Евгения Иванова
Българка съм и живея в България. Ходила съм в не една или две държави в Европа, но впечатленията от всяка са напълно различни, поради различията в културата, традициите, религията и начина на живот на отделните нации. Едно от впечатленията обаче е общо – навсякъде животът е по-добре устроен от тук. Честно казано, аз си харесвам нашата страна, но няма какво да си кривим душата, в милата ни родина има толкова проблеми, неуредици и изпитания, че повечето избягаха навън – кой да работи, кой да учи, всеки с една и съща цел – да живее по-добре и да избяга от мизерията тук.
Така де, има ли една сфера, която да е, както трябва – политика, икономика, здравеопазване, правосъдие, образование, трудова заетост?
Последното ми излизане извън България беше миналата седмица, по работа. За кратко бях във Франкфурт, където е третото по големина летище в Европа и има връзки с целия континент. С колегите трябваше да отидем в Страсбург и решихме да пътуваме с немските влакове, наречени ICE-та (от тези, които тук наричаме влакове стрела). Те се движат с около 200-250 км/час, така че трябваше да пристигнем за час до гарата, където ни е прекачването.
Всеки, който е пътувал с тези влакове (известни и като TGV-та във Франция), знае какво удоволствие е да се придвижваш с тях. Имаш си безплатен Wi-fi, за майките с децата има отделни шумоизолирани стаи, за да не обезпокояват другите пътници, машинистът поддържа връзка с пътниците чрез спийкърфони, има табло, на което е изписана всяка следваща спирка и оставащото до нея време. На всяка седалка има елконтакт, не се притесняваш, че ще ти падне батерията. За тоалетните няма да споменавам, коренна разлика от нашите, използваш я без страха, че може да хванеш някоя болест. Служители на железницата минават да ти предложат кафе, безалкохолно или нещо за ядене, предлагат да ти съберат боклука. В тези моменти разбираш защо хората избират да живеят другаде.
В Германия е скандално да не спазиш разписанието
Колкото и да ми беше приятно, на моменти ми ставаше тъжно. Защо при нас не е така, и с какво другите народи са заслужили по-добър живот? Предния ден пътувах с влак от Варна до София, и разликата беше от небето до земята. Влакът закъсня един час още от начална гара, в купето беше студено, батерията ми беше паднала още в Плевен, вагоните-ресторанти ги нямаше, невъзможно е да си вземеш нещо за пиене. Преди години и в българските железници минаваха хора с една количка и ти предлагаха нещо за пиене, ядене и четене. Както всяко хубаво нещо в България, и това изчезна.
Да, но всъщност българските проблеми ги има навсякъде. А за европейците тези проблеми, с които ние сме свикнали, изглеждат огромни.
Вече 10 минути стояхме на една гара, без да потеглим. Аз даже не забелязах, защото ми беше много приятно в този влак, като се сещах за пътуването с българския, се чувствах като в хотел. Вниманието ми привлече машинистът, който съобщи, че ще чакаме друг влак, с който трябва да се разминем. Ох, колко познато. Даже за момент се зарадвах, почувствах се отново в България, а и всъщност не е толкова идеално, колкото изглежда. И докато на мен ми беше спокойно, немците, които не са свикнали с такива обстоятелства, вече бяха повече от изнервени. Как е възможно 10-минутно закъснение? А аз стоях и обяснявах на една германка как за България е напълно нормално да чакаш влак или автобус повече от 15 минути си и това е ежедневие. Даже тук се радваме, че изобщо е дошъл.
Да се организираш за доброто на планетата
Всъщност влакът, който трябваше да пристигне за един час, спираше за по 10 минути на няколко пъти и накрая пристигнахме с едночасово закъснение. Пътуването беше истинско мъчение за немците, защото до последно бяха в напрежение дали влаковете, с които трябваше да направят връзка за градовете, в които отиват, ще ги изчакат. Въпреки че и ние трябваше да хванем влак за Страсбург, бяхме спокойни, все пак сме тръгнали с приключенски нагласи. По време на пътя аз си разговарях с тази германка, която ме запознаваше с техния начин на живот. Исках да разбера защо при тях транспортът е на толкова високо ниво.
Е, всъщност това удобство се предлага не толкова защото на немското правителство му е прекалено важно ти да имаш заредена батерия. Идеята на управляващите е да стимулират жителите да ползват обществен транспорт, а не личните си автомобили, за да няма вредни емисии във въздуха и запазят околната среда чиста.
Успокоих се, разбрах защо българските железници са в толкова западнало състояние. Не че нашите управници не мислят за нас и не ни обичат, напротив, те са заети с решаването на много по-важни проблеми, свързани с нашето благополучие, отколкото някаква си околна среда…