Момчил Андреев е роден на 2 януари 1964 г. в Пловдив. Завършва Московския държавен институт за международни отношения. Специализира финанси и банково дело в Австрия, Германия, Люксембург, Чехия и САЩ. Бил е председател на управителния съвет (УС) и изпълнителен директор на Българска пощенска банка, член на бордовете и изпълнителен директор на ЦКБ и Булбанк. От 2003 до 2013 г. е председател на УС и изпълнителен директор на Райфайзенбанк България. От 2015 г. е главен изпълнителен директор на ЕНЕРГО-ПРО Варна. Владее английски, руски, чешки и немски език.
– Г-н Андреев, токът е чувствителна тема, а при всяко увеличение на цената се чуват гласове, че електроразпределителните дружества искат повишаване на цените?
– Това само изглежда така, защото гражданите и бизнесът плащат на нас. В действителност далеч невинаги увеличенията са в наша полза. Новите цени на тока от 1 юли например са в полза на производителите АЕЦ Козлодуй и Марица-изток 2. Реално нашият дял в цената на тока намалява с цели 12 процента.
– Значи решението е неблагоприятно за Вас?
– Като цяло е неблагоприятно, защото докато част от разходите ни, например свързани със задълженията ни за енергийна ефективност или технологичните разходи не се признават, се изисква веднага да върнем, без възможност за разсрочване, в пълен размер дължими суми, независимо че регулаторният период още не е приключил.
Това решение предполага осезаемо увеличение на цената на тока догодина. Ще се забави либерализацията на пазара, тъй като за част от клиентите ще намалее стимулът да излязат на свободен пазар.
– Поне нещо положително за вас няма ли в новото ценово решение?
– Плюс са намаленото субсидиране на домакинствата от бизнеса и скокът в цената на крадения ток, за което апелирахме и ние повече от година.
– Вие сте бил банкер на годината, а тази година бяхте отличен и от Браншовата камара на енергетиците в сектор Електроразпределение. Какви са приликите и разликите между една банка и едно електроразпределително дружество?
– И в двата случая имате милиони клиенти. Това значи сериозна инфраструктура и информационни системи. И банките, и електроразпределителните дружества са силно регулирани и са във фокуса на общественото внимание и медиите. В енергетиката предизвикателствата са май повече – има материални активи за стотици милиони, мащабни и дългосрочни инвестиции, допълнителни регулации за отделяне на търговията от мрежовото дружество, изискване за ЗОП процедури по отношение на доставките, монопол върху обслужването на определена територия, синдикална традиция.
– Какви инвестиции планирате в електроразпределителната мрежа и какви мерки срещу загуби и кражби на енергия сте предприели?
– Приоритет е намаляването на технологичните загуби и кражбите. Само за 4 години, откакто ЕНЕРГО-ПРО е собственик на мрежата, загубите намаляха с близо 4 процента. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) признава много по-малък процент разходи от реалните и разликата, която в момента е над 10 млн. лв. годишно, остава извън цената на тока, изцяло за сметка на дружеството. Форсираме работата по изнасяне на табла на границите на имотите, инвестираме в прецизно балансово мерене, рехабилитираме амортизираните електропроводи, които дават най-чести повреди, правим просеки.
Близо 40 процента от потреблението на ток в Североизточна България е концентрирано във Варна, където е и най-големият брой нови присъединявания. Във Варна правим и най-значимите инвестиции. Следват Шумен и Русе. Усещаме раздвижване и на пазара на труда, има недостиг на електротехници в индустриалните центрове като Севлиево, Шумен, Варна. В по-малките градове няма особена динамика.
За изминалите 2 години в Североизточна България има над 300 присъди за кражби на ток, което не е малко. В големите градове се краде основно чрез софтуерните манипулации, а в селските райони има нерегламентирани директни присъединявания. Въведохме нова схема за мотивация на служителите, нови софтуери, които ни насочват към трафопостовете, където се краде. Отчитаме над 50% увеличение на броя на констативните протоколи за кражби на ток през последната една година. В Североизточна България има около 3000 клиенти, които сме хващали през последните години да крадат ток, някои многократно.
– В интервю казвате, че са намалели жалбите от потребителите, това означава ли, че доверието на клиентите към ЕНЕРГО-ПРО расте?
– Жалбите наистина намаляха с близо 50% и това е един от най-точните измерители на напредъка ни. Продължаваме практиката да изнасяме периодично работни офиси в малките населени места и да обслужваме гражданите на място. Въвеждаме по-високи стандарти на обслужване, правим по-често проучвания „таен клиент“ на нашите служители, а съвсем скоро всеки, който обслужва клиенти, ще трябва да минава през електронен тест за професионална пригодност.
– Вие оглавявате ЕНЕРГО–ПРО от две години, като през това време компанията отчете редица постижения. Кои са най-важните, които се отразиха положително върху развитието на дружеството?
– През 2016 намалихме загубите с над 1% и увеличихме печалбата с 43%. Изградихме национална търговска структура за продажба на ток на свободния пазар и само за година учетворихме клиентите си. Днес продаваме над 20% от тока в България. В цялата страна продуктите на ЕНЕРГО-ПРО предлагат над 120 търговци и мобилни консултанти.
– Как ще продължи либерализацията на пазара?
– Пълната либерализация на пазара ще отнеме няколко години. Вече има енергийна борса, стандартизирани товарови профили и инструкции за смяна на доставчик на електроенергия. Предстои да се намерят решения на въпроси като промяната в монополното положение на НЕК, проблема с дългосрочните договори на производителите и преференциалните цени на енергия от ВЕИ, премахване на кръстосаното субсидиране и защитата на енергийно уязвимите потребители.