№ 10 Живко Господинов – големият идол и пример за подражание!

 

На терена се разбирахме със затворени очи, спомня си Пламен Гетов

Беше човек с чисти помисли и благородно сърце, казва Ради Здравков

На 6 септември се навършиха 60 години от рождението на великия, незабравим и недостижим Живко Господинов. Голямата легенда на футболния Спартак (Варна). Приживе със своята класа, успехи и отдаденост към родния клуб той увековечи със златни букви името си в историята му. И затова, докато свят светува и на земята има спартаклии, те винаги ще помнят, че за любимия им отбор е играл неповторимият № 10 Живко Господинов, или просто Жиката. А децата, които тръгват да играят футбол в школата на Спартак, ще имат в негово лице идола, който ще ги вдъхновява да направят кариера и пример за подражание, който да следват.
Съдбата бе безмилостна и ни отне Жиката едва на 57 години. Но сега там горе на небето той има друга мисия – да закриля с духовната си сила своя осиротял днешен Спартак.
По повод годишнината от рождението на Живко Господинов „Народно дело Седмицата” ви предоставя спомени за него на легендарни футболисти на България, които са му били съотборници, треньори и ръководители, за да разберат по-младите поколения какъв човек и футболист беше Живко.
–
Визитка
Живко Господинов е роден на 6 септември 1957 г. в село Владимирово, област Добрич. На 12-годишна възраст започва да тренира футбол в школата на Спартак (Варна). Дебютира за първия тим през сезон 1974/1975. След три години в Спартак, в които играе 10 мача и бележи един гол, през 1977 г. преминава във Ватев (Белослав).Там записва много силен сезон в „Б“ група и се завръща в родния си клуб. Господинов се утвърждава като основен състезател, а впоследствие става легенда на варненци, и според специалистите един от двамата му най-изявени футболисти, заедно с Илия Кирчев.

Играл е за Спартак (Варна) в периодите 1974-1977, 1978-1987, 1988, пролет – 1988 – есен, 1990 – есен, Ватев (Белослав) (1977-1978), Спартак (Плевен) (1987 – есен), Черно море (1992 – пролет), Берое (1992 – пролет) и Фафе (Португалия) (1988/1990). Има 171 мача и 46 гола в „А“ група – 155 мача с 41 гола за Спартак (Вн), 13 мача с 5 гола за Спартак (Пл) и 3 мача за Берое. В „Б“ група за родния си Спартак е записал 151 мача и 60 гола, за Черно море – 10 мача и 1 гол, а за Белослав – 30 срещи и 7 гола. Със Спартак стига до финал за Купата на България през 1983 г., както и до бронзовите медали в първенството година по-късно. Участва в 4 мача в турнира за Купата на националните купи през сезон 1983/1984 – по два срещу турския Мерсин и в паметните двубои със световния гранд Манчестър Юнайтед. От 1983 г. до 1986 г. записва 39 мача с 6 гола за „А“ националния отбор, като по този начин е рекордьор на клуба по изиграни мачове и отбелязани голове с националната фланелка. Участва на световното първенство в Мексико през 1986 г., където записва 3 мача – срещу Италия, Южна Корея и домакините на 1/8-финал. Той е единствения варненски футболист, играл на световно първенство като действащ играч на варненски клуб. Три пъти е избиран за най-добър футболист на Варна. Майстор на спорта.
Живко Господинов почина на 4 май 2015 година, покосен от коварна болест.

Пламен Гетов, съотборник: „С Живко за първи път играхме в юношите старша възраст на Спартак. Аз бях с две години по-малък от него, но ме вземаха при по-големите. После се разминахме за 3 години в мъжете. Той беше един сезон при тях, а после още един в Белослав. След това пък мен ме пратиха във Ватев за една година. Събрахме се отново в представителния тим на Спартак през лятото на 1979-а и спечелихме купата „Варненско лято”. Оттогава с Живко бяхме като братя. През целия сезон 1979/1980 играхме заедно и първо спахме 6 месеца в тях, а после 6 месеца при майка ми. За 365 дни в годината, да не сме били заедно най-много 5 дни. В периода 1983/1986 изиграхме паметни мачове за националния отбор и деляхме една стая на лагери, включително и на световното в Мексико. За мен бе удоволствие да играя с него, защото аз предвиждах всеки негов следващ ход, а той също знаеше какво ще предприема. Дето се казва, на терена се разбирахме със затворени очи. През есента на 1987-а игра за Спартак (Плевен), но не можахме да сме заедно на терена, тъй като бях опериран. Живко е безспорният № 1 в историята на Спартак (Варна), жалко че не ни беше писано да играем дълго заедно в родния ни клуб.“

Радослав Здравков, съотборник в националния отбор: „Живко беше скромен и затворен в себе си човек. Но човек с чисти помисли и благородно сърце. Имаше безспорни футболни качества, но не парадираше с тях. Заедно бяхме част от един от най-силните национални отбори на България, който за първи път премина във втората фаза на световно първенство и единствено малшансът му попречи да се класира за първи път на европейско първенство, когато във финалите участваха само осем отбора. Когато пък с ЦСКА гостувахме във Варна, ние винаги знаехме, че ще е трудно, след като съперникът разполага с такъв играч като Живко. Помня, че през февруари 1981 година ни елиминираха за Купата на Съветската армия пред препълнени трибуни на стадион „Спартак”, когато Живко бе във вихъра си. За Спартак той винаги ще е човекът клуб и футболиста, който поколенията никога няма да забравят и заради който малките тръгват да гонят топката и искат да станат футболисти.”

Иван Вуцов, треньор: „С Живко работих 14 месеца в Спартак Варна (1981/1982), три години в националния отбор (1983/1986) и 3 месеца в Спартак Плевен (1987 – есен). До лятото на 1981 година Живко го знаех само като футболист, а след идването ми в ЖСК-Спартак го опознах и като човек. Той е в основата на всичко положително във варненския клуб през периода 1981/1986 г. С негова помощ ЖСК-Спартак се върна в „А” група и се утвърди трайно в нея. Живко беше добро и трудолюбиво момче, предан на футбола. Готов да се учи, за да прави добри неща на терена. Беше кротък и никога не ми е създавал проблеми, но и аз бях внимателен в подхода си към него. Невероятно честен и прям човек. Казваше всичко в очите на другите, без значение дали е положително или не. Казваше го директно, без заобиколен начин. Взех го в националния отбор, защото бях наясно с качествата му. Бе работлива пчела на терена. Без да блести, изпълняваше безупречно поставените задачи и вършеше много добра работа, която не се виждаше от някои капацитети. От тях получавах доста критични бележки. Питаха ме: „Защо го викаш този? Има други, които ще паснат по-добре в състава. Техните мнения и препоръки обаче нито ме вълнуваха, нито ме разколебаха. Как да сваля доверието от един безспорен талант и силно положителен футболист като Живко. Съзнателен в тренировките и винаги функционално готов, Господинов се отличаваше с голяма работоспособност и трудолюбие на терена. Нали знаете, едни бият тъпана, а други обират парсата. В националния Живко беше от тези, които обират парсата. Той беше основен двигател на отборите, в които е играл със своята техника, интелигентност и чувство за колективизъм. Вкарал е малко голове, но всичките шедьоври. Повече работеше за съотборниците си. Създаваше положения, изработваше голове с великолепни пасове. Може би затова трудът му не се виждаше. Живко Господинов е един от легендарните футболисти в историята на Варна и ми е жал, че приживе бързо бе забравен. Той заслужаваше по-голямо уважение.”

Людмил Горанов, треньор: „Живко бе силна личност между силни личности. С твърд характер и изострено чувство за справедливост. Приеме ли някаква кауза в себе си, е готов да воюва с всички сили за нея. Футболен талант – самороден. На терена организираше перфектно играта на своя отбор и притежаваше висока работоспособност. Обичащ и силно предан към родния си Спартак. Имал съм щастието да работя дълго с него. Труден за управление, но аз не съм имал трудности с него. На световното в Мексико 86 постигна най-големия връх от всички футболисти на варненски отбори. Говоря за тези, които са стигнали до националния тим с екипа на варненски клуб. Винаги съм бил горд съм, че сме били в един отбор и сме постигнали много в Спартак.”
Атанас Атанасов-Кеби, президент: „За това, което направи Живко за Спартак и Варна, заслужава стадионът на „Спартак“ да носи името му. Аз бях последният футболен президент на Живко Господинов. През есента на 1990-а го върнах от Португалия в Спартак, като му платих същите пари, които му даваха там. Той подари екип на отбора. Случиха се обаче грозни неща и спрях да издържам клуба. Неприятно ми стана, че след като изпусна дузпа срещу Несебър във Варна, Живко бе изгонен от родния си тим от едни хора, които искаха да се върнат на власт и успяха. През есента на 1992-ра го взех в Берое, когато бяхме фактор в „А“ група. Той заигра добре, но контузия му попречи да продължи и спря с футбола. Беше уникален футболист и добър човек”.

Стефан Богомилов, голмайстор №1 на Черно море: „Живко е най-големият футболист в историята на Спартак. Безспорният № 1 с качества и факти. Беше честен футболист и човек. Казваше всичко в очите на хората и затова някои не го обичаха. До последно остана верен на Спартак и никога не го предаде, за разлика от други. За мен е чест, че го познавах и сме играли заедно, макар и като ветерани. Жалко, че Варна загуби такава личност толкова рано.“

Иван Василев, бивш футболист и треньор на Черно море: „Живко Господинов е харизма за футболна Варна. И с голям характер. Разбрах го, когато му бях треньор за малко в Спартак. Много приятни спомени съм имал с него, той е един от най-ярките посланици на града ни. С неговата кончина се откъсна последната страница в историята на Спартак.“
Божил Колев, бивш футболист и треньор на Черно море: „Живко бе изключителен футболист и добър човек. Записа името си със златни букви във футболната история на Варна.“

Цял стадион в Казанлък аплодира Жиката, той блести и при драмата на „Полюд”

В едни от последните си медийни изяви приживе за в. „Народно дело” Живко Господинов се връща към два от най-приятните си спомени на терена през 1983 година.
Публикуваме ги отново по повод 60 години от рождението му.
През февруари 1983 година Живко е с най-голяма заслуга за епичната победа над Левски с 1:0 в Ѕ-финалния мач за Купата на България в Казанлък. Жиката е най-добрият на терена и бележи фамозен гол в 39-ата минута, с който класира своите на финал. В битката за трофея спартаклии губят от ЦСКА с 0:4, но се класират за участие в евротурнира за КНК. Там изхвърлят в първия кръг Мерсин (Турция), а във втория отстъпват през Манчестър юнайтед, но и до ден днешен Спартак остава единствения наш отбор, играл официални мачове с английския гранд.
„Два месеца по-рано бихме „сините“ с 2:1 у дома за първенство и знаехме, че ще направят всичко възможно да вземат реванш. Ние обаче не им позволихме, тъй като имахме можещ и качествен отбор, който година по-късно щеше да завърши един успешен тригодишен цикъл и да се увековечи в историята на клуба ни. Помня, че целият стадион бе за нас и след мача всички хора ни се радваха и поздравяваха. За мен е чест и признание, че бях част от онзи Спартак и постигахме победи като тази в Казанлък“, спомня си Жиката.

Датата 21 декември 1983-та пък е знакова за българския футбол. На този ден националният ни отбор играе един от най-силните си мачове в историята, изгубен драматично с 2:3 от Югославия в Сплит. Великолепният футбол на нашите обаче се помни и до ден днешен, а естетите определят трилърът на стадион „Полюд” като Мача на мачовете за държавния ни тим.
Този двубой е последен в квалификационна ни група за финалите на европейското във Франция. Ситуацията е такава, че за да се класират, на българите им трябва победа с два гола разлика или по-резултатна с един – 3:2, 4:3 и т.н. Сърбите ще завършат първи при всякаква победа, а при равен на финалите отива Уелс.

През цялото време на терена за България е Живко Господинов, който както всички негови съотборници се представя на много високо ниво. Варненският халф е еднакво полезен в двете фази на играта, помага при отнемането на топката и поставя началото на перспективни атаки. По ирония на съдбата, именно той изпуска първото ни положение и участва в атаката за последната ситуация пред вратата на домакините в края.
В 8-ата мин Жиката финтира бранител и някъде от точката на дузпата шутира в тялото на вратаря Симович. После изтърва и Стойчо Младенов, но в 29-ата мин Божидар Искренов все пак извежда нашите напред. Две минути по-късно това Сафет Сушич изравнява, а в 52-рата мин отново той прави 2:1. В 61-ата мин след удар от фаул на Ради Здравков вратарят не успява да задържи топката и Георги Димитров я довкарва за 2:2. Изравнителното попадение поставя и началото на драмата. Следват невероятни пропуски на Искренов – на два пъти, и Димитров, за да се стигне до 90-ата мин. Тогава Петър Петров пуска на Жиката, който се устремява по левия фланг, финтира съперник и с елегантен пас намира Ради Здравков.
Халфът лъже бранител и нахлува сам срещу вратаря. Вдясно от него сами пред празната врата са Димитров и Сираков, но Ради решава сам да завърши атаката с нисък удар, за съжаление в тялото на Симович. В последвалата суматоха отскочилата и избита топка отива към корнера, откъдето Жиката я центрира, Симович изпуска кълбото, но малко не достига на Димитров с протегнат крак да вкара. Стражът на сърбите веднага изритва топката към устремелия се отдясно Златко Вуйович. Последният центрира, Иван Раданович е точен с глава за 3:2 и хвърля 40 000 зрители в луд възторг. Тук всичко свършва, но българите вече са останали в историята. Секунди по-рано това се потвърждава и от легендарния тв коментатор Николай Колев. След последния ни пропуск Мичмана отсича: „Вече няма никакво значение как ще завърши тази среща. Едно голямо браво на нашите момчета, че изиграха такъв силен мач.”
„За мен е чест и гордост, че участвах в такъв двубой. Изпълнен с обрати в резултата, драматизъм и добра игра на двата отбора. И досега тези неща са пред очите ми. Лош и нещастен за нас беше само резултатът. „Плавите“ имаха силен тим, като всички техни футболисти играеха в чужбина. Пазеше им Симович, а централен защитник беше Перузович, който носеше екипа на „Андерлехт“. Сафет Сушич пък беше футболист на „Пари Сен Жермен“. Съперници ни бяха също имена, като братята Зоран и Златко Вуйович, Сречко Катанец, Иван Гудел, Мехмед Баждаревич. Дори Миодраг Йешич, който след години ще стане популярен в България.
Голям мач на Искренов, голям мач на всички други от нашия тим. Нямахме късмет и шанс, както при 0:0, така и при 2:2, за да си вкараме положенията. След 2:2 обаче те също имаха ситуации за гол.
Как да коментирам слуховете, че накрая сме се договорили с домакините да има победител, за да не се класира Уелс? Това е обидно и несериозно. Ако имаше някаква договорка, мислите ли, че вратарят им нямаше да позволи на Ради да вкара. Положението бе в 90-ата мин и 13-ата секунда, а тогава съдиите не даваха продължения. Нормално бе да се очаква, че след тази ситуация реферът щеше да даде края. Помня, че Гошо Димитров направи забележка на Ради и докато се разправяха, аз върнах топката към вратата. Все си мисля, че ако Гошо очакваше моя пас, а не говореше с Ради, щеше да насочи отскочилата за втори път от Симович топка в мрежата.
Относно другите слухове за бой в съблекалнята ни след мача, държа да уточня, че имаше единствено разговори на висок тон, което бе нормално с оглед на това, което се случи на терена. Другото е плод на фантазии и болни мозъци. Мислите ли, че ако беше станало нещо, вече 30 години някой нямаше да го разкрие”, спомня си Живко Господинов.