Веселин Златков
Шенген дори в момента не е изгоден за България, но темата стои, а колегите са категорични, че сме изпълнили критериите и сме много по-добри от други страни. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов сред срещата си в Германия с канцлера Ангела Меркел и правителствените ръководители на Австрия, Хърватия и Словения. Думите му сложиха символичен край на миналата седмица, в която доста българи започнаха да се питат какви точно са международните приоритети на държавата ни.
„Чакалнята на еврозоната е много важно политическо решение и би било добро за България. Към днешна дата то не носи никакви ангажименти от страна на държавата. Ние покриваме критериите“, каза още премиерът, цитиран от bTV.
„Свидетели сме на това, че дори в Европа между отделни държави се получават противоречия. Според мен, само обща единна европейска политика ще ни направи конкурентоспособни на САЩ, Русия, Китай и оформящите се в Азия съюзи“, заяви Борисов, оставяйки гражданите да тълкуват думите му както си искат.
Едва ли трябва да припомням, че през тази гореща августовска седмица министър-председателят ни направи една друга важна визита – в Турция. „Аз съм убеден, че Европа и Турция ще дадат много по-голяма стабилност заедно в региона. Благодаря за изразената подкрепа от страна на Турция и готовността им да намалят натиска и товара на България“, това ще остане цитатът, с който ще бъде запомнено дипломатическото посещение на Бойко Борисов в южната ни съседка и срещата му с президента Ердоган.
Слуга не на двама, а на четирима господари
За съжаление обаче, освен с думи, ръкостискания и доволни приятелски усмивки, споделени лично във фейсбук, посещението ще се запомни и с една снимка, на която българското знаме липсва. И това направи твърде силно впечатление на страшно много българи.
Каква външна политика в крайна сметка води България в момента? Това се питат повечето от българите, на които отпускарският август все пак не е размътил тотално мозъците. Какво значи, че Шенген не ни е изгоден? За какво точно благодари Борисов на Ердоган, при положение, че мигрантската вълна не е спряна и няма гаранции, че това реално ще стане? Все пак, нека бъдем реалисти и да признаем, че се осланяме на думите на човек, който все по-често е наричан „диктатор“ и за когото има основателни съмнения, че сам се е намесил в опита за преврат срещу себе си, за да може след това да смаже политическите си противници.
Разбира се, международният възел, в който е заплетена и нашата държава, е твърде сложен, за да бъде разгадан само с поглед отстрани. И все пак, нещата могат да се представят и доста просто.
„България е дипломатическото чистилище, защото разчита на Русия за енергията, на САЩ за военна подкрепа, на Турция да спре бежанците и на Европейския съюз за пари“ – този цитат обиколи социалните мрежи като августовски пожар, отново по миналата седмица. Автор на репликата е Яспер Неве, холандец, чиито отношения с България останаха неясни. Но пък и няма какво да се изясняват, защото с думите му безапелационно се съгласиха много българи. И то точно онези, които усещат, че между страната ни и останалата част на света започва да се случва нещо нередно.
Всичко се върши от наше име, но ние не знаем какво
На практика ние, обикновените граждани на България, вече започваме да губим представа какви са стратегическите интереси на управлението, начело на което е Бойко Борисов. Ясно е, че каквото и да се случи, той ще се появи гордо пред електората си, който отново се надъхва за избори, и ще обяви, че се е справил блестящо, преборвайки се с кризисната ситуация, този път на международно ниво. Но всеки знае, че каквито и сделки да се сключват, те никога не могат да са изгодни само за едната страна. Ако с Турция или с ЕС (или с Русия, САЩ и коя да е друга страна) сме се договорили за нещо, което е в наша полза, със сигурност сме дали или поне сме обещали нещо друго в замяна. Но какво е то, ние така и няма да научим.
За съжаление, това ни води към нещо още по-нередно. Със сигурност тайните на дипломацията няма как да се признаят пред обществото, защото някои от тях са шокиращи. Както вътрешната, така и външната политика обаче са функция на властта, която произтича от народа. Българският народ има право да знае какви решения взема безспорният лидер на държавата ни от негово име. Затова и Бойко Борисов трябва да обясни какво, как и защо се случва в международните отношения на България, по същия начин, по който би дължал обяснение за повишаване цената на тока или на горивата.
Уви, очакванията да чуем някакво свястно обяснение, по-различно от театралната поза, в която премиерът ни убеждава, че прави всичко по силите си и ако не сме послушни, ще хвърли оставка, са все по-слаби. А и все по-малко хора ги искат. На едни им писна от демагогия, други достигнаха такава степен на погнуса от политиката, че не виждат смисъл да търсят верните отговори. Има и трета група и това е най-страшното. Тази група просто предпочита да не мисли за страната си. Хората в нея са приели, че това не е за тях, че има други, които да мислят и вземат решения от тяхно име. Те не задават въпроси не само на глас, но и вътрешно дори не се питат как се стигна до странната позиция, в която е обществото ни. На тях всичко им се струва в реда на нещата, а най-неприятното е, че тези хора оформят най-голямото мнозинство в иначе разкъсания ни от противоречия в идеите и в действията малък народ.
Когато властта върши нещо нередно зад гърба на обществото, това рано или късно се разбира. Колкото по-късно стане това, толкова по-голяма е трагедията за народа. Затова ясни отговори за международните приоритети са необходими сега. Какъв по-добър повод за дебат по темата от предстоящата кампания за президентските избори? Единственият проблем е, че тези тежки политически въпроси трябва да бъдат поставени публично, дискусията по тях трябва да бъде предизвикана, защото сегашната власт очевидно няма намерение сама да говори за ставащото. Дано да има кой поне да започне дебата.