преслав Джипов е успял да осъществи една от детските си мечти – да гледа на живо баскетболния тим на Финикс Сънс. Той му е любим заради гениалния Чарлз Баркли. „Запален фен съм им от неговата ера през 90-те години. Въпреки че през последните сезони са доста зле, аз продължавам да си ги поддържам. Така се случи, че докато бях в Лос Анджелис, успях да си взема билети за мач на Клипърс срещу Финикс Сънс. Билетите на Ню Йорк Никс вървят по 200-250 долара, но в Ел Ей можеш да намериш по 50-60. Исках да видя и „Стейпълс Център“, така че се получи перфектно. Изживяването е уникално. Падна се точно на Хелоуин и атмосферата бе много наелектризираща. Залата бе пълна, два часа и половина имаше страхотни емоции. Успях да осъществя една от мечтите ми“, казва щастливият Джипов.
Не харесал бейзбола
Бейзболът е любимият спорт на американците, но не и на европейците. В това се е уверил Преслав, който е отишъл на мач на Ню Йорк Янкис: „Скучен спорт, не ми донесе никаква емоция. Виж, по американския футбол се запалих. Следя го вече сериозно“.
Преди два месеца той се е разминал с мач на Григор Димитров на тенис турнира US Open. Кортовете на „Флашинг Медоус“ са на 10-15 минути от мястото, където той живее, а братовчед му взел билети. На Джипов обаче му се наложило да пътува за работата си в Лос Анджелис и е отложил гледането на тенис турнира от Големия Шлем за догодина.
Съдбата му зад Океана го е срещнала и с друг български спортист. Става дума за футболиста Георги Христов, който играе в Тамба Бей Роудис. „Гледах го, докато бях във Флорида. Там Джорджи го носят на ръце, той е звездата на тима. Истинска класа е за тяхната дивизия. Играят на едно кокетно зелено-бяло стадионче, приличащо на това на нашия Берое. Наскоро разбрах, че и бившият нападател на Черно море Миро Манолов ще тренира деца в същия отбор. С него се познаваме от Варна, пожелавам му успех и дано някой ден да успеем да се видим“, казва ватерполистът.