Веселин Златков
Отчет, в който няма нито един срок, отбелязан с точна дата, и нито една точна сума – такъв документ за хода на най-големия европроект на Варна беше изнесен публично миналата седмица. Данните за хода на проекта „Интегриран градски транспорт“ бяха представени в писмен вид на медиите и съветниците на заседание на транспортната комисия към Общински съвет – Варна. Предварителните очаквания бяха, че съветниците ще затрупат с въпроси ръководителката на проекта Биляна Якова. Това обаче не се случи, защото тя не се появи на заседанието. Обяснението, предадено от председателя на комисията Добромир Джиков, беше, че тъкмо в този ден г-жа Якова имала спешна работа в София, разбира се, по проекта.
Дали избягването на публичните отговори (както и въпроси) по „Интегриран градски транспорт“ е съзнателно или неволно, няма как да знаем. Факт е обаче, че около изпълнението му има много неясни моменти, които ни най-малко не се изясняват в представения от Якова отчет.
Един от тях вече беше зададен от БСП на предишната сесия на местния парламент, а именно – колко в крайна сметка са средствата, усвоени по проекта? Първоначалната му стойност беше около 115 млн. лв., но вече е пределно ясно, че разплатените средства ще са по-малко. Неясни остават причините за това, като има възможност да става дума и за санкции, което пък поставя въпроса какво и защо не е свършено спрямо първоначалния вариант на проекта.
Тук е мястото да припомним, че той трябваше да е приключил още миналата година, през юли 2015-а, и всичко по него да е готово – и велоалеите, и BRT коридора, който да отдели автобусите от останалото улично движение, и информационната система, и автоматизираната продажба на билетчета.
Повечето от тези елементи започнаха да се появяват едва сега, през 2016-а, а доколко функционират, е отделен въпрос. И изобщо, представеният отчет за изпълнението на проекта „Интегриран градски транспорт“ само формално следва хода на процедурите по него. Той не дава нито един конкретен отговор и не посочва най-важното – постигнат ли е замисълът на новата система на градския транспорт във Варна?
Разбира се, за да се даде категоричен отговор за това, вероятно ще са нужни години. Но е важно отсега да се поеме ангажимент, че изразходваните средства не са били просто „усвоени“, а вложени в мерки, които реално ще подобрят живота на варненци. За съжаление, съмненията в ефективността на тези нови мерки е налице.
Вероятно няма смисъл да припомняме скандалите около велоалеите, които превърнаха Варна в нещо като виц. Подигравките с тесните трасета, по-тесни дори и от кормилото на велосипед, прехвърлиха дори границите на България. Самите варненски колоездачи пък си казаха тежката дума, че прокарването на трасетата по тротоарите не е разумно решение и само усложнява придвижването им. И излязоха прави – скандалите между пешеходци и велосипедисти станаха вече всекидневие, обиди като „овци“ и „хулигани“ се разменят всеки ден. Постигната ли е в такъв случай интеграция на велосипедния транспорт във Варна? Отговорът е по-скоро не.
Схема и тарифиране – големите неизвестни
В момента има няколко основни, дори ключови елемента от новата интегрирания градски транспорт във Варна, около които цари пълна мъгла. Единият от тях е тарифирането, което ще позволи обслужването на пътниците да стане много по-модерно и удобно. Идеята е цената на превозите да бъде гъвкава – да могат да се ползват намаления, билетите да важат за определено време, през което можеш да сменяш превозната средства, цената да зависи от зоните, в които пътуваш. Това са все неща, които са добре познати на всеки, който е ползвал градски транспорт в чужбина, особено в по-добре организираните градове на Европа.
От отчета, предоставен от ръководителя на проекта „Интегриран градски транспорт“, разбираме, че всички необходими технически устройства са доставени и монтирани. Защо още не работят? Точно заради липсата на тарифна структура, която според документа „ще бъде утвърдена“. Кога ще стане това, в отчета не се посочва.
Другият важен липсващ елемент е новата транспортна схема на Варна. По принцип на града е нужна нова организация на движението, която далеч не засяга само обществените превози. В частност обаче променената обстановка в градския транспорт, при която всички линии се обслужват само от една общинска фирма, логично води до необходимостта от оптимизация.
За момента обаче всички промени, които се правят, се извършват на парче. Цялостната схема на автобусите, с точна и ясна номерация, с преценени от гледна точка и на рентабилността, и на удобството на пътниците графици, няма.
Крайният срок на проекта е изместен до края на август
Няма да е справедливо да не признаем и постигнатото в хода на проекта. Новите автобуси са факт, както и новите тролеи, макар и те да са по друг европейски проект. По някои от спирките вече работят устройствата, които съобщават кога идва следващото превозно средство по съответната линия. Засега оплаквания на граждани от новата информационна система няма, което значи, че работи добре.
Както има реални подобрения за гражданите, които се движат с автобус, така обаче липсват и елементарни неща, които биха улеснили придвижването им. На спирките не са изписани нито номерата, нито маршрутите на линиите. Липсват също и карти, които да казват на пътниците къде точно се намират и къде е целта на пътуването им. Да, варненци, които редовно ползват автобус, си знаят това, но какво да кажем за гостите на града, които не са никак малко?
Новият краен срок за приключване на проекта „Интегриран градски транспорт“ във Варна е 31 август 2016-а. Между другото, това не става ясно от отчета за изпълнението му. Датата беше „издадена“ след настоятелно искане от страна на в. „Дневник“. При всички случаи, повече от година след предварителния краен срок за изпълнение, най-големият европроект на Варна до момента ще бъде окончателно приключен. Остава да разберем как.
Не е добър знак обаче фактът, че информацията по неговия ход се появява доста трудно, а въпросите се избягват. „Интегриран градски транспорт“ беше проект, който беше подготвен и до голяма степен предварително спечелен от предишни управления в общината и предишни общински съвети. На ГЕРБ и съюзниците им се падна задачата да го изпълнят, като до момента станахме свидетели на поне няколко грешни стъпки. Те вероятно ще бъдат забравени, ако целта на проекта – модерен и удобен градски транспорт, бъде изпълнена. Лошото е, че ако това не стане, политическите последствия за сегашното управление във Варна ще е най-малкият проблем. Далеч по-лошо ще е, ако се окаже, че от вложените милиони (колкото и да са в крайна сметка те) няма особена реална полза.